Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Инфлацията заради войната в Иран е неизбежна в глобален мащаб, но по реакцията на държавата и обществото ще зависи колко "скъпо" ще излезе тази криза на България.
Част от тези мерки са антиинфлационни и биха били полезни, ако са целенасочени и временни.
В това число влизат: отлагането на поскъпването на тол таксите с три месеца, разсрочването на лизингови вноски за транспортните фирми или по-бързото изплащане на земеделските субсидии.
Други мерки като раздаването на 20 евро за социално слабите хора или създаването на изкуствен таван за цените на електроенергията за бизнеса обаче не са продуктивни. Те показват, че държавата "изпуска сигнала, който пазарът дава", и не стимулират индустрията да инвестира в по-енергоефективно производство занапред.
Това коментираха икономисти и финансови анализатори пред NOVA няколко дни след като кабинетът "Гюров" представи програмата си за компенсиране на няколко сектора - транспорт, земеделие и индустриални потребители на ток.
Един месец след началото на войната България продължава да е с едни от най-ниските цени на горивата в Европа.
БНБ публикува базисен прогнозен модел, според който инфлацията в България може да стигне 3,7% средно през 2026 с очакване за успокояване на първоначалния шок с цените през втората половина на годината. Банката обаче допусна и други два неблагоприятни сценария, ако войната в Иран продължи по-дълго.
Петър Ганев (ИПИ) обърна внимание, че ключовият сигнал от кризата е нуждата от адаптация към ограниченото предлагане и повишаването на цените чрез намаляване на потреблението, а не бюджетно компенсиране на поскъпването.
"Ако петролът става по-оскъден и поскъпва, тъй като има проблем с доставките, сигналът е да потребяваш по-малко. Ако просто компенсираш всички и те не усетят никакъв ефект от тази криза, ти пропускаш този сигнал. Държавата винаги може да се опита да намали един или друг удар, но не трябва да го прави изцяло", каза той.
Ганев даде пример с компенсациите за електроенергията, въведени през 2022 г. за бизнеса - според него те са отнели нуждата на индустрията да използва времето и да се адаптира към променената среда, защото всички разчитат, че държавата ще поддържа тавана на цените.
Петър Ганев оцени като "сравнително консервативни и меки мерки" това, което правителството предложи.
"Пакетът трябва да е консервативен, да е насочен към сектори като транспорт и храни, и трябва да има стъпки. Цената на горивата от 1,60 евро може да е криза, която след няколко години дори няма да си спомняме, но ако нещата излязат извън контрол, ние трябва да имаме ресурс и за други мерки. Не бива да изстрелваме всичко сега, защото може да стане и по-лошо", предупреди той.
Щерьо Ножаров също подкрепи част от въведените компенсации на кабинета, като оцени по-малкия размер на помощта и бързото ѝ въвеждане като знак, че властта иска да предотврати т.нар. психологически предизвикана инфлация.
Според Ножаров - към антиинфлационните мерки може да се добави и създаване на "акцизен буфер".
Това означава не всеобхватно намаляване на акциза на горивата в България, което би стимулирало търговците да държат високи цени, а субсидиране на конкретни категории от бизнеса при преминаване на определено високо ниво на цените.
"Това е основният начин за антиинфлационно действие, останалите са тип социална политика, които не се отразяват на инфлацията", каза той.
И двамата реагираха със сериозни критики срещу искането на ресторантьорския бранш за намаляване на ДДС заради кризата.
Петър Ганев напомни, че последната подобна мярка заради Covid не можеше да бъде отменена 5 години - дълго след като ограничителните мерки заради пандемията бяха прекратени.
Рекордно количество заплати се изплащат на месец, рекордно количество кредити се отпускат на месец, рекорден брой хора пътуват в България отвън. Най-високото поскъпване е в ресторантите - и на този фон те искат компенсации и отстъпки.", каза той.
Щерьо Ножаров също посочи, че когато държавата веднъж допусне данъчна диференциация, след това много трудно ДДС се връща в нормалния си размер.
"Препоръчва се друга мярка, която е много по-евтина и гъвкава - субсидирана заетост. Ако оборотът на заведението падне под 30% по данъчни данни, държавата може да поеме осигуровките или част от заплатата, но това винаги е временно", каза той.
Румен Гълъбинов призова да не се подценява смисълът от данъчната диференциация, защото намаленото ДДС за продукти като храни и лекарства работи в други държави в ЕС.
Той обаче изрази съмнения за отраженията в български условия, защото държавният бюджет остава прекалено зависим от приходите от данъка добавена стойност.
