36 г. след аварията в "Чернобил" войната върна спомена за радиационния кошмар

Точно преди 36 години Чернобилската АЕЦ "Ленин" става епицентър на най-тежката катастрофа в историята на ядрената енергетика - взрив на реактор, който причинява мащабно разпръскване на радиационно замърсяване над Европа.

36 години след фаталната нощ на 26 април украинците отново преживяват кошмара, след като руската военна инвазия върна спомена за опасното наследство на Чернобил.

В продължение на повече от месец руските войски държаха под свой контрол централата, която се намира в близост до украинско-беларуската граница.

Множество танкове и хиляди войници бяха разположени в забранената зона на Червената гора, оставяйки след себе си разкопани окопи, хранителни отпадъци и следи от горски пожари.

Червената гора е една от най-замърсените зони в района на старата централа. АЕЦ "Чернобил" не е в експлоатация, но в нея продължават да работят екипи от ядрени специалисти, които отговарят за безопасността на саркофага на четвърти реактор и хранилищата за отработено гориво.

Персоналът на атомната централа прекара няколко седмици в непрекъснат режим на работа, след като руската армия превзе обекта.

Служителите нямаха право да напуснат позициите си, докато руските командири не разрешат. В края на март те предадоха обратно централата на украинците и се изтеглиха от западна Украйна, след като Москва реши да концентрира всички сили в битката за Донбас на изток.

Главният инженер по сигурността Валерий Семьонов разказва пред Associated Press, че все още не може да се успокои след напрежението - седмици след приключването на руската окупация.

Семьонов е работил без прекъсване в продължение на повече от месец, докато спи по три часа на нощ и пести храната и цигарите си.

Инженерът остава на мястото си дори когато руснаците са разрешили смяна на екипите, защото се притеснява, че може да причинят непоправими щети по системата.

Руската инвазия в Чернобил е първият случай, в който окупирането на ядрена централа става част от военната стратегия на чужда държава, казва евродепутатът от "Зелените" Ребека Хармс. Тя описва случилото се като кошмарен сценарий, защото занапред всяка площадка за прозиводство на ядрена енергия може да се използва като предварително подготвена атомна бомба.

Катастрофата в Чернобилската АЕЦ от 1986 г. е символ на колапса на Съветския съюз. Дни наред населението на Източния блок е държано в пълно неведение за мащаба на бедствието.

В района на взрива радиоактивността надвишава смъртоносните нива с десетки пъти, а облакът се разнася над Украйна, Беларус, Русия, като достига и до Балканите, и до Северна Европа. Жителите на съседния град Припят са евакуирани едва 36 часа след аварията, а хиляди съветски войници са мобилизирани в операция по ограничаване на замърсяването - някои от тях без каквато и да е защита срещу фаталното облъчване.

Затова служителите от централата си дават сметка колко тежки може да са последствията от безотговорността или незнанието на окупационните сили.

Когато руската армия превзема обекта в първите дни на войната, 177 украински войници от охраната ѝ предават оръжията си - не само защото руснаците имат числено предимство, но и защото откриването на стрелба на площадката може да има немислими последици.

169 от украинските войници са пленени от руснаците и са отведени с камиони към неизвестна дестинация. Възможно е те да са прехвърлени към Беларус или Русия.

Семьонов разказва, че повечето руски войници са били млади мъже, които са проявявали любопитство към всичко, до което могат да се доберат - включително радиоактивни предмети, които са прибирали с цел препродажба или запазване на "сувенири" от престоя в "Чернобил". Част от старото оборудване от 1986 г. е използвано за подсилване на барикадите около временната руска база.

Ефектът от престоя на руските войски в района на централата не може да се оцени в пълен мащаб, защото част от зоната е недостъпна поради минирането ѝ при отстъплението на армията.

Едва на 26 април генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси ще може да посети централата за първата голяма експертна мисия, която трябва да оцени физическата и ядрената безопасност в "Чернобил".

Очаква се да бъдат предадени и различни видове оборудване за радиационно наблюдение, както и средства за индивидуална защита, за да може по-ясно да се разбере какво се случва след оттеглянето на руските военни.

Предстои и да се ремонтира системите за дистанционен мониторинг, които спря да подава данни до централата на агенцията във Виена в началото на инвазията. Пряката връзка между АЕЦ и ядрения регулатор беше възстановена след повече от едномесечно прекъсване.