Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Намираме се в период от годината, в който хората най-често си правят равносметка, а тази в българския футбол показва, че да си треньор у нас е една от най-несигурните професии на света.
За календарната 2025 година има общо 30 промени в елитното ниво на българския футбол, а от началото на новия сезон едва седем отбора все още не са сменили наставниците си в Първа лига.
Тук е важно да се уточни, че календарната 2025 година обхваща период от две кампании - втората половина на сезон 2024/25 и първата половина на сезон 2025/26.

14-кратните шампиони "Лудогорец" имаха четирима различни треньори: Игор Йовичевич, Руи Мота, Тодор Живондов и Пер-Матиас Хьогмо. Последният все още заема поста.
Йовичевич завърши миналия сезон. Новият бе започнат от Мота, който бе уволнен. Като преди назначението на Хьогмо, Тодор Живондов временно водеше "орлите".
ЦСКА завърши миналия сезон с Александър Томаш, започна новия с Душан Керкез, а сега старши-треньор е Христо Янев, който напусна "Ботев" (Враца), за да отиде при армейците.
Освен Руи Мота ("Лудогорец") и Душан Керкез (ЦСКА), още шестима треньори започнаха новата кампания, но по Нова година нямаха работа: Златомир Загорчич ("Славия"), Николай Киров ("Ботев" (Пловдив), като Киров си тръгна, върна се и отново си тръгна), Алехандро Сагерас ("Берое"), Стамен Белчев ("Септември"), Атанас Атанасов ("Добруджа") и Танчо Калпаков ("Монтана").
Последният бе заменен от Анатоли Нанков, който преди няколко дни обаче бе уволнен от "Монтана".
Едва седем клуба от елита у нас все още не са правили промени по отношение на позицията на старши-треньор:
"Левски" (Хулио Веласкес), ЦСКА 1948 (Иван Стоянов), "Черно море" (Илиан Илиев), "Арда" (Александър Тунчев) и "Спартак" (Гьоко Хаджиевски), Локомотив (Пловдив, Душан Косич), "Локомотив" (София, Станислав Генчев).
Какъв е проблемът?
В българския футбол от години насам върви лафът, че "треньорите се сменят като носни кърпи". Причината е, че законодателството го позволява, за разлика от много други първенства.
В България професионалните треньори работят основно на базата на обикновени трудови договори, като основният нормативен акт, който урежда трудовите им отношения, е Кодексът на труда (КТ). Това означава, че независимо от спецификата на професията, треньорите попадат в общата рамка на трудовото законодателство.
Това позволява с не много големи обезщетения, треньори да се уволняват и назначават по няколко пъти в рамките на сезон.
В редица европейски държави треньорите са значително по-добре защитени юридически.
В Испания, Италия, Франция и Германия например съществуват специализирани треньорски договори, съобразени със спецификата на спорта. Тоест, там дори някой президент или собственик да иска да уволни наставника на тима, трябва да изплати цялата сума до края на договора му, а се само няколко месеца.
По този начин и клубовете са много по внимателни при назначенията, и треньорите са по-спокойни, че имат по-дълъг период от време за работа.
Най-големият проблем у нас е свързан с това, че няма действащи професионални асоциации или синдикати на треньорите, които да оказват правна и институционална подкрепа.
От години насам се говори за учредяване на синдикат на треньорите, но така и не се стига до реални действия. А принципа остава всеки да се спасява поединично.