Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България отдавна се намира в конституционна криза и важно да бъде намерен изход от тази ситуация.
Това каза за “Булевард България” членът на съдийската колегия към Висшия съдебен съвет Атанаска Дишева, след решението на Върховния касационен съд да оспори легитимността на Сарафов.
Позицията на съда се различава диаметрално от по-ранните произнасяния на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, според която Сарафов може да остане безсрочно на поста си като главен прокурор въпреки изричния законов лимит, изтекъл през юли тази година.
Самата Върховна касационна прокуратура обяви, че решението на ВКС "не поражда никакви последици".
Символният характер на произнасянето на ВКС за и.ф. главния прокурор е неоспорим, казва Дишева.
“ВКС има право да се произнесе по този начин. Аз не се ангажирам да коментирам дали неговата преценка е правилна. Но оттук нататък всеки орган, който бъде сезиран с искане от страна на главния прокурор или бъде отправено някакво властническо разпореждане от името на главния прокурор като такъв, може да преценява дали г-н Сарафов е оправомощен от закона към настоящия момент да прави съответното искане или разпореждане”.
Дишева обясни, че по същия начин Народното събрание може да прецени дали към момента Сарафов има правомощията да иска сваляне на имунитета на народен представител.
“Ние отдавна се намираме в конституционна криза. Има множество органи, които действат при условията на изтекъл мандат и чиито правомощия също са под въпрос. Става въпрос за органи, които трябва да избират други органи – това е конституционна криза по определение”, коментира още Атанаска Дишева.
Какво става със статута на главния прокурор след това произнасяне на ВКС?
Според Дишева, в момента трябва да се направят опити за обжалване на решението на Прокурорската колегия, която запази Борислав Сарафов на поста му.
Това може да стане със сезиране на Върховния административен съд, който да направи тълкуване на чл. 173 ал. 15 или да поиска от друг орган да го тълкува.
“Но на първо място трябва да бъде определено друго лице, което да изпълнява длъжността главен прокурор”, категорична е Дишева.
Според нея незабавно трябва да се отговори на въпроса — след като няма избран по надлежния ред главен прокурор, нито определен да изпълнява функциите на такъв, какво става с държавната функция, която трябва да се изпълнява?
“Ако Прокурорската колегия продължава да настоява и да казва: “Не, Сарафов е изпълняващият функциите главен прокурор и ние няма да избираме друг”, а в същото време ВКС продължава да отклонява като недопустими искания за възобновяване и други държавни институции започнат по същия начин да разглеждат исканията на Сарафов, защото приемат, че той в момента по силата на закона е престанал да бъде временен главен прокурор, какво се случва?”, постави въпрос членът на съдийската колегия във ВСС.
Според нея това е ситуация, от която трябва да бъде намерен изход бързо, тъй като главният прокурор има строго специфични и изключителни правомощия.
Когато няма нито юридическа, нито житейска логика при вземането на решения, те водят до правни абсурди, обобщи неочакваната ситуация Атанаска Дишева.
