“Слабо поколение” - това беше оправданието в продължение на години за провалите на националния отбор по футбол на България.
Поколението обаче се превръща в “поколения”, а освен мъжкият представителен тим на страната ни, младежките формации също изостават спрямо връстниците си от останалите държави.
Най-лошата новина от всички е, че на практика пирамидата на най-популярния спорт у нас има нужда от ремонт - от основата до върха. Футболът се е превърнал в къща от карти, в която всеки бяга от отговорност, отправя обвинения към другите и няма никаква надежда, че положението може да се промени.
Националният отбор до 17 години загуби шансове да се класира на Европейското първенство за възрастта си, след като допусна поражения от Сърбия с 0:2 и от Турция с 0:1. Резултатите предизвикаха доста реакции във футболната общественост, защото набор 2008 е смятан за един от най-талантливите в последно време.
В състава на селекционера Петър Карачоров има представители на всички големи български отбори: ЦСКА, “Лудогорец”, “Левски”, “Ботев” (Пловдив), “Черно море” и други, както и състезатели на силни чуждестранни школи. От няколко години насам най-различни футболни мениджъри правят опити да подпишат договори с деца от това поколение, знаейки, че имат достатъчно голям потенциал.
Лошите резултати на състава до 17 години идват само няколко седмици, след като България U15 загуби с 0:9 от Испания в приятелски турнир на УЕФА. Поражението доведе до оставката на треньора Владислав Вутов, а представянето на “лъвчетата” предизвика много негативни коментари.
"За мен по-големият проблем беше загубата от Исландия с 0:2 в същата възраст. Това е страна с 400 000 души население, може да се събере в Пловдив. От тези хора си представете какъв малък процент се занимава с футбол. Те селектират 18 деца и ни бият на футбол. Който е гледал детайлно тази среща, е видял колко много изоставаме дори от тях" - обяснява ни Ивайло Атанасов.
Той е част от екипа на “Кондор Спорт Академи” - компания, която се занимава с обучаването на футболни треньори в чужбина и организиране на треньорски семинари. В последните години български специалисти бяха в "Барселона", "Милан", "Аталанта", "Уувърхемптън" и други популярни тимове, за да трупат опит.
“Имаш ли талант в България, не е достатъчно. Много често чувам да говорят, че има големи таланти. Да, това е така, но потенциалът е нисък заради средата. В чужбина от един играч искат да създадат максимално добър продукт, за да изкарат повече пари от него. И това работи и в полза на футболиста”.
“95% от школите в България взимат такси, а когато го правиш, това влияе на селекцията, защото в отбора отива този, който си плаща. На Запад основна ценност на отборите е да развиват играча, докато тук е да спечелиш някой турнир и да се снимаш с купата, а в същото време в мъжките отбори няма юноши на клубовете. Работата на един клуб си личи през уикенда - когато си пуснеш телевизора, да видиш колко играчи от академията са в първия отбор”.
“В България не се гледа на футбола като бизнес. Бил съм в доста футболни академии, работя с едни от най-големите академии в света. Даже тази седмица заминавам за “Бенфика”. В обучението на български футболисти с годините се натрупват липси. На 16 години на момчетата вече им е трудно да наваксат. Положението е много зле”.
Ирина Гороломова, която е изпълнителен директор на детско-юношеската школа на “Септември” (София), не само отчита проблеми в от спортно-техническо естествно, но и такива на чистно личностно ниво. "Септември" е сред малкото отбори в елита на българския футбол, които залагат предимно на млади български футболисти. От години насам школата на тима има статут на една от най-добрите в страната.
