Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България въведе извънредна такса от 20 лева за всеки мегаватчас руски газ, който минава по тръбите на територията на страната. Промените в закона за прилагане на европейските санкции срещу Русия заради войната ѝ в Украйна влязоха в сила в петък.
След началото на войната, българското правителство отказа да се съобрази с ултиматум от Москва да плаща в рубли за газа от Русия. Затова „Газпром“ спря едностранно доставките за България. Така страната ни вече повече от година не внася руски газ за собствени нужди и новата такса не влияе на вътрешния пазар.
Но транзитът по продължението на газопровода "Турски поток" през България е "врата" за почти половината количества руски газ, който влиза в Европа. По тръбата доставки получават основно Сърбия и Украйна, а операторът на тръбата "Булгартрансгаз" взима такса за транзитирането му.
Новата "енергийна вноска" за внос и транзит на руски газ представлява около 20% от борсовата цена за 1000 куб. метра в момента. Това би оскъпило газа за получателите му на прага на отоплителния сезон. Затова и от Унгария и Сърбия вече реагираха негативно.
Сръбският президент Александър Вучич обяви, че ще разговаря с българския си колега Румен Радев по повод увеличаването на транзитните такси.
„Това ще доведе до драстично увеличение на цената на газа с допълнителни 100 евро за 1000 куб. м. газ. Това е ужасяващо увеличение и ние ще разговаряме с тях. И това не трябва да бъде валидно за Сърбия“, казва Вучич, цитиран от сръбски медии.
Унгарският външен министър Петер Сиярто също разкритикува този ход като „неприемлив“.
„Неприемливо е държава членка на Европейския съюз да заплашва доставките на газ на друга страна от общността“, казва Сиятро от Москва, цитиран от Bloomberg, както и от прокремълски медии в Русия. По време на енергийна конференция в руската столица, първият дипломат на Унгария заявява, че въвеждането на тази такса противоречи на европейската солидарност и правила.
Премиерът Николай Денков обаче отговори днес от Тирана, където е на официална визит: "Русия Унгария и Сърбия, и някои други държави са получили разрешение да внасят руски газ, защото не са имали други възможности, но вече има интерконектори, така че има алтернативи и руският газ не би трябвало да се ползва с някакви специални преференции".
Той даде пример с договора с турската компания "Боташ", сключен от служебното правителство. В него има такса, свързана с вноса и обработката на течния природен газ. "Всъщност таксата, която ние въведохме, създава възможност за истинска конкуренция между течния природен газ от различни източници и газа, който идва от Русия", посочва акад. Денков, цитиран от "Дневник".
Според сайта Euroactive новата "енергийна вноска" за транзитния газ може да донесе приходи в бюджета на България в размер на 2,4 млрд. лева на годишна база. Това на практика може да изплати и голяма част от инвестицията в газопровода, който се води собственост на държавния газов оператор "Булгартрансгаз". Стойността на тръбата достига 3 млрд. лв. и на практика позволи на Русия да заобиколи Украйна при доставките на газ към тези страни.
В отговор на упреците от страна на Унгария и Сърбия, депутатът от „Продължаваме промяната“ Венко Сабрутев коментира по БНТ, че таксите, които Русия плаща на България, са „ужасно ниски“, а страната ни е правото си да определя какви да са те, тъй държавата - в лицето на държавна компания, е собственик на тръбите.
„България сама решава какви такси да въвежда за транзита на газ през собствената си територия. Това е право на държавата, която е собственик на инфраструктурата", добави депутатът.
“Това е общоевропейска политика за намаляване на приходите на Русия от продажбата на природен газ, петролни продукти и т.н. Ние сме част от голямото европейско семейство, което не иска войната в Украйна", каза Венко Сабрутев.
Според закона въпросните енергийни вноски за транзит на газ ще се събират от Агенция "Митници".
Тръбата беше завръшена по времето на последния кабинет „Борисов“ със завидна скорост на фона на други енергийни проекти - като реверсивната газова връзка с Гърция например. Изграждането на гръцкия интерконектор отне години, въпреки че представлява реална алтернатива на руските газови доставки за България.
С промени в същия закон Народното събрание план, с който рафинерията "Нефтохим-Бургас", собственост на руската компания "Лукойл", да се откаже напълно от руския нефт, който преработва. ЕС наложи санкции върху петрола и горивата от Русия и такъв внос по море е забранен от края на 2022 и началото на 2023 г. за останалите страни членки. България получи изключение и в момента може да внася нефт до края на 2024 г. Идеята е страната да се откаже от това си право още през октомври 2024 г., като дотогава рафинерията ще трябва поетапно да намали руския внос.
