България - страната, в която талантът е нежелан

Ако не сте виждали гробна тишина на стадион, на който има 40 000 души, то трябваше да бъдете на мача между България и Испания на националния стадион “Васил Левски”.

Страната ни загуби с 0:3 от действащия европейски шампион в мач от квалификациите за Мондиал 2026.

Макар за първи път от 16 години "лъвовете" да се радваха на толкова много фенове на домакински двубой, те не успяха по никакъв начин да се противопоставят на съперника си.

По-притеснително обаче беше поведението на футболистите и щаба - примирени, унили и пораженчески настроени още преди срещата.

Атмосфера, която се пренесе и на трибуните. За 90 минути феновете не видяха нещо, заради което да се “разпалят”.

“Сърце, душа за България” - най-популярния футболен рефрен - се чу само няколко пъти - тихо и несигурно. Причината? На терена привържениците не виждаха нито сърце, нито душа от играчите, които бяха загубили мача още по време на химна на родината.

На стадиона обаче беше пълно със стотици български деца с фланелки на Ламин Ямал - голямата звезда в отбора на Испания.

Разбира се, не защото са “родоотстъпници”, а защото в нашия отбор просто няма разпознаваеми играчи. Има хора, които спокойно могат да се разхождат в центъра на София, без някой да разбере, че са национали.

Изключение може би правят капитанът Кирил Десподов, който обаче не игра заради контузия. И Илия Груев, който играе в “Лийдс” и е първият българин от над 10 години във Висшата лига на Англия.

Националният селекционер Илиан Илиев изглеждаше тъжен и примирен още преди срещата. И предимно говореше за огромната разлика в класите на двата отбора. Сякаш, за да подготви феновете за това, което предстои.

Да, от спортно-техническа гледна точка той е прав, но в спорта има неща, които не могат да бъдат измерени - воля, характер, желание за победа, вяра. Те могат да бъдат усетени от хората по трибуните.

В дните преди срещата от БФС се бяха постарали да има активности около стадиона.

Някои от най-големите зезди на български футбол - като Христо Стоичков, Красимир Балъков и други, както и популярни лица от шоубизнеса се включиха в различни благотворителни инициативи, даваха автографи, снимаха се с фенове, превърнаха събитието в празник.

На фона на усилията на всички, тези на футболистите просто липсваха. А бездушието на един отбор се пренесе и по трибуните и остави горчив вкус.

Всъщност, макар собственият представителен тим да не обедини феновете, едно друго нещо го направи - омразата към звездата на гостите и най-добър футболист на планетата в момента, Ламин Ямал.

Без да има точна статистика, вероятно 90% от децата на “Васил Левски” бяха на мача заради бъдещия носител на “Златната топка”.

При всяко докосване на топката 18-годишния футболист получаваше бурни освирквания - единствените случаи в мача, в които нямаше гробно мълчание. Някак си, символично, за да знае Ямал, че България е страната, в която талантът е нежелан.

В края нямаше аплодисменти - нито за категоричните победители, нито утешителни за “нашите”, които все пак не допуснаха срамно поражение.

От Сектор Г, където по принцип са феновете на ЦСКА, започнаха скандирания срещу президента на БФС Георги Иванов, а от Сектор Б, където по принцип са левскарите, запяха за любимия си клуб. След час и половина, отново разделени, а по време на мача обединени, от време на време, от хейта към Ямал. С това се запомниха феновете.

България е в група с Испания, Турция и Грузия. На Мондиал 2026 се класира само първия отбор, а страната ни е абсолютен аутсайер в потока си.