Виждам, че няколко дни след отпадането в първи етап на квалификации за Евро U17 за набор 2008, който, без съмнение, е един от най-талантливите и богат на деца в България, всички сте вперили поглед и търсите виновници. Ако очаквате да ви кажа, че от БФС са виновни, то ще ви разочаровам доста, защото БФС и всички други подобни нападки са само едно оправдание за това, което се случва” - коментира Ирина Гороломова. “БФС ли трябваше да научи 17-годишните ни “лъвове” да пеят химна в ритъм, защото няма как да очакваш да не знаеш химна на родината си, да мънкаш под носа си, а минути по-късно да изядеш тревата, носейки фланелката ѝ, която, между другото, напоследък сред младежта се превърна в рамка за снимки със стиснати юмруци пред огледалото, докато лагеруват”, казва Гороломова.
На кадрите по време на живото излъчване на мачовете на България U17 наистина се вижда, че някои от момчетата имат проблем да изпеят химна на родината си и да спазват верния ритъм.
“Снимките със стиснати юмруци”, за които Гороломова говори, са на момчета, които на лагера преди мачовете публикуват в социалните мрежи отраженията си в огледалата от стаите на базата в Бояна, докато са облечени с националната фланелка.
Според проф. Бисер Цолов от Национална спортна академия “Васил Левски” отговорност за слабите резултати трябва да носи и треньорската школа на БФС, която със своята дейност негласно "задушава" футболното треньорско обучение в НСА.
В момента тези, които имат професионална квалификация, придобита в НСА - бакалавър или магистър, в обучение, дотирано от държавата, с продължителност от 8-10 семестъра, с хорариум 3400-4000 аудиторни часа, получават само т.нар. лиценз УЕФА “В”.
С този лиценз, според статута на треньора на БФС, може да се работи само в аматьорския и в детско-юношеския футбол. Другите - с курс от треньорската школа по т.нар. модули, всеки от които от по 2-3 дни и общ хорариум от 388-488 часа, получават по-високи лицензи.
“За да има качествени треньори, трябва да има качествено треньорско обучение, а във футбола с т.нар. треньорска школа май такова няма повече от две десетилетия. Първото, което трябва да се направи, е да се промени коренно системата за подготовка и квалификация на футболните треньори, както е в другите наши водещи спортове, и в съответствие с българското законодателство.. Всичко останало е следствие от това. Иначе след 15 години ще бъде направена същата констатация” - смята проф. Цолов.
И ако често сте чували мантрата, че “каквато е държавата, такъв е и футболът”, това не е точно така. Защото има много държави със същите проблеми като България, включително на Балканите, които обаче жънат успехи на футболните терени.
Сърбия редовно участва на големи футболни форуми и има местни клубове, които стигат до заключителните етапи на европейските клубни турнири. А както от тази страна, така и играчи от Румъния, Албания, Северна Македония и Гърция са в най-добрите първенства в Европа.
Футболист №1 на България за 2023 година - Кирил Десподов, е в гръцкия ПАОК, но там е със статут на резерва. Повечето от останалите водещи играчи на страната ни пък се задоволяват с това да са във вторите дивизии в Западна Европа. Освен това от над 10 години насам български клуб не е продавал българин на силен отбор с директен трансфер. Сред последните е Георги Миланов, който през 2013 година от "Литекс" отиде в ЦСКА (Москва) в период, в който руското първенство беше сред топ 5 на Европа.
В заключение може да се каже, че провалът е на всяко ниво.
Децата губят с 0:9 от връстниците си, юношите също отстъпват, а мъжкият представителен тим не е играл на голям форум от точно 20 години. Треньорите смятат, че в България се провалят много таланти, директорите в школите не са доволни от системата, преподавателите по футбол алармират за тотален крах и спешна необходимост от реформа, а инфраструктурата е остаряла.
В такъв случай дори не е необходимо да се задава въпросът откъде трябва да се започне, защото откъдето и да се тръгне, няма как да се сбърка. Всичко е за поправка.
Остава надеждата, че един ден българският футбол ще постави табела: “Внимание! Провеждат се ремонтни дейности”, а носенето на националната фланелка отново ще бъде повод за гордост, вместо опит за селфи с цел събиране на повече лайкове в социалните мрежи.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
