44% от Gen Z получават новините си от мрежи като TikTok и България е на вълната на "инфлуенсърите"

• България е държавата с най-голям процент на хора, които избягват новини "понякога или често" - цели 63% според годишното изследване на Reuters Institute Digital News Report.
• Само 26% от анкетираните българи казват, че се доверяват като цяло на новините - едно от най-ниските места в цялата класация. При това Reuters Institute засича спад с 3 процентни пункта от 2024 г.
• 44% от хората във възрастова група 18-24 години от всички държави в изследването заявяват, че използват главно социални мрежи като източник на новини.
• Аудиториите стават все по-зависими от социалните мрежи и видеоплатформи като YouTube и TikTok за научаване на новините - особено най-младата група от 18-24 г.
• Това е един от най-мащабните и влиятелни доклади за влиянието на медиите, доверието на аудиториите и новите тенденции в индустрията - то обхваща около 100 000 анкетирани от 48 държави в Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка.

"По-младите аудитории все по-често получават новините си от TikTok, като позволяват на партии като "Величие" да водят кампанията си ексклузивно на тази платформа и да стигнат до по-широки аудитории в България и чужбина", пише авторът на доклада за България Лада Трифонова Прайс, преподавател в Школата по журналистика на Университета в Шефийлд.

Това е тенденция в цял свят: 44% от хората във възрастова група 18-24 години от всички държави в изследването заявяват, че използват главно социални мрежи като източник на новини.

Тя обръща внимание и на появата на "инфлуенсърски" канали в YouTube и Patreon, които промотират антисистемни, националистически или проруски възгледи.

Примерите, посочени в тази група, са Киро Брейка (посочен като "бивш спортист"), Мартин Карбовски (с 233 000 последователи в YouTube) и Станислав Цанов.

Те разпространяват антисистемни идеи по всевъзможни теми - "независимо дали става дума за пандемията или войната в Украйна", като представляват все по-силна конкуренция на традиционните медийни издания във влиянието върху обществения дебат.

Извън тях - "независимите журналисти също успяват да изградя голяма онлайн аудитория със своето съръджание и коментари".

Докладът дава пример с Любомир Жечев, който "печели доклади за клиповете си, посветени на върховенството на закона", и подкаста на Миролюба Бенатова и Генка Шикерова "Дневен ред".

57% от българите се информират чрез социалните медии, като постепенно достигат броят на тези, чиито основен източник е телевизията (60%).

Малко над една четвърт споделят новините чрез имейл, SMS / чат съобщения или социални мрежи.

Facebook остава най-използваната платформа, както и през 2024.

TikTok увеличава своята популярност особено сред младата българска аудитория - което важи и в останалите държави от доклада на Reuters Institute.

Когато аудиторията "има доверие", но няма желание да гледа или слуша

Според изследването на Reuters Institute - БНТ (60%) и БНР (59%) са медийните брандове с най-високо доверие сред българите.

Двете медии обаче остават доста под нивото на най-гледаните комерсиални телевизии:

• Нова ТВ е на първо място с 60% по брой на ежеседмичните зрители и с 50% по гледане поне три дни в седмицата.
• bTV са втори с 54% седмични зрители. Техният новинарски уебсайт е с почти изравнени позиции по популярност (36%) след този на Нова ТВ (38%).
• БНТ е третата най-често следена информационна медия, но с доста голяма разлика (35% аудитория, която гледа всяка седмица) след първите две.
• БНР е с 13% седмични слушатели и изпреварва Дарик радио (10%).
• "24 часа" е единственият представител на пресата, който се следи всяка седмица от поне 25% от анкетираните хора. Сайтът им също е популярен сред 27 на сто от анкетираните, които казват, че го четат поне веднъж седмично.

Социалните мрежи заместват традиционните. Онлайн видеото е "кралят" на новините.

Изследването на Reuters Institute показва сходни тенденции и в глобалните пазари.

Аудиториите стават все по-зависими от социалните мрежи и видеоплатформи като YouTube и TikTok за научаване на новините - особено най-младата група от 18-24 г.

Делът на всички анкетирани, които споделят, че гледат онлайн клипове редовно, се е увеличил от 52% през 2020 до 65% през 2025 г. В държави като Филипините, Тайланд и Индия мнозинството от хората казват, че предпочитат да гледат, а не да четат новини - и това води до промяна в работата на медиите.

54% от хората в САЩ се инфомират за актуалните събития от Facebook, X и YouTube.

Социалните мрежи вече изпреварват дела на хората, които се информират чрез телевизията (50%) и новинарски сайтове и приложения (48%).

Доверието се измества от традиционните медии към алтернативни, по-персонализирани информационни канали като подкасти и дори чатботи на изкуствен интелект.

Ник Нюман от Reuters обяснява тази тенденция с успеха на инфлуенсърите и личности като Джо Роугън и Тъкър Карлсън да достигнат една по-слабо представена аудитория, включваща “млади мъже, хора с уклон към политическото дясно и тези, които имат ниски нива на доверие към установените медии, които възприемат като пристрастни или като част от либералния елит”.

Инфлуенсърите продължават да се възприемат от хората като най-голяма заплаха за разпространение на фалшиви, подвеждащи новини (заедно с политиците) въпреки популярността им.

70% от американците се притесняват от невъзможността да различат истината от лъжата в новинарския поток (при тях този дял е по-висок от средното за всички държави - 58%).

За първи път се засича и това, че AI вече се възприема като новинарски източник от немалко хора - 15% от респондентите под 25 г. казват, че разчитат на интерфейс или чатбот с изкуствен интелект за ежеседмичните си новини (при средно 7% за останалите групи).

ChatGPT е най-често споменаваната AI-услуга, следвана от Gemini на Google и Meta AI.