Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
До 2-3 месеца децата под 16 г. може би ще имат възможност да си поставят ваксината на Pfizer/BioNTech и в България. Това заяви главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев на фона на новината, че американският регулатор FDA одобри препарата за хора във възрастовата група 12-15 г.
„В рамките на седмица или две ЕМА ще промени кратката характеристика за имунизация на ваксината на Pfizer за хора на 12-15 г. На по-късен етап най-вероятно ще се случи същото и с другите препарати. В момента вървят масово клинични проучвания по света, които изследват ваксината и при по-малките. Смятам, че до два-три месеца децата ще могат да си я поставят и у нас“, каза Кунчев в интервю за bTV.
Пред БНТ Тодор Кантарджиев също коментира темата. В другите страни освен САЩ все още препаратът се прилага само при възрастовата група 16+, но професорът препоръча да се разшири този диапазон и да могат децата да си поставят ваксината – когато от ЕМА одобрят промяна в кратката характеристика.
„Това е голям успех, който постигнаха колегите от САЩ, и то не без участие на колегите от Израел. Казват, че Излаел много скъпо са купили ваксината, но те направиха едно от най-големите клинични проучвания на ваксините – включително при бременни и деца. Затова фирмите могат да разширяват възрастовия диапазон“, каза Кантарджиев.
„Препоръчвам и в нашата страна да се ваксинират по-младите. Табу е да ваксинираме бременни и деца за грип у нас. Защо – най-тежко боледуват от грип бременните жени? Ваксинирането и контролът на инфекциите през последните 30 години бяха оставени на заден план в нашето общество, слабо се развиваше общественото здраве, профилактиката. Сега изведнъж се сетиха, че то било много важно“, добави той. „Към днешна дата не може да се имунизират деца под 16 г. срещу Covid, но ако бъде сменена кратката характеристика, ще е възможно“.
Той заяви, че при иРНК ваксините имунитетът се изгражда по-бързо за разлика от векторните. По думите му – при AstraZeneca и Janssen повечето оплаквания от странични реакции са след първата ваксинация, а при Pfizer и Moderna – след втората.
Кантарджиев, който изследва пробите в Националния център по заразни и паразитни болести, твърди, че 5-10% от хората не изграждат достатъчен имунитет между първата и втората доза, но след втората придобиват „имунен отговор“.
„40 хил. души в България си взеха втората ваксина на AstraZeneca и се чувстват добре“, съобщи ръководителят на Националния център по заразни и паразитни болести.
"Ваксините на AZ може да бъдат похабени, ако бързо не се реши на кого и по какъв начин да бъдат предоставени", заяви Ангел Кунчев. Около 30 хиляди дози от тях се пазят във фризерите на "БулБио". Доставките продължават, а след скандалите с препарата заради случаите на тромбоза интересът към него е спаднал почти до нулата.
В България AstraZeneca не се прилага при жени под 60 г. с повишен риск от тромбози. Всички лица, получили първа доза от препарата, които не са проявили сериозни нежелани лекарствени реакции, могат да се имунизират с втора доза от същата ваксина (не по-рано от 10 седмици след първата инжекция).
Имунизираните с първа доза AstraZeneca, които не желаят да получат втора доза от същата ваксина, могат да си поставят препарат на Pfizer/BioNTech, но не по-рано от 84 дни след първата доза. Тогава имунизацията се счита за завършена.
Според Кантарджиев – в страната ни не е поръчана руската ваксина Спутник V „по политически причини“. „Аз бях първият човек, който каза, че познава директора на „Гамалея“ – института, който разработи ваксините. „Казах, че „Гамалея“ има опит с векторна ваксина за ебола. Тук няма здравен казус. Беше ми интересно по телевизора да видя - някои хора казваха, че не били добре изпитвани ваксините, а за тази ваксина казаха, че е много хубава. Тя не е от най-изпитваните. Отзивите обаче са много добри. Всяка ваксина, която действа, е добра за здравето на обществото“, твърди той.
В едно от последните заседания на 45-ото Народно събрание депутатите решиха да не задължават Министерски съвет да предприеме необходимите действия за поръчката на Спутник V – предложение, отправено първоначално от БСП.
Кантарджиев отбеляза, че Националният оперативен щаб най-вероятно ще продължи да работи, както досега – само че под ръководството на служебния министър на здравеопазването.
Той даде и съвет за предпазване от по-тежко прекарване на инфекцията, както и срещу заразяване: "Витамин D намалява с 15% тежестта на заболяването и с 15% намалява възможността да се заразиш. 15 минути с къси ръкави на майското слънце и изграждаме витамин D".
