Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Искате ли да говорим за морал? Аз не искам".
Когато денят започне с тази мъдрост от националния ефир, диагнозата се е поставила сама.
И този път Андрей Райчев изтегли късата клечка като отговорник по контрол на щетите по bTV, след като списъкът "Магнитски" набъбна с още петима строители на съвременна България - вкл. Владислав Горанов, Румен Овчаров и Николай Малинов.
Ако си мислите, че Райчев е успял да премери пулса на нацията в двата почивни дни след санкциите и е поканен за интерпретация на общественото мнение - грешите.
Няма изследване, няма данни, няма социология.
На него не му трябват жокери от публиката. Човекът си има репертоар.
В него не корупцията, а разобличаването ѝ е неморално. Не извършителят, а жертвата носи отговорност за страданията си. Безнаказаните престъпления не са проблем от обществен интерес - но е страшен срам да се оплачеш.
България си е виновна за това, че злоупотребите с власт вече стават видими от другия край на света. Не е виновна властта, която е способна да открадне магистрала в чувал, докато набива с 200 акъл на европейците.
Горанов, Овчаров и компания са агнето в баснята на социолога. Вълкът е ясен - колективният Запад. Иначе Путин нямал чак такова влияние в България. Без майтап.
Жална ни майка, оплаква Райчев - но не защото от 15 години държавата се снишава в глуха резерва на НАТО и ЕС заради некадърното си управление - а защото "само нас си позволяват да ритат".
Във всеки случай, Министерството на финансите на САЩ се оказа грешно за това, че върши работата на Иван Гешев, но и за това, че не я е свършило докрай.
Иначе няма нищо драматично, ако три от най-големите "системни" партии в България получат черен печат от правителството на най-важния стратегически партньор на държавата.
Проблемът е на Америка, която се подвела по "доносите на групичка бивши сини хора".
"Не съм бил там, но знам", заявява Райчев, докато рисува във въздуха. "Доносниченето едни срещу други ни докара до това да изглеждаме като Троянски кон на Русия".
Това, което той пропуска да спомене (а и никой не го поправи), че етикетът не е българско откритие. Той си е "сделан в СССР", от руския посланик в ЕС Владимир Чижов през 2006 г.
По същото време Овчаров още беше министър на енергетиката и подписваше дългосрочни договори за "Белене" и газа - а бъдещите Граждани за европейско развитие на България тъкмо се учредяваха в името на борбата с корупцията на Тройната коалиция.
Ако Андрей Райчев имаше още пет минути в ефир, със сигурност щеше да обясни и защо Масачузетският технологичен институт ще фалира (морално и фактически), защото децата на Владислав Горанов никога няма да похарчат парите му за висше образование в Америка.
И сигурно си вярва. Колкото си вярваше през лятото на 2022 г., когато твърдеше, че "ние сами си спряхме кранчето на газа, а не ни го спря "Газпром". Или колкото си е вярвал през 2014 г., когато твърдеше, че Николай Бареков ще е чудото на българската политика.
Това не е разговор за морал. Но е разговор за професионализъм, който отдавна липсва.
