Снимка: © Andrea Piacquadio/Pexels

Откакто започна пандемията, компаниите драстично промениха начина си на работа. Опции като частична или пълна работа от вкъщи, които допреди години бяха немислима концепция, стават не просто все по-популярни, но и задължителни.

Като резултат, в САЩ и в някои части на Европа се появяват все повече идеи и предложения за намаляване на стандартната 40 часова, петдневна работна седмица. Свидетелство за успеха на един такава промяна се доказва от някои сектори в Исландия и Швеция, които вече успешно са тествали намалена работна седмица под различни форми. 

Промяната в стандартната работна седмица може да се случи под различни форми. Най-изкушаващия вариант е възможността за 4-дневна работна седмица, с което количеството на работата ще се намали с 20 процента. Този вариант обаче за момента е труден за прилагане и ако се случи, то би трябвало това да стане постепенно. Други модели обаче вече са доказали своята ефикасност сред работната сила: всички служители на една компания да взимат почивен допълнителен почивен ден, или пък всеки да си взима два свободни следобеда седмично. Или да се намали дневното работно време, и седмицата да падне от 40, на 35 работни часа. Общото между всички тествани до този момент модели е, че времето за работа се намалява, а заплатата остава същата. 

Какви са предимствата? 

Макар и на пръв поглед да звучи немислимо, намаленото работно време може да има положителен ефект върху работниците, което да доведе до ръст в активите на компаниите. Пандемията ни накара да погледнем по друг начин на работата, работния процес и баланса между работата и личния живот, психичното здраве и гъвкавостта на работата. Привърженици на идеята твърдят, че намаляването на работната седмица може да заличи много негативи, и да направи работещите хора по-продуктивни, здрави и щастливи. 

Защо компаниите би следвало да имат интерес? 

Направени проучвания в областта доказват, че работенето на по-малко часове на седмица прави човек по-ефективен. Проучване на Станфордския университет от 2014 г. твърди, че продуктивността на човек рязко спада при над 50 часа работа на седмица. Други експерти твърдят, че 35 часа седмично е прагът, след който продуктивността на човек започва постепенно да намалява. Според учените, 40 часовата работна седмица не е пригодена за днешния начин на живот на хората и вниманието им не може да остане фокусирано върху една активност в продължение на осем часа дневно. За да компенсират изтощението и умората, служителите често се разсейват с преглеждане на социалните мрежи, пазаруване онлайн или чатене. 

Мащабно проучване, проведено в Исландия продължение на четири години (от 2015 до 2019 г.) проследява повече от 2 500 правителствени работници от различни отдели, които минават от 40 на 35-36 часова работна седмица като възнагражденията им остават същите. Резултатите показват, че ефективността на служителите или остава същата, или се повишава. Така например, финансовите служби в Рейкявик са обработвали 6,5% процента повече документи при намалено работно време, а в полицията, по-краткият работен ден не се е отразил на свършената работа по разследванията.

В случая с Исладния, в голяма част от изследваните процеси, намаленото работно време е довело и до оптимизиране на работния процес. Дългите работни срещи и груповите разточителни обеди са били отлагани. Някои срещи са се превърнали в имейли, или са били програмирани преди 15 ч. Времето за кафе паузи е било съкратено, и е въведена повече гъвкавост в смените, за да се балансира натоварването в по-натоварените периоди. 

По-щастливи работници

Проучване от 2021 г. проследява шведски работници в продължение на десет години и доказва, че намалената седмична работна норма е редуцирала стреса, изтощението и негативните емоции на хората. Друга анкета, от 2017 г., констатира, че съкращаването на работната седмица с 25% е подобрило съня и е намалило стреса при работници. 

Подобни са изводите и от експеримента в Исландия. Компаниите, участвали в проучването, докладват, че стресът при работниците е намалял и те са имали повече време и енергия за хобитата си, за спорт, срещи с приятели или за прекарване повече време със семейството си. Това ги прави по-щастливи и като резултат, по-продуктивни на работното място. 

Друг позитив за компаниите е, че така намаляват разходите си плащане на служителите в дните, в които на тях им се налага да отсъстват. Към това се добавя и ефекта на хората, които напускат след бърнаут. Когато някой напусне, освен че губи кадри, в които е инвестирала, компанията трябва да вложи още средства и време в обучението на нов служител. 

Бъдещето? 

Въпреки изкушаващите прогнози, промяната в работните навици няма да настъпи лесно, нито ще се случи изведнъж. А концепцията за четиридневна работна седмица все още е далеч от масовата практика. Най-малкото, защото тя не може да бъде приложена в сектори като този на услугите например. А това ще доведе до значителни неравенства между отделни сфери. 

Приносът на проучвания, подобни на тези в Исландия и Швеция, е че те доказват, че намаляването на седмичната норма наистина се отразява добре на работния процес. Някои испански компании вече започват опити за намаляване на работния ден, а американската краудфъндинг платформа Kickstarter пък ще се включи в пилотна програма, която включва преминаване на четиридневна работна седмица през 2022. 

Изследователи, цитирани от BBC, предупреждават, че подобни модели на работа трябва да се тестват внимателно, но определено сега е подходящият момент за тях. В условията на пандемия обществото достигна повратна точка в развитието си. Обществените нагласи се променят. Според някои именно сега е време да сменим наложения модел на петдневната осемчасова работна седмица, наложил се в годините след Втората световна война.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Меркел посети Ердоган за последно - разбраха се за бежанците и за преговори с талибаните

Германският канцлер беше на визита в имение в Истанбул

Елтън Джон оглави британските чартове за първи път от 16 г. със съдействието на Дуа Липа

Първата му поява на върха беше през 1976, а последната - през 2005 г.

Най-скъпоплатените баскетболисти и бизнес начинанията им

ЛеБрон Джеймс води класацията на Forbes за осма поредна година

Йорданка Фандъкова и съпругът ѝ са заразени с Covid-19

И двамата са ваксинирани, нямат симптоми

Мая Манолова открива кампанията с нова прическа: "На мутрите да им е ясно, че не съм блондинка"

"Те се готвят за реванш, ние се готвим да им се противопоставим, така че това е знак“

Служител на Netflix разгласи "чувствителни" данни в знак на протест срещу Дейв Шапел и беше уволнен

Изнесена е информация за гледаемостта на The Closer, но и за сериали като Squid Game

Ново замърсяване на водата и остра миризма на нефт край кораба Vera Su

Стойността на азот-амониев превишава 3 пъти измерваните досега стойности

Самоунищожената картина на Банкси "Любовта е в кошчето" беше препродадена на рекордна цена

На търг през 2018 тя се спусна през рамката и беше нарязана на парчета