България има истински и независими медии, въпреки общата среда Снимка: © Unsplash

В България има примери за независими медии, които се развиват устойчиво, финансират се успешно чрез реклама и увеличават аудиторията си. Това са част от изводите за медийната среда в страната, представени в доклад на Project Oasis. Става дума за едногодишен изследователски проект за устойчивостта, иновациите и въздействието на независими дигитални новинарски организации в повече от 40 страни в Европа. Организатор е SembraMedia в сътрудничество с European Journalism Centre (EJC), Google News Initiative (GNI), International Media Support (IMS), Media and Journalism Research Center (MJRC), и Global Forum for Media Development (GFMD).

В частта от доклада за България са включени профилите на 23 дигитални медии, като изследователите подчертават, че списъците в различните държави в проучването не претендират за пълна изчерпателност.

"Няколко издания, включително Fakti, Actualno и OffNews, са истински примери за финансов успех - след 5 до 10 години упорита работа те са увеличили броя на служителите си, броя на сайтовете в групите си и приходите си от реклама", пише в анализа.

Като положителен пример се посочва и "Булевард България" (Boulevard Bulgaria) за финансово успешна медия само след две години дейност. "Читателската аудитория на тези издания, приходите от реклама и общите финансови приходи нарастват", става ясно от документа.

Цялостният анализ на медийната среда показва, че независимите онлайн медии в България са в криза през последните няколко години - на фона на пандемията от COVID-19, войната в Украйна и др. Припомня се, че през 2018 г. беше приет т.нар. "закон Пеевски" (на името на депутата от ДПС, санкциониран от САЩ по закона "Магнитски" и бивш медиен магнат Делян Пеевски - б.р.) По силата на приетите тогава правила медийните организации са длъжни да се регистрират в регистър към Министерството на културата и да декларират подробна информация за източниците си на финансиране. Целта на закона беше да се изсветли медийната собственост, но в крайна сметка не доведе до това, а до задължения медиите да декларират всеки приход на годишна база.

В анализа се споменава още за случаи на цензура и автоцензура и ниското ниво на медийна свобода според класацията на "Репортери без граници".

Най-малко две медии – "Бележник" и "Габрово Daily" - регионални сайтове съответно от Добрич и Габрово – са фалирали и са спрели дейността си, въпреки факта, че бяха едни от най-популярните регионални медии в България. Като пример е посочен и медийният проект Marginalia, който е имал финансови затруднения по време на изследването. Разследващият сайт Биволъ е посочен като изправен пред SLAPP дела (от английската дума "шамар", като терминът се използва за съдебни дела срещу медии с цел сплашване и намеса в работата им), които застрашават бъдещия потенциал на засегнатите медии да информират читателите. Пред подобни дела е изправен и сайтът "Медиапул".

В частта за България от доклада на Project Oasis се казва още, че страната през 2022 г. се изкачи в класацията на "Репортери без граници" за медийна свобода с 21 позиции и сега заема 91-во място. "България беше смятана за пример за „завладяни медии" в периода 2009 - 2021 г.", който период съвпада с трите мандата в управлението на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Споменава се медийната собственост на Делян Пеевски и влияние на бизнес и политически играчи на пазара, както и напускането на чуждестранни инвеститори в медии като като германската пресгрупа "Вестдойче алгемайне цайтунг”. Тя бе собственик на двата тогава най-тиражни всекидневника "Труд" и "24 часа" до 2009 г. Като пример е посочено и оттеглянето на компанията News Corp от телевизионния пазар.

В доклада за медийната среда се припомня и опитът през миналата година от страна на проруската и крайна партия "Възраждане" да предложи законопроект, подобен на прословутия закон за „чуждестранните агенти“ в Русия, включващ потенциални санкции за медийни организации, които получават финансиране от чужбина.

Спадът в рейтингите на големите телевизионни канали в България даде шанс на независимите медии, техните подкасти и YouTube канали, отбелязват още от медийния проект в анализа си. Като добър пример е посочено това, че пандемията от коронавирус и войната на Русия в Украйна довело до интегриране на рубрики за проверка на фактите. В списъка с независими медийни продукти и е и сайтът Factcheck - проект на Асоциацията на европейските журналисти.

Project Oasis обобщава 540 медийни профила, изготвени от 34 изследователи. Организациите отбелязани в тази карта на дигиталните медии варират по размер, от малки инициативи с екипи, ръководени от доброволци, до големи платформи с над 10 милиона евро годишен приход. Екипът е изготвил и доклад, който включва тенденции и информация за устойчивостта на медиите, тяхното географско покритие, медийни иновации и свобода на пресата в цяла Европа.

“Хвърляйки светлина върху медиите, включени в Project Oasis, може да помогне на лидерите на тези организации да се учат един от друг и да получат по-голяма видимост и признание от други организации, които могат да осигурят жизненоважната подкрепа, от която те се нуждаят и заслужават“, каза Джанин Уорнър, съосновател и изпълнителен директор на SembraMedia.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Русия обяви Зеленски за международно издирване

Украинският президент се издирва по неуточнено обвинение

18:24 - 04.05.2024
Живот

Мъжете и депресията – защо е толкова трудно да се разпознае

Възможно ли е голяма част от депресиите при мъжете просто да не се разпознават?

16:47 - 04.05.2024
Важно днес

Пребиха водача на листата за ЕП на социалистите в Германия

Матиас Еке е бил нападнат и пребит от четирима души

14:27 - 04.05.2024
Култура

Защо масовата култура е станала толкова скучна

Какво стана с големите културни пробиви и как специфичното знание спря да е ценно

13:10 - 04.05.2024
Живот

30 години след първата титла - легендарни часовници на Михаел Шумахер отиват на търг

Наддаването ще се проведе на 13 май в Женева

11:56 - 04.05.2024