Анна Бодакова за "Булевард България": Лайковете в социалните мрежи не са гласовете в урната

• Кои са "пропастите" в социалните мрежи, в които човек може да пропадне?
• Какво могат да направят политиците, за да защитят децата в онлайн среда и решение ли е забраната на социалните мрежи?
• Как мрежите влияят по време на избори и как ги използват политиците?
• Защо десните политики са по-социални от левите?
• За какво протестираха младите българи през 2025 г.?

Разговаряме по тези теми с Анна Бодакова - едно от младите лица в листите на "Продължаваме промяната - Демократична България" в София. Тя е социолог, занимава се с обучения за онлайн безопасност и е политически активна още отпреди да има право да гласува. Интересува я социалната политика и смята, че десните икономически решения са по-добри от левите, когато държавата трябва да помага на тези в нужда.

“Това, че някой те следва или че харесва дадено видео, не значи, че е готов да гласува за теб”, казва Анна Бодакова - едно от лицата на протестите през декември 2025 година.

На предстоящите избори тя е кандидат за народен представител от коалицията ПП-ДБ. Бодакова има повече от 11 хил. последователи в Instagram и 14 хил. във Facebook, но не смята, че това ѝ дава повод за бездействие по време на предизборната кампания.

“В социалните мрежи има две пропасти - едната е, че понякога може да се затвориш в балон, където всички ти казват как си абсолютно супер, а ти си повтаряш, че наистина е така.

Може обаче да попаднеш в "грешния" балон, където всички коментират ужасяващи неща и тогава си казваш, че може би трябва да се откажеш.

Това не е реалният живот, има алгоритми и всичко варира. Мисля, че отдавна сме отвъд точката, в която използваме социалните мрежи за развлечение.

Човек и добре да живее, трябва да започне да качва рийлове - независимо от професията си. Но трябва и да държи здрава връзка с реалността”.

Според Бодакова социалните мрежи не влияят само върху децата или младите хора. Според нея голяма част от дезинформацията, особено в условията на изкуствен интелект, таргетира по-възрастните, които също са в TikTok или гледат видеа във Facebook, и където е много лесно човек да бъде заблуден.

“В борбата срещу дезинформацията не трябва да се отнасяме със снизхождение или дори с пренебрежение към тези хора, а да им окажем истинска подкрепа и да ги образоваме как да различават едното от другото”.

Коя е "добрата" социална политика?

Анна Бодакова започва да се занимава с политика като сътрудник на депутатите от ПП-ДБ Манол Пейков, а по-късно и на Елисавета Белобрадова. Оттогава тя е проследила работата на три парламента - от 49-ия до 50-ия - и е работила върху повече от 300 парламентарни въпроса.

Разказва, че от съвсем малка се вълнува от политика:

“Постоянно разпитвах, гледах "Панорама" - за ужас на съучениците ми, защото после исках да обсъждам предаването с тях. След това дойде първото ми гласуване. Събирах всички листовки от улиците, прибирах се и проверявах всяка една от тях.

Още тогава бях симпатизант на политическата сила, която ме издигна сега - "Демократична България".

На една вечеря, когато излезе книга в превод на майка ми от издателство "Жанет 45", помня как надувах на всички главите за политика, защото предстояха местните избори. Оказа се, че Манол Пейков ме слуша и в един момент ме попита дали искам да отида в парламента като сътрудник.

На следващия ден си бях подала предизвестието в работата. Купих си от втората употреба един официален панталон и една риза и гордо и смело се запътих натам.

“Според мен истинската дясна социална политика адресира неравенствата на входа, докато лявата се опитва да ги замаже на изхода, когато вече е късно и затова се опитва да компенсира, казва днес Бодакова, която е на път да направи нова голяма крачка в живота си.

Социалната политика според нея е най-подценяваната сфера в България. Въпреки така популярната фраза, че ако на 20 години не си социалист, то ти нямаш сърце, Бодакова вижда решение в десните политики, за които вярва, че могат ако не да обърнат в положителна посока, то поне да стабилизират демографската картина в България.

Анна Бодакова е социолог по образование. Казва, че според проучвания младите хора в България се ориентират политически в център-дясно. "Затова 150 хиляди предимно млади хора излязохме на площада против вдигането на данъци, против вдигането на осигуровки и данък дивидент. Ние казахме, че работим и плащаме тези данъци: "Оставете ни да работим".

