За днешните деца интернет е естествена част от живота - територия, където учат, общуват, играят и се забавляват. Но заедно с всички възможности се появяват и рискове, които често остават невидими за възрастните. Международният Safe Online Global Report 2024 показва, че значителен дял от децата годишно попадат на рисково съдържание, а най-уязвими са онези, които вярват в погрешни представи за това как „работи“ интернет.
Точно тези заблуди стоят в основата на много от случаите на онлайн тормоз, измами, манипулация или рискови контакти. Повечето от тях изглеждат дребни и дори безобидни, но могат да доведат до сериозни последици – емоционални, социални или финансови. Затова е важно не само да говорим за рисковете, но и да помагаме на децата да ги „усетят“, да ги разпознават навреме и да имат уменията да реагират.
Най-опасната зона е онази между увереност и неопитност. Много ученици живеят с усещането, че приятелският тон онлайн означава безопасност, че популярното съдържание винаги е вярно или че ако изтриеш нещо – то изчезва завинаги. Често вярват, че всички игри са само и единствено за забавление и нищо лошо не може да се случи там, че една шега не е тормоз, а най-рисковата заблуда е убеждението, че „на мен няма какво да ми се случи“.
Тези нагласи са характерни най-вече за деца и тийнейджъри между 10 и 15 години – възраст, в която дигиталното самочувствие е високо, а уменията за разпознаване на манипулация все още се развиват.
Според проучване, проведено от Държавната агенция за закрила на детето съвместно с Регионално управление на образованието – Пловдив и Българска академия за сигурност между близо 1000 ученици от 6, 7 и 8 клас в град Пловдив, показва, че над 61% от децата използват Tik Tok, Instagram и Snapchat повече от 5 пъти на ден. Освен времето в тях, 70,8% от учениците са в онлайн пространството от един до три часа всеки ден, а 31% отделят от деня си от 2 до 4 часа, за да са в мрежата.
Същевременно, според доклад на HBSC, кибертормозът се откроява като сериозен проблем в световен мащаб и средно 16% от юношите са били жертви на подобни атаки поне веднъж в последните няколко месеца, а 12% признават, че самите те са участвали в онлайн тормоз. Тази тревожна статистика поставя България сред страните с най-високи нива на кибертормоз, заедно с Литва, Латвия, Полша и Молдова. Онлайн агресията в чатове и социални мрежи остава най-честият проблем, а голяма част от учениците не споделят с възрастни, докато ситуацията не ескалира.
Как да научим децата да разпознават рисковете?
Едно е да чуем за опасностите, съвсем друго е да ги преживеем. Експертите все по-често подчертават, че най-работещи са методи, които поставят учениците в реалистични ситуации, но в контролирана среда – без страх и без негативни последици. В този контекст игровите методологии се доказват като едни от най-ефективните.
„По-добри онлайн“ – игра, която превръща трудните разговори в преживяване
Точно такава е и 3D escape играта „По-добри онлайн“, създадена от А1 и Центъра за безопасен интернет, която поставя учениците в интерактивни ситуации от реалния дигитален свят.
Сценариите включват теми като онлайн тормоз, общуване с непознати, групов натиск и лична отговорност.
Учениците вземат решения в рамките на играта, като целта е да работят заедно и да си помагат, но и да преминат през всички дигитални стаи успешно.. Преживяното след това се обсъжда в клас чрез модерирана дискусия, базирана на предварително определена методология, която помага на децата да формулират свои собствени правила за безопасно поведение онлайн.
Материалите са адаптирани за два възрастови диапазона: 5.–7. клас и 8.–12. клас – и е подходяща за час на класа или за уроци по дигитална грамотност. След приключването ѝ учителят води дискусия: какво се случи, защо така реагирахте, как бихте постъпили в реалния живот. Това превръща преживяното в знание и в собствени правила за поведение, формулирани от самите деца.
Участието на всеки учител е безплатно след предварителна регистрация чрез специалната онлайн форма. А след попълване на формата за обратна връзка от часа, учителите участват за спечелване на технологични награди. Пълната информация е налична на страницата на програмата в сайта на Центъра.
Технологиите не решават проблема сами, но правят решението възможно
Дигиталната безопасност не се постига с еднократен час или списък с правила. Тя идва, когато децата се научат да разпознават рисковете сами, когато развият критично мислене и когато имат пространство да задават въпроси без притеснение.
Инициативи като „По-добри онлайн“ са част от по-широкия ангажимент на А1 да създава по-сигурна дигитална среда – не чрез строги предупреждения, а чрез образование, преживяване и партньорства с професионалисти, които работят ежедневно с деца и училища.
Защото най-големият проблем на онлайн рисковете е, че децата често не ги виждат. А най-доброто решение е да ги научим да ги разпознават сами.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
