Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Един от най-големите съвременни архитекти Франк Гери почина на 96-години след кратко респираторно боледуване.
Стилът му с нестандартни и футуристични сгради е сред най-разпознаваемите в света. Гери е един от първите архитекти, които започват да използват компютърен дизайн в архитектурата.
Най-известната творба на Гери е музеят „Гугенхайм“ в Билбао, открит през 1997 г.
Роден като Франк Оуен Голдбърг на 28 февруари 1929 г. в семейство на работническата класа в Торонто, Гери става архитект сравнително късно.
Премества се в Лос Анджелис през средата на 40-те години, където изучава керамик а в Университета на Южна Калифорни.
Преминава към архитектура, след като преподавател го запознава с творчеството на Рафаел Сориано, водещ дизайнер на следвоенния модернизъм в Южна Калифорния. По това време сменя фамилията си на Гери – решение, което по-късно обяснява с желание да избегне антисемитизъм.
Гери работи няколко като дизайнер във фирма, специализирана в търговски центрове, преди да създаде собствено архитектурно студио през 1962 г., като междувременно проектира къщи и офиси за приятели.
Сред емблематичните сгради, проектирани от Гери, е и тази на Cleveland Clinic в Лас Вегас.
Франк Гери се налоага като една от най-визионерските фигури в съвременната архитектура. Като ключово въплъщение на деконструктивизма през цялата си кариера отхвърля строгостта на традиционните форми и правия ъгъл.
Неговите сгради предизвикват усещане за движение, подобно на платно, издуто от вятъра, или на намачкана драперия.
„Някои хора смятат, че моите извити панели приличат на платна. Е, аз съм моряка, така че вероятно използвам тази метафора в работата си, дори и неосъзнато“, казва Гери за собствената си архитектура.
Архитектурните му шедьоври привличат хиляди турсити не само при музея в Билбао, но на много други места места в Европа и САЩ.
Франк Гери е автор и на архитектурата зад "Танцуващата къща" в Прага.
