Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
За първи път от близо 500 години кралят на Великобритания и папата участваха заедно в църковна служба.
Това се случи в Сикстинската капела във Ватикана, където крал Чарлз III и папа Лъв XIV направиха символичен жест на сближаване между Англиканската и Католическата църкви.
Общи молитви между британски крал и папа не е имало от времето на крал Хенри VIII през 1534 г.
Чарлз, който е и върховен ръководител на Англиканската църква, застана до папата, близо до олтара на капелата, докато Лъв XIV и англиканският архиепископ Стивън Котрел водиха службата.
Чарлз се е срещал с последните трима папи, а Йоан Павел II и Бенедикт XVI са пътували до Великобритания.
Разривът между Лондон и Ватикана датира именно от 1534 г., когато крал Хенри VIII се обявява за върховен глава на новосъздадената Англиканска църква.
Решението бележи един от най-драматичните разриви в историята на християнството - и началото на нова епоха.
Всичко започва заради лична драма. Хенри VIII иска да анулира брака си с Катерина Арагонска, след като тя не му ражда мъжки наследник. По това време той вече има връзка с бъдещата си втора (от общо шест) съпруга Ан Болейн.
Папа Климент VII отказва да даде разрешение заради политическия натиск от императора Карл V, племенник на Катерина.
Тогава кралят предприема безпрецедентен ход. По негово искане парламентът приема Акт за върховенството (Act of Supremacy), с който кралят става „върховен управител на Църквата на Англия“.
Лондон се отделя от Рим, а папата губи власт над духовните дела на Острова (власт, възстановена съвсем за кратко по време на кралица Мери - б.р.)
Този разрив трае векове. Едва през 1982 г., при папа Йоан Павел II и премиера Маргарет Тачър, Великобритания и Ватикана възстановяват дипломатическите си отношения след почти 450 години пауза.
