Снимка: © Andrea Piacquadio/Pexels

Откакто започна пандемията, компаниите драстично промениха начина си на работа. Опции като частична или пълна работа от вкъщи, които допреди години бяха немислима концепция, стават не просто все по-популярни, но и задължителни.

Като резултат, в САЩ и в някои части на Европа се появяват все повече идеи и предложения за намаляване на стандартната 40 часова, петдневна работна седмица. Свидетелство за успеха на един такава промяна се доказва от някои сектори в Исландия и Швеция, които вече успешно са тествали намалена работна седмица под различни форми.

Промяната в стандартната работна седмица може да се случи под различни форми. Най-изкушаващия вариант е възможността за 4-дневна работна седмица, с което количеството на работата ще се намали с 20 процента. Този вариант обаче за момента е труден за прилагане и ако се случи, то би трябвало това да стане постепенно. Други модели обаче вече са доказали своята ефикасност сред работната сила: всички служители на една компания да взимат почивен допълнителен почивен ден, или пък всеки да си взима два свободни следобеда седмично. Или да се намали дневното работно време, и седмицата да падне от 40, на 35 работни часа. Общото между всички тествани до този момент модели е, че времето за работа се намалява, а заплатата остава същата.

Какви са предимствата?

Макар и на пръв поглед да звучи немислимо, намаленото работно време може да има положителен ефект върху работниците, което да доведе до ръст в активите на компаниите. Пандемията ни накара да погледнем по друг начин на работата, работния процес и баланса между работата и личния живот, психичното здраве и гъвкавостта на работата. Привърженици на идеята твърдят, че намаляването на работната седмица може да заличи много негативи, и да направи работещите хора по-продуктивни, здрави и щастливи.

Защо компаниите би следвало да имат интерес?

Направени проучвания в областта доказват, че работенето на по-малко часове на седмица прави човек по-ефективен. Проучване на Станфордския университет от 2014 г. твърди, че продуктивността на човек рязко спада при над 50 часа работа на седмица. Други експерти твърдят, че 35 часа седмично е прагът, след който продуктивността на човек започва постепенно да намалява. Според учените, 40 часовата работна седмица не е пригодена за днешния начин на живот на хората и вниманието им не може да остане фокусирано върху една активност в продължение на осем часа дневно. За да компенсират изтощението и умората, служителите често се разсейват с преглеждане на социалните мрежи, пазаруване онлайн или чатене.

Мащабно проучване, проведено в Исландия продължение на четири години (от 2015 до 2019 г.) проследява повече от 2 500 правителствени работници от различни отдели, които минават от 40 на 35-36 часова работна седмица като възнагражденията им остават същите. Резултатите показват, че ефективността на служителите или остава същата, или се повишава. Така например, финансовите служби в Рейкявик са обработвали 6,5% процента повече документи при намалено работно време, а в полицията, по-краткият работен ден не се е отразил на свършената работа по разследванията.

В случая с Исладния, в голяма част от изследваните процеси, намаленото работно време е довело и до оптимизиране на работния процес. Дългите работни срещи и груповите разточителни обеди са били отлагани. Някои срещи са се превърнали в имейли, или са били програмирани преди 15 ч. Времето за кафе паузи е било съкратено, и е въведена повече гъвкавост в смените, за да се балансира натоварването в по-натоварените периоди.

По-щастливи работници

Проучване от 2021 г. проследява шведски работници в продължение на десет години и доказва, че намалената седмична работна норма е редуцирала стреса, изтощението и негативните емоции на хората. Друга анкета, от 2017 г., констатира, че съкращаването на работната седмица с 25% е подобрило съня и е намалило стреса при работници.

Подобни са изводите и от експеримента в Исландия. Компаниите, участвали в проучването, докладват, че стресът при работниците е намалял и те са имали повече време и енергия за хобитата си, за спорт, срещи с приятели или за прекарване повече време със семейството си. Това ги прави по-щастливи и като резултат, по-продуктивни на работното място.

Друг позитив за компаниите е, че така намаляват разходите си плащане на служителите в дните, в които на тях им се налага да отсъстват. Към това се добавя и ефекта на хората, които напускат след бърнаут. Когато някой напусне, освен че губи кадри, в които е инвестирала, компанията трябва да вложи още средства и време в обучението на нов служител.

Бъдещето?

Въпреки изкушаващите прогнози, промяната в работните навици няма да настъпи лесно, нито ще се случи изведнъж. А концепцията за четиридневна работна седмица все още е далеч от масовата практика. Най-малкото, защото тя не може да бъде приложена в сектори като този на услугите например. А това ще доведе до значителни неравенства между отделни сфери.

Приносът на проучвания, подобни на тези в Исландия и Швеция, е че те доказват, че намаляването на седмичната норма наистина се отразява добре на работния процес. Някои испански компании вече започват опити за намаляване на работния ден, а американската краудфъндинг платформа Kickstarter пък ще се включи в пилотна програма, която включва преминаване на четиридневна работна седмица през 2022.

Изследователи, цитирани от BBC, предупреждават, че подобни модели на работа трябва да се тестват внимателно, но определено сега е подходящият момент за тях. В условията на пандемия обществото достигна повратна точка в развитието си. Обществените нагласи се променят. Според някои именно сега е време да сменим наложения модел на петдневната осемчасова работна седмица, наложил се в годините след Втората световна война.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

The Freestyle: Въображението, капсулирано в прожектор

The Freestyle е като пълноценен 100-инчов смарт телевизор, който може да носите в раницата си

Der Standard: За Кирил Петков ГЕРБ, Възраждане и ДПС са „коалиция от ада“

ПП е "ясен контрапункт на проруския блок от партии" в България, пише медията

Украйна поиска да влезе в НАТО по бързата процедура

Зеленски би преговарял с Русия - но не и с Путин

Асен Василев: В коалиция на кражбата с ГЕРБ и ДПС няма да участваме

"Нито ще ги подкрепим, нито ще сме златен пръст, нито ще участваме в ограбването на България"

Нинова се противопостави на ПЕС заради Русия: "Не козируваме на чужди решения"

БСП е против резолюцията на европейските социалисти, включваща подкрепа за санкции срещу Москва и военна помощ за Украйна

ЕС слага таван на цените на тока

Според правилата на сделката компаниите, които осигуряват ток в ЕС и печелят непропорционално много от ръста на цените на енергията, ще бъдат облагани допълнително

"Русия има четири нови области": Путин официално обяви анексията на една пета от Украйна

Путин подписа "договорите за присъединяване", с които Русия незаконно анексира четири окупирани региона в Украйна

"Не подкрепям никого"? Задраскана бюлетина? Какъв е смисълът от протестния вот?

Не си губете времето - с това не наказвате нито една политическа сила на парламентарни избори

От актьорската до политическата сцена: 100-те изгряващи звезди според "TIME"

Актрисите Сидни Суини и Лили Колинс, заедно с украинския министър Олександр Кубраков оглавяват списъка на 100-те изгряващи личности.