Началото на бавния разпад на Twitter вдъхновява появата на множество кандидати, готови да заемат мястото му. Десетки милиони хора изпробват нови социални мрежи, най-вече Threads на Meta. Мрежата, която е пряк конкурент на платформата на Мъск, не е активна в рамките на ЕС, тъй като има съмнения за качеството на защита на личните данни на потребителите ѝ. Въпреки това има начини ограниченията да бъдат преодолени и тя да се инсталирана и в България по неофициален път.
Влизането в нова платформа за създаване на безплатно съдържание, макар управлявана от някой "неотговорен", милиардер, този път ще е различно, казваме си хората, сякаш всички сме родени вчера, пише авторът Яир Розенберг* за The Atlantic.
Знаем как приключва тази история. Наясно сме, че платформи като Facebook и Twitter започват като обнадеждаващи места за връзки и разговори, преди да се разпаднат в хиперполяризирани субкултури, доминирани от съмнително съдържание, където хората си крещят едни на други от противоположните си екосистеми.
Така е и така ще бъде. Освен ако компаниите за социални медии не вземат съзнателното решение да направят нещата по различен начин. Този момент на преход е и момент на възможност, в който имат шанса да преосмислят какво могат да бъдат социалните мрежи.
Нови платформи като Threads и Bluesky са в процес на изграждане, което означава, че обществото все още може да им повлияе.
Тези мрежи не бива да копират миналите грешки, а да вземат поуките.
По-старите платформи разчитат на подстрекателска ангажираност, за да увеличават краткосрочните си печалби. Този подход в крайна сметка подкопа социалните мрежи отвътре, като отчужди както потребителите, така и рекламодателите.
Новите платформи могат да привлекат следващото поколение потребители с нови правила и функции, предназначени да създават доверие, вместо да го подкопават, като гарантират дългосрочната жизнеспособност на мрежата, казва авторът.
Розенберг дава няколко примера как би могло да изглежда това. Списъкът не е изчерпателен и разумните хора несъмнено няма да се съгласят с някои препоръки, както сам посочва - с надеждата, че всички могат да се обединят около необходимостта тази дискусия да се проведе и да се преосмисли какво искаме от социалните мрежи.
"Правила за движение"
Години наред Facebook позволяваше отричането на Холокоста. В продължение на месеци Twitter цензурираше множество твърдения за COVID-19. И двете платформи блокираха Доналд Тръмп, след което обърнаха курса.
Междувременно китайски служители, които намекват, че COVID-19 е започнал в САЩ и работят, за да прикрият ужасяващите репресии на режима си срещу уйгурските мюсюлмани, остават ненаказани.
Проблемът не е, че компании като Twitter или Facebook модерират съдържанието. Проблемът е, че процесът е непрозрачен, а точните критерии, на чиято база се взимат решенията рядко, се разкриват пред обществеността.
Вместо да култивира здравословна онлайн общност, този вид "произволна" администрация поражда недоверие.
Нужен е прозрачен набор от подробни и ясно обяснени критерии за блокиране, забрани и други наказания за потребителите. Тези правила трябва да бъдат редовно актуализирани и последователно прилагани.
Социалните платформи обикновено пазят в тайна част от вътрешните правила, за да си спестят обществените пререкания по тях. Но превръщането им в "черна кутия" предизвика различна форма на противоречия само по себе си.
Тъй като потребителите никога не са могли да кажат точната причина защо дадено съдържание е свалено или скрито, социалните мрежи се превърнаха в лесни мишени за подозрения и отнасят обвинения в пристрастия.
Вярно е, че нито един набор от принципи за публично модериране няма да задоволи всички.
Потребителите ще могат да избират къде да прекарват времето си въз основа на това дали дадена платформа отговаря на техните представи. Така и самите платформи вече няма да бъдат измъчвани от потребители, които са постоянно огорчени от предлаганата среда.
Непостоянство и уединение
Разликата между разговор в реалния свят и взаимодействието в социалните мрежи е, че интернет разговорът живее вечно.
Не се забравят включванията в миналото, които са оставили следа. По-специално младите хора са склонни към прекомерно споделяне онлайн, често изразяващи своето невежество и незрялост, съответстващи на възрастта им.
Преди интернет тази естествена част от юношеството избледняваше, когато човек навлезе в зряла възраст.
Днес това не само, че не важи, а и има последици - и то не единствено за тийнейджърите.
