Снимка: © Unsplash

Защо едни връзки са по-силни, а някои раздели тежат повече от други? 

Има причина, поради която се привързваме към някои хора по-силно, отколкото към други. Тази причина всъщност няма почти нищо общо с качеството на връзката. Много по-важна се оказва личната ни емоционална стабилност в момента, в който връзката е възникнала.

Гняв, тъга, обвинения, и в крайна сметка - свобода. Това е процесът, през който вероятно всеки е преминавал след раздяла с любим човек. Когато си дадете време за осмисляне, признание и приемане на тези нормални емоции, те обикновено отминават сами. Краят на връзката обаче може да породи и нездрави чувства – обсебеност, фатализъм, отчаян стремеж да се върнеш обратно към любимия. Последствията от това могат да бъдат съсипващи.

Опасната комбинация между тормоз и всепоглъщаща любов

Романтичната любов не е просто въпрос на съвместимост или привличане. Тя е допълнително обременена от създаването или заместването на съществуваща преди нея привързаност. Точно там нещата започват да стават проблематични.

Ако се чувстваме несигурни в живота си в момента, в който започваме една нова връзка, тогава сме склонни да се привързваме към любимия си човек по-дълбоко. Не обръщаме внимание на недостатъците и сигналите за проблеми в отношенията. Мечтаем за близост на всяка цена дори когато имаме очевидни и непреодолими различия. Ако тази връзка не се получи, прехвърляме очакването за привързаност към следващия обект на желанията си, и цикълът се повтаря. Доста вероятно е ефектът от старите връзки все още да влияе на любовния живот дори и в този момент.

Нездравословната привързаност е резултат от травматично обвързване. Травматичната връзка възниква, когато двама души имат емоционални травми, които са огледално отражение една на друга, или които взаимно се компенсират. Това състояние ги кара да се чувстват почти магнетично привлечени.

В травматичната връзка, тормозът и злоупотребата с другия се сливат със силна, всепоглъщаща любов. В една здравословна връзка, привързаността нараства с течение на времето. При травматичната връзка, привързаността е незабавна, защото не се заражда по естествен път. Очакванията са невъзможно високи, така че или единият, или и двамата не могат да отговорят на наложените им стандарти. Връзката става експлозивна. Рязкото движение между крайностите – от обсипване с любов до отблъскване - става пристрастяващо и често води до криза.

Къде и как започва травматичното обвързване?

В момента на първоначалната травма. Ако човек не вярва, че може да разчита на себе си, е склонен да се привърже по нездравословни начини към своя обект на интерес. Склонни сме да смятаме, че никога няма да се възстановим от най-тежките си емоционални рани – но дори това да е вярно, проблемът не е в миналото, а в страха от бъдещето, в несигурността за това как да продължим напред.

Когато чувстваме, че сме достатъчно самостоятелни, за да си изградим щастлив живот, не се привързваме към хората по нездравословен начин. Болезнената привързаност възниква, когато сме убедени, че сме неспособни да преодолеем травмата или да постигнем желаното. В този момент се обръщаме към някой друг, който да го направи вместо нас.

В детството този човек е родителят. В зряла възраст - това е нашият партньор. И в двата случая тази пълна емоционална зависимост не може да се поддържа дълго.

Когато сме застрашени раздяла с любим човек, сме склонни да реагираме с психологическо омаловажаване или елиминиране на причината за края на връзката. Това е част от подсъзнателния процес на опита да възстановим разрушените отношения.

Тези опити обаче не ни помагат, а само ни задържат във връзки, които са непродуктивни или неподходящи за нас.

Ако връзка, на която държите, приключи, нормално е да изпитвате противоречиви чувства и страдание. Вълните от скръб в крайна сметка отминават и имате свободата да продължите живота си, уверени, че предстои нещо по-добро.

Нормално е да се привързваме силно към хората, които много обичаме, но има естествен начин това да се случва: с течение на времето. Здравословното привързване е постепенно. То се изгражда чрез изживявания, не очаквания. Когато прекарваме много време с човек, на когото държим, неизбежно се привързваме, тъй като имаме повече споделени житейски изживявания.

При нездравословната привързаност продължаваме да се държим за този човек, защото приемаме, че не можем да направим нищо по-добро в живота си. Обратното – ако начинът ни на привързване е здравословен, сме склонни да се откъснем от лоша връзка, независимо колко болезнено е това, защото знаем, че най-доброто предстои.

Прочети