Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България ще работи активно с Турция за развитие на т.нар. Среден коридор – транспортна връзка между Азия и Европа. Това заяви министърът на транспорта Георги Пеев по NOVA след визитата на българската делегация в Турция. След срещи между премиера Румен Радев и турския президент Реджеп Ердоган беше обявено, че договорът с "Боташ" е замразен за 15 месеца без да стават ясни повече подробности.
Министърът на транспорта, който беше част от делегацията, повтори дурмите на Румен Радев, че разговорите за транспортния маршрут не са обвързани с казуса "Боташ".
"Става дума за различни видове транспорт – жп, морски, пътен, комуникации, енергетика. Но няма никаква връзка между предоговарянето на договора с „Боташ” и другите дейности в отношенията между Турция и България", заяви Пеев. Отново без подробности.
Какво представлява т.нар. среден коридор?
Средният коридор, известен още като Транскаспийски международен транспортен маршрут, е търговски път, който свързва Китай с Европа, без да преминава през Русия. Дължината му е 6500 километра, а оценките са, че до 2040 завършването на връзките между държавите ще струва около 28 млрд. евро.
Завършването на маршрута ще се позволи товарите да се движат през Казахстан, да пресичат Каспийско море с ферибот, да продължават през Азербайджан и Грузия, а след това достигат Турция и европейските пазари по железопътна и автомобилна инфраструктура.
За България Средният коридор е възможност да се превърне във входна врата на част от азиатските стоки към Европейския съюз. Ако маршрутът продължи да се развива, пристанищата във Варна и Бургас и жп връзка с Турция могат да станат входна точка за товарите от Азия към Европа.
Става въпрос не само за железопътна линия, а за мрежа от влакове, пристанища, фериботи и логистични терминали, които работят като единна транспортна система.
Маршрутът е стратегически за Европейския съюз след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година, тъй като преди това основната сухопътна връзка между Китай и Европа преминаваше през Русия по т.нар. Северен коридор.
За държавите по маршрута - като Казахстан, Азербайджан, Грузия и Турция, това означава повече инвестиции в железопътни линии, пристанища и логистични центрове.
За Европейския съюз коридорът е възможност да диверсифицира маршрутите на доставки на суровини от Азия, за да намали зависимостта си от един-единствен транспортен маршрут. Маршрутът е сред приоритетите на инициативата Global Gateway на ЕС.
На този фон политологът Огнян Минчев предупреждава за рискове, които крие липсата на достатъчно публична информация какво точно стои зад решението на Анкара да се лиши плащанията от България за газов капацитет на стойност 500 000 долара дневно и в замяна на какво е взето то - макар и правителството да отрича да има странични договорки.
Той припомня, че се говори за турски интерес за инвестиции в пътища - като изгражзане на АМ "Черно море" чрез концесия - част от ключов инфраструктурен коридор с високо отбранително и геостратегическо значение през Балканите. "Турция желае да заеме ролята на ексклузивен снабдител на България с енергоресурси в широк спектър - включително авиационен бензин за обслужване на бойната и логистична авиация на НАТО на българска територия и на Балканите", казва Минчев, но с уточнението, че без достатъчно публична информация не се знае доколко тези претенции са нактуални.
По думите му в дългосрочно сътрудничество между София и Анкара има и "сфери, в които това носи значими ползи и на двете страни, така и сфери, в които София трябва много внимателно да преценява спецификата на своя дългосрочен стратегически интерес."
Ако Турция иска да бъде овластен "хъб" - кръстопът на максимално концентрирани енергийни и стратегически коридори, то България иска да се възползва от своето централно географско разположение на Балканите - също като "хъб" в енергийната сфера, в логистиката на транспорта, на отбраната на НАТО и др., смята политологът. Въпросът е дали правителството в София ще успее да се справи със задачата.
"Тревожно важно е да разберем доколко "замразяването" на "Боташ" е добра новина, или е индикатор за разрастващ се турски натиск върху българската държава да направи концесии със своя стратегически интерес в полза на стратегическите цели на Анкара", добавя Минчев.