В екстремни случаи онлайн изследователите на престъпления се ровят в профилите на хората - за проблемни публикации, които са направили преди години, независимо дали отразяват какъв е човекът сега. Това от своя страна създава култура на постоянно наблюдение и подозрение, като рискува хора с потенциал да бъдат ограничени, защото страдат от най-ранните си грешки.
За да предотвратят тези проблеми, платформите трябва да архивират старото съдържание по подразбиране, като го направят недостъпно за други след определен период.
Може би 30 дни - като може да се добави функция потребителят сам да фиксира срока.
Така старите публикации ще останат видими само за авторите им и техния кръг, но ще са недостъпни за непознати и търсачки.
Социалните мрежи могат отново да се превърнат в място за разговор, където коментарите се разбират не като последната дума на индивида по дадена тема, а по-скоро като част от продължаващата им еволюция като личност.
Въпреки че тази политика може да позволи на някои публични личности да архивират по-пикантни части от миналото си, цената си струва на фона на ползите за обикновените хора, които не заслужават да бъдат свеждани до най-лошите си моменти.
Стоп на тенденциите (т. нар. трендове)
През изминалата седмица ключовата фраза „евреите“ беше популярна в Twitter, защото акаунти с крайнодясна насоченост споделяха антисемитско съдържание.
Разделът „Тенденции“ (Trends) на Twitter има за цел да улови всичко, което потребителите обсъждат в момента, но на практика често служи като лупа за деформациите и патологиите на платформата - например да насочи огромен брой потребители към изкуствено създадена тема.
Тези проблеми биха могли да бъдат частично облекчени чрез модерация, с която са ангажирани хора, но това изисква работна сила със специфична компетентност, а и решенията постоянно биха предизвикали противоречия дали не са субективни.
Единственият начин да спечелите играта на социалните мрежи е да не играете в нея.
Платформите могат поне да оставят потребителите да говорят за това, което им харесва, без да ги насочват към "популярни" в момента теми, защото те са обсебили секцията "тенденции".
Блокиране на световните лидери - или поне на тези, които забраняват социалните мрежи на собствения си народ
Държавните глави често се превръщат в най-голямото главоболие за социалните медийни платформи, независимо дали Доналд Тръмп предизвиква бунт в Капитолия или върховният лидер на Иран отрича Холокоста и подбужда антисемитизъм.
Тъй като изказванията на тези хора по своята същност са достойни за новини, модерирането дори на най-крайните им изказвания представлява проблем, независимо колко опасни са потенциалните последици от думите им.
Както показва примерът с Тръмп, решенията за всеки отделен случай по повод изяви на политическите лидери са противоречиви и неизбежно избухват "като бомба" в платформата.
Изходът е да не бъдат допускани в платформата на първо място.
Не е като тези политици да нямат други възможности да разпространят посланието си. Нещо повече, задържането им далеч от социалните медии също би имало благотворния ефект да ги насърчи да работят за действителните си избиратели, вместо да се представят за пред аморфна онлайн аудитория.
Човек може да публикува статуси или да бъде президент. Не и двете.
По-малко амбициозна алтернатива: Ако дадена държава ограничи социална мрежа за гражданите си, нейните политически лидери и дипломати не трябва да бъдат допускани от платформата.
В момента авторитарните режими в Китай и Иран блокират Facebook и Twitter за населението, като същевременно позволяват на собствените си лидери да използват платформите за прокарване на пропаганда.
На практика това означава, че диктатурите могат да говорят за собствения си народ в социалните медии, изправени пред минимална опозиция.
Занапред социалните мрежи трябва да държат лидерите на дадена държава към същия стандарт, който тези лидери налагат на хората, които репресират.
Социалните мрежи бяха натрапени на обществото ни без каквото и да е обсъждане на последиците от това. Част от тези последици бяха положителни.
Издигнаха се гласове, нечувани преди това, бяха разкрити несправедливости в различни точки по света. Но платформите също така ни разсеяха, приглушиха дискусиите ни по сложни въпроси и култивираха култура на постоянни конспирации.
Много от тези последици са плод на човешки недостатъци, но структурата на първата вълна от социални мрежи ги възнагради.
В крайна сметка това доведе до деградиране на платформите, което означава, че интересът на следващото поколение платформи е да си вземе поуки. Когато социалните мрежи дебютираха, техните собственици нямаха представа, че ще бъдат терен на спорове за президенти и и пандемии. Сега е време да се променят като научат уроците от последното десетилетие.
* Яир Розенберг е журналист от екипа на The Atlantic и автор на бюлетина Deep Shtetl за пресечната точка между политика, култура и религия.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
