"В Централна или Западна Европа шоколадовите бонбони се носят като подарък, а тук в България хората черпят с тях, всеки има кутия вкъщи," споделя впечатленията си Марина Хадрович - хърватката от Монделийз Интернешънъл, която е управляващ директор за няколко пазара от региона, включително българския.
Другото, което отличава българския пазар от германския, например, са количествата, които изяждаме.
"Вероятно в Германия след всяко хранене хората изяждат по един шоколад – не десертче или шоколадов бонбон – а тук изяждат само парченце или нещо още по-малко," казва тя. Оказва се, че потреблението на глава от населението у нас е около 2,6 килограма на жител годишно, докато в Германия, то е над 8-9 килограма.
"По отношение на България трябва да кажем, че това е все още един незрял пазар, както го наричаме ние," казва Хадрович и добавя, че консумацията няма общо с големината на пазара, а с навиците.
Говорим за традициите в консумацията на шоколади и десерти точно 100 години след създаването на фабриката за шоколадови изделия в Своге, сега част от портофолиото, което Марина Хадрович управлява.
Преди да обсъдим постигнатите успехи на шоколадовата фабрика и онова, което предстои, домакините ни показват нагледно целия процес по производството на шоколад, бонбони и вафли.
Разказват как всичко започва като работилница за хляб, локум и халва в София. След това производството се мести в Своге, като допреди няколко десетилетия познатите ни шоколадови бонбони се подреждат ръчно в кутиите. А днес поточна линия, която работи 24 часа на три смени, произвежда около 6600 бонбона в минута, но вече с помощта на робот.
100-годишнината е и повод за новина – фабриката за шоколадови изделия на "Монделийз" в Своге ще бъде разширена с нова линия за формоване на шоколадови таблети, а инвестицията, която предстои да бъде направена в следващите две години е 40 млн. долара.
Наричат нововъведението високотехнологична "линия на бъдещето", която, освен че ще увелиич производствения капацитет, ще доведе и до откриване на нови работни места.
Във фабриката в Своге се произвеждат 171 разновидности на продукти от портфолиото на компанията в над 40 вкуса, които достигат до 5 континента.
Оказва се, че именно традициите, свързани с шоколадовите бонбони са едно от нещата, които отличават българския пазар от тези в Централна и Източна Европа. Това е едно от първите неща, които забелязва Мартина Хадрович, когато идва тук.
Другото, което наблюдава е, че хората започват много повече да си хапват нещо малко през деня и докато преди тези снаксове не са били заместител на основно хранене, днес вече са.
“За щастие Mondelez има продукти за всички периоди от деня, както и във всички сегменти - от солени и сладки крекери и бисквити до кроасани, вафли, шоколадови бонбони, десерти и да, помага ни това, че българите си ги хапват по-често,” описва тенденциите тя.
И за да са в крак с новите навици едно от нещата, което се опитват да променят, е да намалят количествата захар в продуктите.
"Опитваме се да имат по-богата хранителна стойност, работим върху контрола на опаковките. Изпращаме послание на нашите потребители чрез опаковките си: например бисквити "Орео" от 166 гр. съдържа пет индивидуални опаковки в кутията и ние препоръчваме дневно да се изяжда по една малка опаковка, ако решите да изядете всички пет, това вече е ваше решение и ваша отговорност. Работим върху това да образоваме потребителите, доколкото това е възможно" обяснява Хадрович.
И допълва, че рецептите се променят, така че да съдържат колкото е възможно по-малко захар, по-малко сол, по-малко наситени мазнини, но и в същото време да запазят вкуса на шоколада или вафлите такива, с каквито хората са свикнали.
Сред тях са както вкусове, познати на няколко поколения, така и такива, навлезли през последните години.
“Остава традицията да се ядат шоколадови бонбони, която и самата аз забелязвам, но и цифрите показват, българите спазват и друга традиция: верни са на местните марки. Нито шоколадите "Фин млечен” и "Своге", нито вафлите "Морени" без значение колко са се увеличили цените им, нямат спад в количествата, които продаваме. И нас това ни радва - че са верни повече на традиционните, местни марки, отколкото на световните,” разказва още Марина Хадрович.
70% от продукцията на фабриката в Своге е предназначена за износ, като за международните пазари се правят продукти, които са по вкуса на потребителите от съответния пазар.
"Много е важно за нас потребителят да ни каже какво обича, като вкус като марка. Така например, тук вафлите "Морени" са №1 на пазара, но тази марка не съществува никъде извън България и много трудно би намерила място навън," връща ни тя към разликите с вафлите от родната ѝ Хърватия.
Казва, че българите остават традиционалисти, гледат телевизия, все още четат печатни издания, затова ѝ рекламата на произведеното в Своге е повече в традиционните медии и полека "прави първи крачки и към социалните мрежи."
"През последните години увеличихме инвестициите и причината е, че расте натискът върху разходите за производство - както за суровини, така и разходите за работна ръка. Но не можем просто да ги прехвърлим върху потребителите, трябва да работим върху това да създаваме допълнителна стойност. Инвестираме и в областта на комуникациите, в подобряване на стоките, в опаковките, в материалите, които използваме.", допълва Хадрович.
Казва, че инвестиции са и в разработването на нови продукти, но растящите цени на суровините не позволяват твърде високи разходи в тази посока.
"Не само ние, но и останалите производители изпитахме затруднения. Реколтата от какао миналата година не беше на добро ниво, производствените разходи също много се увеличиха - става въпрос за страните, от които внасяме какао. Сега цените са три пъти по-високи, отколкото бяха средните до момента. Досега средната цена за тон беше около 4000 британски лири, сега вече е над 11 хиляди, " казва още Хадрович.
Освен повишените разходи, Хадрович вижда и друго предизвикателство в бъдеще.
"Това, което ни притеснява, е застаряващото и намаляващо население, особено в страните, които са влезли в ЕС през последните 10-15 години. В тях ще губим потребители, но също и работна ръка, " допълва тя.
Затова инвестициите са насочени и в тази сфера и то преди кризата с липса на кадри да е факт.
"При нас още не се забелязва чак такова влияние, но ние се подготвяме и гледаме да сме една крачка напред. Хубавото е, че фирмената култура е много добра, 50% от организацията ни е в България и това са хора с опит от повече от 10 години, а 50% са нови. С тях трябва да работим - как да ги задържим."
На въпрос трудно ли се привличат младите хора, отговаря с усмивка:
"Шегувам се, че на нас ни е лесно, защото продаваме марки, които всички познават и за които е хубаво да се работи, но има и много нематериални придобивки - избор на работно време, откъде да се работи, възможности за допълнително развитие. Защото ние наистина даваме на нашите служители възможност да получат широк спектър от знание и опит."
И казва, че за каквото и да говорим, най-важни остават хората.
"Моят опит показва, че и в производството, продажбите, маркетинга всичко се прави от хората. Аз работя с най-добрите, имам най-добрия екип в целия свят. Вярвам, че това е взаимно, в самата компания имаме двустранна обратна връзка - не само мениджърите оценяват служителите, но и обратното и наистина се трудим всички да са щастливи и доволни."
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