Според Бодакова през последните години термините "ляво" и "дясно" са се размили, а автентичното дясно, в което тя вярва, погрешно се възприема като противопоставяне на социални права или изпадане в други крайности.

“За мен дясната политика всъщност може да оказва доста повече грижа. Най-малкото този безкрайно ляв бюджет, който имахме миналата година, не вдигна пенсиите, а те заедно с минималната работна заплата трябва да бъдат функция на една здрава икономика. Когато ги вдигаме механично, само трупаме дефицит”, добавя тя.

За да не се превръща социалната политика в система на трансфер за пари, “които се раздават като помощи или предизборно, както сега по 100 евро за Великден на пенсионерите”, Бодакова смята, че фокусът трябва да бъде изместен към инвестициите.

“За мен тази система трябва да носи свобода, а не просто да поддържа уязвимостите живи. Системата на ТЕЛК (териториални лекарски комисии, които преценяват дали даден пациент има увреждания на здравето, заради които му се полага социална помощ - б.р.) например е направена така, че да държи хората в хронична бедност и зависимост.

В последния парламент присъствах на гласуването на така наречения малък бюджет (бюджетът за социалното осигуряване - б.р.). Там се каза, че има безкраен брой фалшиви ТЕЛК-ове, всички го знаем, казва се и на министъра, а отговорът е, че няма какво да се направи и продължават да се раздават тези огромни пари за фалшиви освидетелствания", разказва Бодакова.

Забрана на социалните мрежи за деца не е решение

Извън Народното събрание Анна Бодакова е била и преподавател в академия за онлайн безопасност. Смята, че вместо да се говори за забрани на социалните мрежи до определена възраст, децата трябва да се обучават как да се държат в интернет и да разпознават основните заплахи онлайн. Казва, че това трябва да се преподава в училище, “както се обяснява как да пресичаш улицата” безопасно.

“Това обучение не трябва да бъде само за деца, а да има и информационни кампании и за родители. Вече е 2026 година и не можем да си правим иллюзии, че всеки в интернет е добронамерен. Това е тежък разговор, защото става въпрос за автономията на семейството”.

Австралия наложи забрана за ползване на социалните мрежи от деца под 16 години, няколко европейски държави също подготвят такъв тип законодателство. Но според Бодакова това не е решение.

“Децата ще си купят телефон за 60 лева от OLX и ще отидат някъде с Wi-Fi, а може дори и втора SIM карта, или ще използват телефона на приятел. Когато вече го има изграден този навик, забраната нищо няма да направи, най-много да стане някаква истерия за кратко време - както забраниха вейповете, така ще забранят и телефоните", казва кандидатката за народен представител. Парламентът наистина неотдавна забрани продажбата и употребата на вейпове от непълнолетни, което изобщо не означава, че деца нямат достъп до устройствата за пушене.

От опита си в академията за онлайн безопасност Бодакова знае, че притеснителните тенденции онлайн започват да се разпространяват сред младите още от съвсем ранна възраст.

"Всички, дори и 9-годишните, бяха запознати например с looksmaxxing движението и опасната връзка с външния вид, което донякъде тръгна от инсел форумите (бел. р. от англ. involuntary celibate — „неволен безбрачен“, онлайн субкултура от мъже, които се определят като неспособни да намерят романтичен или сексуален партньор, въпреки желанието си. Тя се свързва с мизогиния, омраза към жените, екстремизъм и насилие.), но стана мейнстрийм.

На външния вид се гледа сякаш предопределя живота - ако изглеждаш достатъчно добре, ще ти се размине всичко в този живот, можеш да извършиш престъпления и да получиш моделски договор и за целта твоята номер едно фикс идея трябва да бъде да изглеждаш по-добре.

Естествено това е грешно и има много по-важни неща от външния вид, но всяко едно дете от 9 до 17 годишна възраст знаеше какво е looksmaxxing и следeше подобно съдържание в социалните мрежи.

Дори терминологията на това движение в момента се използва в политическата комуникация, да речем в САЩ, включително и от демократите.

Всичко това за мен е изключително притеснително, тъй като хранителните разстройства са психичните болести с най-много смъртни случаи, а и са най-разпространени. В България няма някакви ясни политики, които наистина да дават психологическа подкрепа за проблема. Всичко се свежда до пано с разлепени снимки в училище.

