Персеидите озариха небето и над България, но ярката Луна намали видимостта
Снимка: © Снимка от метеоритен дъжд край Анкара/Getty Images
В нощта на 12 срещу 13 август небето над България беше озарено от едно от най-очакваните природни зрелища – пикът на метеорния поток Персеиди.
"Дъждът от падащи звезди", както често е наричано явлението, привлича хиляди любители на астрономията всяка година.
Този път обаче небесната картина беше частично засенчено от ярката Луна, осветена на около 85%, която намали броя на видимите падащи метеори от обичайните 60–100 на час до едва 10–20.
В София любители се качиха да наблюдават гледката на Витоша, но неправилно паркирани автомобили предизвикаха километрично задръстване и затрудниха достъпа до планината.
Персеидите се наблюдават всяка година, когато Земята преминава през шлейфа от прах и ледени частици, оставен от кометата Суифт–Тътъл.
Частиците навлизат в атмосферата със скорост до 210 000 км/ч, изгарят за части от секундата и създават ярки светлинни следи.
Тази година най-активният период беше между полунощ и 4:00 ч., а след това зрителите можеха да видят и ярките планети Юпитер и Венера.
Много хора избраха високи и тъмни места за наблюдение.
Най-добрите гледки в България са на места като Националната астрономическа обсерватория "Рожен" в Родопите, районите около Маджарово и Крумовград, Шуменското плато, Троянския Балкан, Белоградчишките скали и други.
Снимка: © Getty Images
Въпреки че пикът на явлението премина, Персеидите могат да се наблюдават до 23 август.
Въпреки че те много приличат на падащи звезди, това всъщност са метеори – малки частици космически прах и скали, които навлизат в земната атмосфера и изгарят.
Учените напомнят, че макар традицията да свързва явлението със сбъдване на желания, то е преди всичко демонстрация на космическата динамика.