Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Ако Covid-19 беше една от най-важните теми на кампанията за изборите на 4 април, пандемията сякаш не съществува в публичния дебат само два месеца по-късно.
Разликата е в това, че в момента държавата разполага с изобилни количества от ваксини срещу Covid-19, достъпът до имунизационните центрове е отворен за всички, а обществото явно "забравя" за рисковете, когато дневните случаи на новозаболели паднат под 200.
През последните пет седмици в България пристигат по над 270 000 дози на Pfizer/BioNTech, наред с поръчаните количества от AstraZeneca, Janssen и Moderna. През април 19 държави от ЕС се съгласиха да отделят 1,15 млн. дози на Pfizer от собствените си количества, за да може България да ускори значително ваксинационната си кампания.
Броят на ваксинираните българи (с поне една доза) обаче остава под 900 000 души.
Над 36 000 дози бяха поставени за един ден на 13 май, зелените коридори не са спирали да работят, а няколко общини започнаха да имунизират гражданите си в открити пунктове по паркове и молове. Въпреки това данните показват тенденция на спад в интереса на хората към ваксините.
Спадът е много видим при AstraZeneca, където броят на имунизираните с първа доза намалява сериозно от края на март досега (вторите дози при AZ се поставят в по-дълъг интервал).
Данните в таблиците са взети от информационната система на ECDC, която се захранва със статистиката на Министерството на здравеопазването. Актуални са към средата на месец юни 2021.
Намалява обаче и седмичният брой на хората, които получават своята първа доза от най-масово прилаганата ваксина на Pfizer/BioNTech. Пикът е постигнат в седмицата между 10 и 16 май 2021 г. (46758 имунизирани за първи път). Един месец по-късно се вижда спад с почти 50% - 25 747 първи дози от Pfizer са поставени на седмична база от 7 до 13 юни.
Данните на Европейския център за контрол на заболяванията показват, че България изостава от средното ниво на ЕС по ваксинирането на всички възрастови и целеви групи.
Само 21,6% от всички здравни служители в България са получили поне една доза от ваксините - а те бяха включени в първата приоритетна фаза на Националния имунизационен план на страната. Средното ниво за ЕС по този показател е 83,7% обхват на медицинските професионалисти от ваксинационните кампании (по данни от 17 държави членки, които съобщават статистика за този показател).
79.8% от гражданите над 80-годишна възраст в страните от ЕС вече са имунизирани с поне една доза. В България защитените хора от най-високата възрастова група са 15,3%.
Единственият видим ръст на желанието за ваксинирани сред населението над 25-годишна възраст съвпада с края на месец февруари 2021 г., когато бяха отворени първите зелени коридори и медиите съобщаваха всекидневно за образувалите се опашки пред най-големите болници в страната.
По това време избор на ваксини нямаше, защото България беше поръчала твърде малки количества от иРНК-препаратите на Pfizer/BioNTech и Moderna. В момента избор има, дози има, но здравните власти се затрудняват да мобилизират повече от 25 000 души за имунизация на ден.
Д-р Александър Симидчиев, който ръководеше Здравната комисия в 45 Народно събрание, посочва нивото от 50 000 дози на ден като оптималния вариант за ускоряване на ваксинационната кампания.
Здравният министър Стойчо Кацаров твърди, че "ако се продължи със сегашния темп на ваксинация, след 2 месеца ще са обхванати 80% от хората над 60-годишна възраст с поне една доза ваксина срещу COVID-19". Това означава поне 1,5 милиона имунизирани мъже и жени в тази група.
Но данните от ECDC, пред които България отчита имунизираните по възрастови групи, не дават особени основания за подобен оптимизъм.
Единствените групи, при които има по-висок интерес към ваксините, са хората между 60-69 и 70-79 г., но и при тях тенденцията на имунизиране не е достатъчно висока.
Българите от тези две групи с поне една доза от ваксините са малко над 375 000 души към средата на юни. Ако към тях добавим и имунизираните хора от най-старото поколение (80+), броят достига до около 427 000 имунизирани.
Освен ако не се случи сериозно преосмисляне на информационната кампания за ваксините и ако не се създадат условия за по-добър достъп на пенсионерите до имунизация чрез личните лекари, едва ли при тях ще има повече от 50% имунитет до края на лятото.
Това означава, че рискът от повторение на недопустимите вълни на извънредна смъртност като през есента на 2020 и ранната пролет на 2021 г. остава прекалено висок.
