Ден преди срещата на високо равнище на НАТО във Вашингтон полският президент Анджей Дуда събира представители на правителството, армията и службите, за да обсъдят позицията на страната преди форума.
В същия ден, понеделник, 8 юли, българската делегация, начело със служебния премиер, заминава за САЩ. Каква ще е цялостната позиция на страната не е съвсем ясно. Така, както допреди седмица не беше съвсем ясно и кой ще представлява България на срещата.
Главчев се опита да прехвърли решението кой да ни представлява на парламента, но получи отказ, след което служебният премиер и външен министър реши, че може да отиде заедно с президента Румен Радев.
Миналата седмица обаче Радев отказа заради несъгласие с части от българската позиция на форума, а преди ден директно обяви че не може да защитава "неадекватни и безгръбначни позиции" за Украйна.
Камъкът в руската обувка на президента е поетият ангажимент за конкретна финансова помощ "и то за въоръжение".
"Не приемам българското правителство да превръща България в безсрочен донор за войната в Украйна", бяха думите на държавния глава.
Главчев не подмина обидната реплика на президента и му отговори, че "няма гръбначни проблеми".
Но все пак влезе в мирната риторика на президена като обяви, че във Вашингтон смята да предложи България да е посредник в мирни преговори между Киев и Москва – защото "така се каза в залата и аз приемам това, че е добра инициатива."
Под "залата" Главчев има предвид закритото заседание на Народното събрание, на което е обсъждана българската позиция.
За да внесе повече яснота по българската позиция, служебният премиер беше извикан в парламента в четвъртък.
Пред депутатите той посочи, че "няма нищо неестествено и странно в позицията, която сме приели", но заради съдържащите се в нея договори с други страни членки на НАТО, които няма как да бъдат разсекретени, тя се намира в секретното деловодство на Народното събрание.
След това заседанието се проведе при закрити вратa тъкмо заради "секретната информация".
Ден по-късно, в петък, в кулоарите на парламента Главчев заговори за конкретен размер на помощта за Украйна - 80 млн. евро.
Няколко пъти обаче повтори, че това били пари от бюджета и предстои сумата да бъде одобрена от Народното събрание.
"Ние сме посочили такава сума в позицията, всичко е предмет на разговори. България отива с тази позиция на срещата на върха на НАТО, съобщаваме, че имаме такава готовност за такива пари, " каза Главчев и се зачуди защо никой не е осведомил по-добре държавния глава.
"Не знам защо не са преразказали на президента Радев какво съм обяснил в зала: че тези или каквито и да е суми могат да станат факт, само след като бъдат гласувани в залата на Народното събрание," допълни той.
Главчев обясни и че тези средства след това ще бъдат върнати под една или друга форма на България, но подробности как ще стане не можел да съобщи.
На закритото заседание на парламента, провело се в четвъртък, се е изяснило и че България няма да дава пари в брой на Украйна, обяви по-рано в петък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
"Дори към момента България получава пари за старото ненужно съветско оборудване. В момента е към 60 млн., а от това, което е договорено със страни членки - още 300 млн. Сиреч (България - бел. р.) не само не дава кеш, а получава пари за помощта си и тя се оценява," обяви Борисов.
По-рано тази седмица стана ясно, че съюзниците от НАТО са се споразумели да отпуснат военна помощ за Украйна в размер на 40 милиарда евро. Това съобщи Ройтерс, като цитира двама западноевропейски дипломати седмица преди срещата на върха във Вашингтон. Финансовият ангажимент е част от по-широк пакет за Украйна, който лидерите на НАТО трябва да одобрят на форума от 9 до 11 юли.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
