"Костадинов влиза на скорост, да видим, изстрел! И гол! Ето, Господ е българин! Господ е българин тази вечер!"
Никой няма да забрави нощта на 17 ноември 1993 г., когато най-добрият български национален отбор постигна немислим триумф.
Това беше нощта, в която България елиминира Франция на стадион "Парк де пренс" в Париж в решаващия мач за класирането на Световното първенство в САЩ през 1994.
30 години по-късно немислимото отново е факт.
Последното класиране на националите за Мондиал беше през 1998. България не е участвала на европейско първенство от 19 години и ще пропусне още един цикъл.
В навечерието на големия юбилей за 17 ноември София беше окървавена, а хиляди фенове скандираха "Оставка" срещу Борислав Михайлов, Йордан Лечков и компания.
Героят от онази нощ Емил Костадинов беше уловен от камери да показва среден пръст срещу журналистите - нещо, което той отрича.
Цялото неадекватно поведение на самозабравилите се "величия" в Изпълкома на БФС е тежка обида и разочарование за всеки човек, който някога повярва, че Господ е българин.
Разочарование, сравнимо със символичния автогол, който сложи край на надеждите за поне една-единствена победа в квалификациите за Евро'24.
30 години по-рано нямаше нито едно случайно име сред "лъвовете".
Христо Стоичков беше сред звездите в дрийм тийма на "Барселона". Любо Пенев беше във "Валенсия", починалият твърде рано Трифон Иванов - в "Бетис", Петър Хубчев - в "Хамбургер". Борислав Михайлов играеше във френското първенство.
Красимир Балъков беше най-добрият футболист на португалската лига със "Спортинг Лисабон", а Емил Костадинов - в тима на "Порто".
Срещу тях беше Франция на Ерик Кантона, Дидие Дешан, Жан-Пиер Папен, Давид Жинола, под ръководството на Жерар Улие. И беше елиминирана на свой собствен терен.
Последната отчаяна контраатака на българския тим започна във финалните секунди на второто полувреме при равенство 1:1.
Любослав Пенев направи изряден пас към 26-годишния тогава Емил Костадинов, който пое топката и я изстреля под ъгъл към вратата на Бернар Лама.
Целият стадион бе в шок, докато българите не можеха да повярват на успеха си - както на терена, така и у дома.
Коментаторите на БНТ Николай Колев-Мичмана и Петър Василев-Петела бяха на ръба на силите си: "Не зная как се чувствате в България, но аз трябва да спра, защото сърцето може и да не издържи в този велик миг".
Това е нощта, която промени живота на всички. Превърна футбола в религия, а националите - в идоли. Направи така, че България да забрави пораженческите си комплекси насред най-дивите години на Прехода и да повярва, че талантът и отдадеността водят до световно признание.
Тогава хиляди момчета и момичета се влюбиха в спорта и го превърнаха в своя бъдеща професия. Всяко дете, което играеше на топка зад блока, искаше да е като Стоичков, като Лечков, като "този фантастичен, този невероятен" Боби Михайлов.
И до днес ще чуете от вече възрастни мъже, че само когато са станали бащи са се чувствали по-щастливи от нощта на 17 ноември 1993.
Христо Стоичков нарича 17 ноември свой втори рожден ден, и неслучайно.
Голът на Костадинов направи възможно невъобразимото щастливо лято в САЩ'94, а там момчетата на Димитър Пенев сбъднаха всички мечти, дори тези, в които никой не смееше да повярва.
Докато те побеждаваха бивши световни шампиони като Аржентина и Германия, българските градове бяха пълни с празнуващи хора и автомобили с надути клаксони, посред нощ. Да сме четвърти в света беше най-висока чест.
Днес, както някой горчиво се пошегува, Михайлов, Лечков и Костадинов отново изкараха цяла футболна България по улиците.
Само че от гняв, безсилие и пълно отрицание на това, което тяхното управление причини на спорта - корупция, посредственост, тежки зависимости, пълна чалга. Някогашните легенди забраниха на феновете да влязат на стадиона от страх, че ще се наложи да се сблъскат челно с оценката на хората за тяхното наследство.
Никой няма да забрави триумфа на героите от 17 ноември. За съжаление, никой няма да прости и позора на част от същите тези "герои" от 16 ноември.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
