Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България и германският концерн "Райнметал" започват изграждането на завод за барут и артилерийски снаряди от натовски стандарт. Самият договор ще бъде подписан утре в Министерския съвет.
Инвестицията е на стойност близо 1 млрд. лв. и ще се реализира чрез смесено дружество между „Райнметал“ и ВМЗ–Сопот, като германската страна ще държи 51% от капитала, а българската – 49%. Средствата по българска линия ще бъдат осигурени по европейския заемeн механизъм SAFE, предназначен за укрепване на отбранителния капацитет на страните членки.
Новият завод ще произвежда барут, 155-милиметрови артилерийски снаряди и модулни зарядни системи – боеприпаси, които са ключови за въоръжените сили на НАТО и за нуждите на украинската армия. Очаква се с проекта да бъдат разкрити около 1000 висококвалифицирани работни места, а производството да започне в рамките на две до три години, т.е. към края на 2027 г.
Според Министерството на икономиката заводът ще бъде изграден на площадката на ВМЗ–Сопот, като се предвижда трансфер на технологии от германската компания – една от водещите в света в сферата на военната индустрия. Така България ще възстанови част от стратегическите си производствени мощности, загубени през последните десетилетия, и ще засили позициите си в европейската отбранителна индустрия.
Проектът има и по-широко значение – той е част от усилията на ЕС и НАТО за укрепване на отбранителните способности и стратегическата автономия на Европа в условията на променена геополитическа среда.
Главният изпълнителен директор на „Райнметал“ Армин Папергер и ръководителят на отдел „Оръжия и боеприпаси“ Роман Кьоне ще подпишат договора от германска страна, а за България това ще направи изпълнителният директор на ВМЗ Иван Гецов.
Проектът ще бъде най-мащабната отбранителна инвестиция в страната от десетилетия, а България ще се нареди сред малкото държави в Европа с пълен цикъл за производство на 155-милиметрови снаряди.
Интерес към изграждането на завод за барут у нас имаше и от други участници в сектора, включително оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев и „Арсенал“ – Казанлък, но техните проекти не получиха държавна подкрепа.
