Евробарометър: Какво мислят българите за войната в Украйна?

Българското обществено мнение е сериозно разделено по ключови въпроси, свързани с войната в Украйна - от възможността за предоставяне на военна помощ до доверието си в реакцията на националните власти по отношение на кризата.

Това показват данните на "Евробарометър" от мащабно европейско проучване за настроенията сред хората спрямо войната в Украйна.

България показва значителни отклонения от средните нива в ЕС, когато трябва да определи дали Русия е виновна за избухването на войната, дали руската държавна пропаганда трябва да се ограничи в ЕС и редно ли е да се налагат икономически санкции срещу Русия.

Мнозинството от хората в България обаче са съгласни, че ЕС трябва да ограничи зависимостта си от руския петрол и газ, при това - изследването е направено още преди "Газпром" да прекъсне снабдяването на страната заради отказа за плащания в рубли.

България се интересува от войната, но не знае на кого да вярва

Над 70 процента от хората в България съобщават, че следят веднъж или повече на ден какво се случва с войната в Украйна. Това е сравнимо със средното ниво в ЕС:

Разликата между българите и останалите граждани на ЕС обаче се вижда, когато бъдат попитани на кого имат доверие по отношение на получаваната информация за войната в Украйна.

Нито един от посочените източници не събира мнозинство по доверие в България, а повече хора изпитват съмнения в данните на българските власти и журналистите, отколкото в новините през социалните мрежи.

Доста различно е положението в ЕС, където информацията от националните и европейските власти като цяло се възприема като най-достоверна, докато социалните мрежи будят значително недоверие.

Само гражданската реакция заслужава похвали

Масовото настроение сред българските респонденти на "Евробарометър" е изразяване на недоволство спрямо институционалната реакция след войната в Украйна.

Най-крайно е недоволството в България от реакцията на САЩ, а най-високо е кумулативното одобрение от поведението на гражданите - всъщност доброволците и обществените организации бяха тези, които първи посрещнаха бежанците от Украйна.

Настроението в ЕС отново се отличава от тази в България - както по липсата на отявлен антиамериканизъм, така и по сравнително високите оценки за действията на националните и европейските власти.

ООН се оказва "губещия" по доверие и в България, и в ЕС като цяло, с доста висок дял на хора, които не могат да преценят какво изобщо е направила организацията след избухването на войната.

Виновна ли е Русия за войната? И какво наказание заслужава?

Регионалните разминавания в общественото мнение в ЕС се забелязват по въпросите, свързани с посочването на виновника за избухването на войната в Украйна.

България е с едно от най-ниските равнища на разбиране, че преди всичко руското правителство е отговорно за инвазията в Украйна. По-малко от половината запитани у нас са съгласни с тази позиция, докато средно в ЕС има мнозинство от близо 80%.

Тук и на следващите няколко въпроса разделението не е просто "Изток - Запад" - България попада в обща група с държави като Гърция, Кипър, Словения, Словакия и Унгария. В обратната скала се намират Прибалтийските републики и Полша, но и Финландия и Швеция, които дори не са членове на НАТО.

Сходно е и разделението по въпроса дали е редно да се финансира покупката и доставката на военна техника за Украйна:

Значително по-високо е нивото на подкрепа в ЕС за икономическите санкции срещу Русия, но България твърдо остава на дъното в тази класация:

Само в Гърция и Кипър има по-малко съгласие от България по въпроса дали трябва да бъде спряно излъчването на руски държавни медии в ЕС.

Независимо от всичко - в България обаче има преобладаващо мнозинство от хора, коита искат ЕС да прекрати възможно най-бързо зависимостта си от руските енергийни източници:

"Изпитвам съчувствие към украинците, обаче..."

Мнозинството от българите по-скоро съчувства на украинския народ за това, което преживява след руската военна инвазия. .

Резервираното отношение на българите обаче прави впечатление, когато се сравни със средното ниво в ЕС по този въпрос.

Повечето хора в Европа са много по-склонни да подкрепят членството на Киев в ЕС, смятат страната за част от европейското семейство и изразяват желание за по-силно военно сътрудничество в съюза.