Българите продължават да предпочитат домашната храна, като в момента най-обилното хранене е вечерята (за 45.4%). В същото време едва 10,4% закусват редовно, което носи риск от затлъстяване, сърдечно-съдови болести и проблеми с метаболизма.
Това показва проучване на хранителните навици на българите по поръчка на Lidl Bulgaria - част от социално отговорната кампания на компанията под надслов #ХраненеСмисъл.
Изследването e проведено през месец януари сред 800 души - мъже и жени - на възраст между 16 и 70 години от различни по-големина населени места.
Освен че българите предпочитат да си приготвят храната сами (43,1%), изследването отчита и още няколко положителни тенденции: все повече хора си носят храна от вкъщи (14,3%) в работните дни и разбират значението на разнообразното хранене.
Според данните близо 40 на сто от респондентите смятат, че това как се храним се отразява директно на здравето ни, но за 20% да се хранят здравословно все още е скъпо.
"Все още съществува схващането, че здравословното хранене е по-скъпо, отнема повече време, но поне вече се смята за вкусно," обяснява промените в хранителните навици през последните няколко години Юлиан Добрев oт агенция BluePoint, която стои зад проучването.
Той уточни и какво според потребителите у нас означава да се храниш здравословно: за почти еднакъв брой запитани това е да ядат повече плодове и зеленчуци (27,4%), но и да се хранят балансирано (23,9%), по-малък е процентът на хората, които отчитат, че важни са и разумните количества (16,4%).
Данните сочат, че повечето хора се ориентират към полезни за здравето храни заради наднормено тегло или защото определено заболяване го изисква - сега това е причината за промяната на хранителния режим съответно за 35,7% и 27,9% от участниците в изследването.
За други 14,7% обаче е важно с какво се хранят, за да се чувстват и да изглеждат добре.
В проучването 47,4% отговарят, че спазват определен хранителен режим, като най-голям е процентът на онези, които ограничават захарта (48,4%) и в много по-малка степен месото (11,5%) и солта (3,3%).
Съветите на специалистите са, ако промяната в храненето е продиктувана от здравословен проблем, задължително да се консултираме с лекар за хранителния си режим. Ако искаме да сме здрави дългосрочно - можем да потърсим информация и в интернет, но задължително от достоверни източници.
"Почти всеки втори човек у нас спазва някаква диета, като избягва сладки или тестени храни, но забравя, че трябва да се ограничат също мазните храните и газираните напитки. Интернет не е лош източник на информация, но тя трябва да е научно обоснована," казва д-р Дарина Найденова от Асоциацията по практическа диететика и интегративна медицина.
И докато възрастните могат да се допитат до специалист или да потърсят повече информация за това как да променят храненето си, за децата основният пример идва от родителите, напомнят още експертите.
За родителите обикновено е важно колко е изяло детето, но важно е и качеството на храната, казва Зорница Трифонова от Асоциация "Родители".
В момента 68,4% от родителите позволяват на децата си сами да избират какво да ядат, само 31,6% следят с какво точно се хранят и внимават те да консумират по-малко сладкиши, чипсове, тестени закуски и газирани напитки.
"Не трябва да се притеснявате, ако децата не ви слушат, а че постоянно ви наблюдават," обяснява начина, по който се изграждат хранителните навици у децата Трифонова.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
