Какво щеше да стане, ако изборите бяха утре? Ако питате социолозите - светът нямаше да е същият.

Три последователни изследвания твърдят, че управляващата коалиция е постигнала рекордно високо ниво на омраза, ГЕРБ лети към четвърти кабинет, "Промяната" е торпилирана, а всички останали партии блуждаят между трето и осмо място.

Според същите данни - Стефан Янев е на второ място по всенародно одобрение след Румен Радев, Костадин Костадинов от "Възраждане" е по-харесван от Кирил Петков, а съпротивата срещу членството на Северна Македония в ЕС е толкова мощна, че остава вселенска мистерия защо тогава Каракачанов се бори за 1.5% доверие.

Ако съдим по сходните проценти при "Тренд", "Маркет линкс" и "Галъп", човек ще остане с впечатление, че балансът на силите в 47 НС е натрапен с държавен преврат, а не с демократични избори, проведени преди по-малко от половин година.

Във всеки случай ще помисли, че ако изборите бяха утре, справедливостта щеше да възтържествува, войната в Европа щеше да приключи, цените - да се върнат на нивото преди пандемията, а "Лукойл" - да раздава безплатен дизел на всички, които го пожелаят.

Какво не е наред?

Липсата на доверие от страна на българските граждани в институциите не е ново и не е случайно явление, за да буди особена изненада. Само преди седмица "Евробарометър" показа колко драматична е разликата между скептицизма на българите и всички останали европейци, когато възприемат информация за войната в Украйна от националните власти спрямо източници от типа на "една жена написа във Facebook".

Това, което българските социолози не мерят (или не искат да мерят), е доколко гражданите вярват на собствените им изследвания.

Същите агенции, които днес представят данни за несъществуваща предизборна ситуация, сгрешиха два поредни реални изборни резултата през юли и ноември 2021 г.

В последната демонстрация на прогностична сила на 14 ноември никой не позна, че "Продължаваме промяната" ще стане първа политическа сила с почти двойно по-висок от очаквания дял, ДПС ще изпревари БСП по брой на избирателите, а "Възраждане" ще влезе за първи път в Народното събрание.

Никой не позна, защото бяха игнорирани колебанията на избирателите извън тясните партийни ядра и защото никой не мери настроенията и мобилизацията на българските граждани в чужбина. А тяхната активност два пъти "разбърка картите" на партиите преди година. Засега не личи по нищо, че уроците от 2021 г. са научени.

"Маркет линкс" са единствените, които подават резултат за хората, които биха искали да гласуват, но все още не са решили за кого - 11 на сто, т.е. повече от потенциалните гласоподаватели на всички партии под "Продължаваме промяната".

Как се разпределят проценти при липса на ориентир за избирателна активност в и извън България, не става много ясно. Но да затворим едно око и да приемем, че данните са качествени като екзитпол на президентски избори във Франция.

Пълният хаос в посланията на коалицията естествено води и до пълен хаос и разочарование в главите на всички избиратели - за това не са виновни социолозите, а лидерите (или липсата на лидерство) на четирите управляващи сили.

Трите проучвания са проведени в диапазон от 29 април до 11 май - в период, в който правителството три пъти смени позицията си за военната подкрепа за Украйна, БСП заплашваше да напусне кабинета с проруски ултиматуми, а ГЕРБ и Румен Радев изненадващо ловко стиковаха атаките си срещу кабинета, след като "Газпром" спря доставките за България.

Дори при това положение "Галъп" признава, че настроения за предсрочни избори в момента няма.

Макар 62,4% да нямат доверие на кабинета "Петков", само 24,3 процента искат бърза смяна на властта и вот за нов парламент, т.е. по-малко от всички симпатизанти на ГЕРБ, "Възраждане" и "Български възход", взети заедно.

След като поставят под съмнение смисъла на цялото си изследване, става още по-неясно каква е логиката зад представянето на данни за доверие към водещите политически фигури.

Отново "Маркет линкс" са единствените, които са си направили труда да разкажат пълната справка за разпределението по тази скала - не само с позитивните стойности, но и с данните за неодобрението към съответните лидери и с информация за колебливостта и чистата незаинтересованост на избирателите към тях.

Оттам ще стане ясно, че недоверието на гражданите спрямо Костадин Костадинов е почти 60% на фона на 19-процентовата "фен база" на председателя на "Възраждане".

Хората, които изобщо не познават "творчеството" на бившия служебен премиер Стефан Янев, за да могат да дадат положителна или отрицателна оценка, са 30 на сто - т.е. повече от онези, които са достатъчно добре информирани за позициите му и ги харесват (28%). Балансът на доверието му пак е отрицателен, защото негативните оценки за него са 42%.

В новините от последните три дни тези подробности от пейзажа просто липсват от сбития преразказ на данните, според който Путин може да превземе София без един изстрел.

Това, което се вижда достатъчно ясно по резултатите, е, че дори изборите да бяха утре (против волята на повечето избиратели, а и партийни лидери) - русофилско мнозинство в управлението нямаше да има при нито един сценарий.

В най-апокалиптичния разчет по данните на "Галъп" "Възраждане" биха получили 28 депутатски места - невероятен подем на фона на постижението им от 14 ноември 2021 г., но все така резултат, отсъждащ място в глуха опозиция, доколкото нито Костадинов, нито системните играчи биха искали да имат нещо общо помежду си.

При осемпартиен парламент "Български възход" ще може да допринесе с още 10-20 места, но добавянето им към взаимната неприязън между Янев и Костадинов отново не показва полезен ход за партиите, които гордо веят знамето на Путин и се противопоставят на членството на България в еврозоната.

Възможностите за съчленяване на ново управляващо мнозинство около ГЕРБ при това положние са толкова слаби, че не заслужават сериозен разговор. Преди седмица Бойко Борисов сам призна, че е "рано за избори" - няма как да е по-обнадежден, когато вижда, че само 14% от пълнолетните граждани подкрепят ГЕРБ, а по-малко от 25% са готови да гласуват за тях.

Който и да поеме властта при подобно раздаване, ще бъде завлечен на дъното от капризите на поне двама коалиционни партньори, между които няма никакви допирни точки.

Колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите. Но това си го знаете и да питате мнението на 1000 граждани.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Христо Иванов: Трябва да търсим възможните съгласия преди нова вакханалия на разделение

"Ние сме на кръстопът между повече разделение и овладяване на парадоксите"

Два самолета с отзовани руснаци отлетяха от София

Очаква се броят на пътниците да е около 170

И Украйна, и Русия твърдят, че контролират Лисичанск

Британското разузнаване подкрепя позицията на Киев