През 1972 г. - много преди Владимир Путин да стигне до Кремъл - социалният психолог Ървинг Джанис започва да анализира няколко ключови момента в политическата история, белязани от сериозни управленски грешки с тежки последствия.
Джанис изследва причините за провала на американските служби със Залива на прасетата в Куба и за неподготвеността на армията за японската атака над "Пърл Харбър" при Втората световна война. Психологът стига до извода, че причините за тези грешки се дължат на т.нар. "groupthink".
Буквалното му значение е "групово мислене", но във формулировката му има нещо по-особено. Вдъхновението на Джанис е "новговорът" от романа на Джордж Оруел "1984".
Това е начин на мислене, който хората възприемат, когато са силно обвързани в тясна група, в която стремежът на членове към единодушие е по-силен от мотивацията им за реалистично обсъждане на алтернативни възможности за действие.
50 години по-късно теорията на социалния психолог описва точно поведението на управляващия кръг около Владимир Путин в Кремъл. Тя обяснява и причините за пълното дехуманизиране, на което украинското мирно население е подлагано от страна на руската армия.
Германският когнитивен психолог Кристиян Щьокер, който работи като преподавател във Висшето училище по приложни науки в Хамбург, описва в Spiegel осемте симптома на "groupthink" по Ървинг Джанис, които лесно могат да се идентифицират в поведението на Путин.
1) Илюзия за неуязвимост
Вътрешният кръг около Владимир Путин явно подхожда към войната в Украйна с напълно погрешни предварителни нагласи. Западните служби за сигурност са единодушни в оценката, че Кремъл е очаквал бърза победа и бърза окупация на Киев с надеждата, че дори местното население ще капитулира доброволно.
Твърдостта на реакцията на Запада спрямо военната инвазия също се е оказала пълна изненада за вътрешния кръг на Путин. Досегашните нарушения на международното право, които режимът в Кремъл допускаше, често оставаха без последствия - това е подхранило възприятието, че вече всичко би било позволено. Дори окупация на Украйна.
2) Убеденост в собствената морална правота
Много е вероятно Владимир Путин да вярва наистина в това, което многократно е обяснявал пред камерите - че той ръководи своеобразна историческа мисия за възстановяването на някогашното величие на Русия. Подчиняването на Украйна е просто една от стъпките в плана му.
Това би трябвало да накара и белоруският диктатор Александър Лукашенко да се замисли сериозно за бъдещето на собствената си страна. Историческата Киевска Рус, която днес се смята за митичен предшественик на руската идентичност, е обхващала не само части от съвременна Украйна, но и територията на днешен Беларус.
3) Колективно рационализиране
Дали Владимир Путин наистина вярва на всички истории, с които захранва руската публика за режима на "нацистите и наркоманите" в Украйна, няма как да се определи отвън.
Но със сигурност неговият вътрешен кръг няма проблеми с това да поддържа убеждението, че нападението над суверенна съседна държава е оправдано и "успешно" - независимо от доказателствата, които опровергават тези внушения.
Всеки следващ ден, в който Украйна се отбранява срещу руската агресия, вероятно увеличава когнитивния дисонанс в групата на "силовиките", а с това - и вътрешното раздразнение на Путин.
Къде изчезна руският военен министър Сергей Шойгу?
4) Стереотипи за хората, които не принадлежат към групата
Путин дава пример за този симптом с речта си от миналата седмица, в която той започна да говори за "националните предатели" в Русия, които "печелят тук парите си, но живеят навън", които имат "вили в Маями или на френската Ривиера" и "не могат да живеят без гъши пастет, стриди и т.нар. полови свободи".
Тези хора "не са тук, не са с нашия народ, не са с Русия". Голяма част от тях всъщност принадлежи на богатата прослойка, която Путин и клептократичният му кръг сами създадоха в последните 20 години. Поантата в речта на Путин беше, че предателите биха продали и майка си, ако се наложи.
Гневните изблици на Путин срещу "петата колона на Запада" бяха прелюдия към идеята, че е необходимо вътрешно прочистване в собствената му държава. Висшата средна класа в Русия сега вече се възприема като потенциална вражеска група, защото има какво да губи от войната.
5) Вътрешна цензура
Нищо не говори по-ясно за ограничения достъп до информация на Владимир Путин от броя на хората, които той допуска до себе си. Онези, които биха искали да се срещнат с него, са длъжни да прекарат 14 дни в карантина. Снимките с безкрайно дългите маси в Кремъл, на които той посрещаше чуждестранни лидери, станаха емблематични образи.
Никой не си позволява да противоречи на автократите, които развиват все по-силна параноя и са подложени на огромен натиск.
Политологът Брайън Клаас от University College London пише в своя статия в The Atlantic, че хора като Путин често попадат в т.нар. "капан на диктатора". Един от елементите му е, че те слушат само ласкатели и получават лоши съвети.
Путин живее в строга изолация от началото на Covid-пандемията и се е заобиколил от хора, които не смеят да не се съгласяват с решенията му. Ако може да се вярва на свидетелства, описани в книгата на журналистката от FT Катрин Белтън - този начин на живот датира поне от 2007.
6) Илюзия за всеобщо съгласие
Естествено е, че алтернативни мнения и анализи трудно могат да пробият мембраната при такива обстоятелства. Всеки от вътрешния кръг на автократа знае много добре колко опасни може да са последствията на евентуалното противоречие. Това създава убеждението, че зад него стои огромно мнозинство от съгласни хора, които подкрепят всяка негова стъпка.
Най-близкото обкръжение на Путин, или кой ръководи войната
7) Директен натиск върху хората с различно мнение
Още преди войната в Украйна Владимир Путин ясно демонстрира агресията, на която е способен дори спрямо хора от най-близкото си обкръжение - достатъчно е да си спомним епизода на публичното унижение на директора на разузнаването Сергей Наришкин.
Наришкин беше нахокан от Путин като ученик пред дъската, след като допусна, че Русия може да даде "последен шанс" на западните държави да убедят Украйна да спазва споразуменията от Минск. Реакцията на руския президент го накара да изгуби напълно самообладание и със заекване да обяви, че предлага Русия да анексира, вместо да обяви за независими Донецката и Луганската републики.
Публичният шамар срещу него беше знак от страна на Путин - и най-малките грешки, които може да се тълкуват като пробойни във фасадата, ще се наказват безмилостно.
8) Самозвани "пазители на умовете"
Ървинг Джанис описва с този термин хората, които сами поемат функцията на информационен филтър. Те ограничават потока от данни, като съзнателно или несъзнателно използват стратегии за контрол на процеса на вземане на решения.
Дали в кръга на Путин съществуват такива фигури, е невъзможно да се определи отвън. Но е много вероятно "силовиките" около него да са неговите собствени "пазители на ума", които не разкриват пълния обем от информация заради страх или лични убеждения.
Още през 2014 г. Ангела Меркел казва в телефонен разговор с Барак Обама, че сякаш Путин е изгубил връзка с реалността и "живее в някакъв друг свят".
Колкото по-трудно напредва руската инвазия в Украйна, толкова по-трудно е да се изолира реалността от балона на Путин. Съответно - толкова по-гневен ще бъде той спрямо собствените си висши офицери и ръководители на службите.
Груповото мислене няма да ги спаси от агресията му. Но е възможно да се случи и контрареакция - ако силовиките сами възроптаят срещу собствения си ръководител.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
