Китните села в Родопската яка край Пловдив би трябвало да имат друга съдба – чист въздух, красиви гледки, карстови извори, манастири на 10 века, дебели чинари на 1100 години. Звучи като прекрасно място да се откъснете от града и от стреса. Вместо това жителите на Белащица, Марково, Браниполе и Брестник дишат въздух със сиви мраморни частици, а 25-тонни камиони минават на всеки 3 часа през центъра на Белащица.
Причината - две концесии за добив на инертни материали за строителство на пътища, които вместо след изтичането им да бъдат окончателно прекратени, а районът да се развива в синхрон с природата, сега има риск отново да бъдат удължени.
Войната на местните срещу кариерите продължава активно вече 4 години. Жителите на селата са нараснали десетократно в последните години, като всички, които строят къщи в привлекателната пиродна яка под Рила и Родопите, знаят, че кариерите от общо 500 дка ще спрат да работят през 2021-2022 г.
Месец и половина преди да изтече концесията на една от двете фирми – „Европейски пътища“ АД (част от Грома холд), наведнъж са ползвани 40 тона взрив, за да се добие 140 000 тона баластра - огромно количество, което сега трябва да се изнесе от кариерите. Другата фирма-концесионер е "Холсим кариерни материали Пловдив". И двете концесии в момента не са действащи.
Сега жителите на Белащица обаче отново излизат на протестират - перспективата пред тях е през цялото лято и есента 25-тонни камиони да вдигат прах и да минават през централната улица на селото, докато въпросните 140 000 тона взривени инертни материали бъдат изнесени.
На 28 април белащенци предлагат "сделка" - да жертват чистия въздух в месеците до есента, но компаниите да се откажат от исканията си да удължат концесиите за още 25 години.
Едната концесия – на „Холсим кариерни материали Пловдив “ е приключила през февруари 2021 г. Втората – на „Европейски пътища“ АД през февруари тази година. И двете компании са подали искания за удължаване на концесиите за още 25 години през февруари 2021 г.
Исканията са за добив на по 15 млн. тона всяка, което на практика означава, че 400 камиона в двете посоки ще минават през селото. За да добият тези материали всяка седмица фирмите трябва да правят по един взрив на 8 тона взривен материал, казват протестиращите.
Вече повече от година отговор от енергийното министерство няма. Процедурата би трябвало да приключи в рамките на една година и на практика да се смята, че отказът е окончателен. Засега ведомството мълчи, а неизвестността за местните жители продължава. Те се опитат да измислят контрамерки, за да спрат екологичното и здравно издевателство над живота в селата.
В момента, въпреки че концесията не действа, се оказва, че извозването на добитите материали не е част от нея, защото не става дума за добиване на нов материал, а за такъв, който е бил приготвен преди изтичането на договора.
"Не е ясно дали тези количества ги има записани в плана за управление и добив, който се одобрява и става неразделна част от договора. Този план се внася за всяка календарна година и важи за следващата. В предходни периоди има цели години, когато не са работили и не са добили никакви материали. Не е ясно тези материали как ще бъдат претеглени на кантара след изтичане на концесията и как ще бъде пратена държавната такса. „За мен това е абсолютна безстопанственост от страна на държавата“, казва Павел Гимишев, председател на инициативния комитет „Стоп на кариерите в Белащица“.
От спирането на добива зависи и водата на местните, защото около тях има 3 карстови извора с планинска вода, които хората не могат да ползват в момента. Затова всяко второ искане за включване на нов имот към водопроводната мрежа на ВиК завършва с отказ.
Неотдавна пред "Капитал" министър Борислав Сандов казва, че според него кариерите не трябва да продължават да работя. Първо, защото концесия на това място се ползва за добив вече 50 години, и второ, защото Пловдив е на първо място по замърсеност на въздуха и една от причините за това са работещите кариери.
„Кариерата е създадена през 1972 г., за добив на инертни материали - натрошени фракции от мраморни скали, за построяването на магистрала „Тракия“. Белащица се е захранвала с вода от 3-те карстови извора – планински каптирани водоизточници, с дебит 5 литра в секунда. След началото на кариерата те са затворени, с разрастване на селото, почти на всяко второ заявление за присъединяване към ВиКна всяка къща се отказва с мотива, че няма капацитет. Изворите са предадени на ВиК, но от дружеството не правят нищо, за да ни присъединят и да ни продадат тази вода“, разказва Павел Гимишев.
Спорд него цялата зона под кариерите е обособена в карта на „Басейнова дирекция“ като карстови извори. Те могат да осигурят водата на цялата яка, а при някакви форсмажорни обстоятелства може да се ползва и за водоснабдяване на Пловдив.
„Но и ВиК, РИОСВ и РЗИ мълчат. Никой не иска и да се произнесе, че въздухът е мръсен, за тях очевидно по-важна е печалбата на инвеститора. Явно този частен капитал на тези две фирми е по-силен от обществения интерес на хората“, коментира Гимишев.
През 2018 г. местните настояват каптажи на изворите да бъдат обособени със санитарно-охранително зона около тях и да се включат във водопреносната мрежа на Белащица, а след 4 години борба принуждават ВиК да го поискат официално. „Но незнайно как от 3-те каптирани извора, единият от тях, който е най-близо да кариерите са го изпуснали и искат само за два от тях да се направи санитарна зона“, казва председателят на инициативния комитет.
На основа на това искане на Басейнова дирекция, директорът на РИОСВ спира процедурата за ОВОС за инвестиционното намерение за продължаване на концесията на двете компании. През април заповедта е обжалвана и на първа инстанция е отхвърлена с решение на Административния съд в Пловдив, който връща топката на полето на екоинспекцията.
„Това е различна процедура. Самите две концесии са изтекли. Въпреки това, веднага след решението на съда, което на практика не е влязло в сила, фирмите започнаха отново да извозват инертен материал, който твърдят, че е добит по време на концесията.
Договорът е за добив, преработка и извозване на инертни материали, които са изключителни държавна собственост. Тези материали не са частна собственост, ти един вид работиш на ишлеме за държавата и плащаш такса – отчислени от продажбата. Държавата трябва ясно да направи разлика между добито и придобито от частните компании“, смятат от комитета.
Двойнственото отношение на енергийното ведомство продължава и в момента. На протеста на 28 април концесионерите представят писмо от зам.-министъра на енергетиката Пламен Данаилов от 3 реда – материалът, който се намира на частните площадки е собственост на фирмите-бивши концесионери. „Никой не може да ни убеди, че фирмите не извозват материал от кариерите – от държавната концесионна площ“, смята Гимишев.
„Съмняваме се, че от енергийното министерство изчакват някакво политическо безвремие, за да се подновят концесиите. Затова очакваме среща с министъра, на която да се поеме ясен ангажимент, че концесиите няма да бъдат удължавани и тази игра на заложници да приключи“, казва Павел Гимишев.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
