Кейлъб Дресел е голямото име на Олимпийските игри в Токио. Американецът установи абсолютна доминация в плуването, стигайки до златото в пет от шестте дисциплини, в които взе участие.
Дресел триумфира на 50 метра свободен стил, 100 метра свободен стил, 100 метра бътърфлай и бе част от шампионските отбори на 4х100 метра свободен стил и 4х100 метра в смесената щафета.
24-годишният спортист приключва игрите с четири рекорда - олимпийски на 100 метра свободен стил, световен и олимпийски на 100 метра бътърфлай и олимпийски на 50 метра свободен стил. Трудно може да запишеш по-паметна Олимпиада от това.
На гърба на представянето си в Токио и 13-те златни медала от последните две световни първенства, Дресел се превръща във все по-култова фигура в света на плуването.
Банданата, която е винаги с него
Прогресът му от игрите в Рио е впечатляващ. Тогава той отново грабна два златни медала, но до преди броени дни нямаше индивидуално олимпийско отличие.
Има обаче нещо, което не се е променило през тези пет години. Една синя бандана винаги е до него по време на състезанията. Защо е толкова важна? Получава я от съпруга на починалата си учителка Клеър Маккуул, с която години наред поддържа много силно приятелство.
"В света няма друг предмет, който да значи повече за мен от тази бандана," пише той в Instagram.
Маккул е диагностицирана с рак на гърдата в годината, преди Дресел да спечели първия си златен медал в Рио. През 2017 тя губи борбата с болестта.
"Видях я на предсмъртното легло. Все още беше най-силната жена, която някога съм виждал."
Учителката му е едно от най-големите вдъхновения в живота му и чрез банданата ще може да бъде с него във всяка надпревара до края на кариерата му.
Един от най-популярните спортни ръкави
Кейлъб притежава един от най-популярните татуирани ръкави в историята на спорта. Всяка отделна част от него има своята история. Първо се появява алигатора в близост до китката му - един от символите на Флорида и на повечето спортни отбори, представляващи щата.
Следващата крачка е черната мечка - неговото любимо животно, което също е свързвано с Флорида. Орелът, разбира се, е орелът, който е националното животно на САЩ, а помежду им няма как да не се появи и вода - "защото се изхранвам, плувайки."
"Ръкавът ме представлява като човек - обичам да съм навън сред природата. А в същото време и изглежда добре."
Голяма заслуга за появата на татуировките има големият му брат - Тайлър. Той пръв изрисува ръката си и запалва Кейлъб по татусите: "Разбира се, че исках да го копирам, дори отидох при същия артист."
В семейство с три деца, петкратният златен медалист от Токио израства в среда, в която надпреварите са нещо ежедневно. Спортът също е задължителна съставка за всеки от тях по време на детските им години.
Дресел започва своя спортен път с американски футбол, което остава и голямата му любов. Впоследствие преминава към футбола, а на 12-годишна възраст идва началото на историята му в плуването.
И до днес продължават да се съревновават при всяка удобна възможност, като най-често това се случва на масата за билярд: "Дори не сме добри, просто е още едно нещо, в което можем да се надпреварваме."
Да плуваш в ритъма на собствените си барабани
"Много лесно ми става скучно. Имал съм много хобита – някои запазих, други съм изоставил. Не съм изключителен барабанист, в никакъв случай. Но се забавлявам докато свиря и съм достатъчно добър, за да мога да кажа, че се справям прилично.“
Когато баща му му подарява първите барабани, бързо си казва, че това е най-голямата грешка, която някога е допускал. След няколко месеца обаче се се спира и му казва: "Знаеш ли, не звучи лошо."
Всичко в живота на Дресел е свързано – понякога в свиренето си на барабани намира нещо, което му помага в плуването, друг път плуването му помага в семейните отношения или в грижата му за кучето.
„Докато плувам, се заслушвам в моментите, в който ръцете ми удрят водата. Усещаш ритъма и разбирам по-добре какво прави тялото ти. Моят BPM се променя с всяка година успоредно с целите, които искам да постигна.“
Следващият Фелпс? Не и в своите очи.
Тези цели остават тайна от медиите: "Ако трябва да съм честен, не ме интересува какво очакваш от мен да постигна. Знам, че звучи егоистично, но смятам, че това е най-здравословният подход, когато се занимаваш със състезания. Напрежението е напълно безсмислено, ако не идва от теб самия."
Когато се представяш силно в плуването, винаги има една неизбежна летва, която бива поставяна пред теб - Майкъл Фелпс. 23-те му медала от Олимпийски игри са постижение, което едва ли някога ще бъде подобрено.
Когато спечелиш 13 златни медала на две Световни първенства и пет на Олимпиада обаче, сравненията няма как да не започнат. Нещо, което според Кейлъб не е редно:
"Той е по-добър плувец от мен. За мен изобщо не е проблем да кажа това. Целта ми в спорта не е да надмина Майкъл. Много по-различен атлет от него съм. Той беше на абсолютно различно ниво."
"Имам цели, които искам да постигна и които могат да ме накарат да се чувствам велик, но не е нужно да се сравнявам с Майкъл, за да го направя."
Медалите не са на първо място пред Дресел:
"Не пази нищо от тези неща. Имам възможността да се занимавам със забавната част - надпреварата. Имам шанса да се наслаждавам на състезанията. Не ми е нужен медал, за да ми напомня това."
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