От това движение тръгна и много разпространената употреба на пептиди, която в момента е плъзнала навсякъде. Те се използват за отслабване, чувам много млади хора, дори във фризьорския салон, които обсъждат какво е донесъл 16-годишният дилър на пептиди.

Има инфлуенсъри и изобщо профили в социалните мрежи, от които човек може да си поръча медикаменти за отслабване или натрупване на мускулна маса, които не са минали одобрение от световните или българските здравни агенции.

Произвеждат се в Китай и когато достигнат последен стадий на проучване, се поръчват от разпространителя в големи количества, тъй като не са забранени, не са и позволени - в сивата зона са и човек много лесно може да се сдобие с тях.

Същото се отнася за никотиновите паучове, които са една дупка в закона и стават все по-разпространени сред децата. За тях имаме внесен законопроект от лятото на миналата година. Те са акцизна стока, но употребата им не е законово регламентирана. Така някой продължава де прибира акциза (това е държавата - б.р.), а децата продължават да си слагат по 40 mg никотин на венеца".

Според Бодакова решението трябва да дойде не само от политиците, но и от семействата: "Говорете си с тези деца за това какво правят онлайн, какво следят, гледайте заедно и обсъдете, особено що се отнасято до теми, които могат да бъдат вредни за тяхното психическо здраве и комуникация с други хора".

Социалните мрежи, протестите и политиците

Самата тя казва, че ако не се занимаваше с политика, профилите ѝ в социалните мрежи щяха да бъдат заключени, не споделя снимки на малката си сестра и никога не би качила информация къде живее или други чувствителни детайли.

“Хората имат различно отношение, когато си политик или дори кандидат за такъв, съответно ти им дължиш повече публичност и обяснения, това е абсолютно нормално”.

Смята, че присъствието на лидери на политически партии в социалните мрежи може и да не се окаже решаващо за вота, но не бива да бъде пренебрегвано.

“Това е първата кампания, поне в която аз съм работила, при която човек не може да спонсорира политическо съдържение. Затова виждаме истерични опити за привличане на внимание, от ГЕРБ вече имат няколко профила в социалните мрежи, видяхме Бойко Борисов с лебеда. Съответно някои партии продуцират изключително много съдържание.

Това, на което от "Да, България" сме заложили, е да говорим с хората на живо. Ходя с едно тесте листовки в раницата, говорим си. Дори ако някой не ни харесва, но е склонен на разговор, се опитваме да разберем с какви проблеми се сблъсква.

Що се отнася до поведението извън активната предизборна кампания, повечето партии и политици до неотдавна не са гледали на социалните мрежи като на нещо важно, смята Бодакова. Това се е променило покрай протестите през 2025-а.

"После дойде една превъзбуда около поколение, което всъщност е също толкова политически активно, колкото всички други поколения и възрастови групи в България - това сочат данните. Лепването на етикета "Gen Z" върху протестите обръща фокуса от реалните проблеми - бюджета, корупцията, съдебната система и това, че ние излязохме срещу модела на Пеевски и Борисов и срещу Сарафов", казва тя.

По думите на Бодакова "няма брой TikTok танци, профили и смешни видеа, които да замажат проблемите", а за решаването на много от тях е нуждо на първо място стабилно мнозинство в парламента, което да може да смени членовете на Висшия съдебен съвет. А за това се изисква адски много работа.

Ако наистина защитаваме българското семейство, трябва да се върнем към политиките от началото на разговора - ранно детско развитие, майчино и детско здраве, по-добро образование, езикова подкрепа, по-добра психологическа подкрепа в училище", казва Бодакова.

От рисуването към политиката

Преди да избере да учи социология и да се занимава с политика, вниманието на Анна Бодакова е било насочено към рисуване. Тогава тя ходи на уроци и се подготвя за кандидатстване в Националната художествена академия, докато един ден месец преди изпитите не сяда в едно от кварталните кафенета с баща си - поета Марин Бодаков.

"Казах му, че единственото нещо, което ми е най-смислено и винаги ще имам чувството, че не правя достатъчно, ако не се занимавам с него, е политиката. Записах социология, за да уча нещо близко до това, което ми е интересно и за да получа по-дълбоко разбиране за процеса".

Любимото стихотворение на баща ѝ е "Битката за теб", за което тя има своя интерпретация: "колкото и да се опитваш да сметеш хаоса, да го подредиш, трябва да се научиш и да живееш с него и да направиш най-доброто въпреки това".