69-часова работна седмица? Южна Корея възмути младите хора с абсурдна реформа

Идеята за 4-дневна работна седмица (или 32-часова работна седмица) намира все повече привърженици в развитите икономики на фона на изследванията за това, че намаляването на работното време не вреди на производителността и ограничава риска от бърнаут на служителите.

Южна Корея обаче не само не смята да съкращава престоя в офиса, а напротив - обмисля как да го увеличи със закон.

Предложението на правителството доведе до сериозно възмущение сред най-младите хора в страната, които обвиняват властта в това, че узаконява злоупотребите от страна на работодателите спрямо служителите и че още повече задълбочава демографската криза в държавата.

Действащото законодателство в Южна Корея гласи, че работниците могат да се трудят не повече от 52 часа на седмица - обичайните пет 8-часови работни дни плюс допълнителни 12 часа извънреден труд. Формално, ако ръководителите им нарушават този лимит, може да бъдат глобени или дори вкарани в затвора.

Според данни на Организацията за икономическo сътрудничество и растеж - хората в Южна Корея са работили средно 1915 часа през 2021 г., което е над средното ниво за ОИСР от 1716 ч.

Новото предложение на правителството обаче променя този режим и предвижда работодателите и служителите да измерват извънредния труд на месечна, тримесечна или дори годишна база. Разрешеният брой на часовете, в които служителите биха могли да работят извънредно през седмицата, вече става не 12, а 29 ч.

Тоест - работодателите биха могли да изискват над 13-часова ангажираност от подчинените си между понеделник и петък, или почти 10 часа работа всеки ден, включително през уикендите.

Южнокорейското правителство твърди, че новата схема щяла да позволи по-голяма гъвкавост в организацията на труда, а работниците потенциално биха могли да планират по-дълги почивки за сметка на усилен труд в определен период от годината.

Държавата всъщност се опитва да реши друг проблем - населението на страната намалява и остарява с всяка изминала година, което се отразява и върху пазара на труда.

Южна Корея е световен "рекордьор" по ниско ниво на раждаемост - индексът, който показва броя на родените деца от една жена в страната, е паднал до 0,81 през 2022 г. (за сравнение, в България той е 1,6).

Работодателските организации в страната приветстват предложението, което според тях би помогнало за увеличаване на производителността на страната.

То обаче се сблъсква с отпор както от страна на синдикатите, така и от женските организации и от поколението на милениълите и Gen Z.

Аргументите им са, че увеличаването на натиска върху служителите само ще влоши стандарта им на живот и демографската картина в Южна Корея. Работната култура в Южна Корея, която традиционно поставя много високи изисквания, и разочарованието на младите хора са основните причини за отлагането или тоталния отказ от създаване на семейство.

CNN цитира 25-годишен студент от Сеул, който коментира, че предложението на правителството няма никаква логика и "е много далеч от това, което работещите хора искат".

"Моят баща работи работи над лимита всяка седмица и няма никаква граница между работата и личния живот. За съжаление това се среща доста често. Инспекторите от Агенцията по труда не могат да наблюдават всяко предприятие по 24 часа на ден, всеки ден. Хората остават уязвими на смъртоносен извънреден труд", казва той.

Южна Корея свързва отдадеността на работата и висшето образование с рекордния икономически растеж, който постига през 50-те години. Инвестирането на всички сили и средства в работното място обаче има цена: в страната има много случаи на инфаркти или пътни инциденти заради преумора, трудови злополуки и др.

Южна Корея има и най-високият дял на самоубийства сред населението на развитите държави.

Високият брой на смъртните случаи сред работещите хора беше и причината, поради която Сеул реши да въведе лимит до 52 часа за работната седмица - решение, от което сега се опитва да се откаже.

Животът след COVID: Задава ли се времето на 4-дневната работна седмица?