• Международната здравна организация не приема бърнаута за медицинско състояни.
  • Всички симптоми на бърнаута обаче са типични и за депресията
  • В много случаи бърнаутът развива вече съществуваща депресия или спомага за появата на нова такава.
  • Взимането на почивка от работа не е ефикасно решение, тъй като при възобновяване на ритъма в професионален план проблемите ще се завърнат. 

Терминът „бърнаут“ е въведен през 70-те от Херберт Фройденберг. С него американският психолог обяснва последствията от прекомерния стрез с "помагащите" професии като здравеопазването.  С годините значението на понятието "бърнаут" се е разширява значително и вече синдромът описва емоционалното и физическо изтощаване, провокирано от пренатоварване и натрупан стрес във всяка професия. 

Появяват се и нови симптоми. Писателката Ан Хелън Петерсен например разкрива, че вече не е способна да изпълнява каквито и да е обикновени действия, които не са свързани с нейната работа. В сталата супер популярна статия от BuzzFied "Милениълите и прегарянето" тя твърди, че всеки може да прегори, защото това е продукт на култура, което изисква от хората да продължават да работят дори и когато техните вътрешни ресурси са напълно изчерпани. 

По дефиниция прегарянето е повече от просто "работен стрес". То може да доведе до спад в качеството на работа, което резултира в негативна самооценка. Непрекъснатият стрес, който върви заедно с бърнаута се свързва и с повишен риск от психични заболявания. 

През 2019 г. Международната здравна организация определи бърнаута като „професионален феномен“, отказвайки да го признае за медицинско състояние. Дефиницията, която дават те е следната:

„Бърнаутът е синдром, който се е оформил от хроничен работен стрес, който не е бил менижиран успешно.“

Депресията, от друга страна, е определена като болест, от която страдат повече от 254 милиона души по света. 

Приликите между депресия и бърнаут:

Двете състояния са почти идентични, но едното е много по-общо. Ако трябва да бъдем точни – бърнаутът изглежда като „депресия в професионален план“. Всички симптоми, които го описват, биха могли да бъдат намерени и в депресията.

Загуба на концентрация, проблеми с паметта и съня, постоянна отпадналост, изграждане на негативно мнение за себе си… И при двата случая често хората се чувстват неефективни и имат усещането, че не могат да влязат в ритъм. Че нищо не се получава, независимо от усилията, които полагат.  

Емоционалното изтощение е в основната на бърнаута. През 2016 г. учени в Ню Йорк изследват 1 386 учители, като откриват, че показателите за него съвпадат до голяма степен с резултатите, които получават при депресия. Същите изводи са потвърдени от друго проучване в Австрия, което засяга 6 531 физици. 

Оказва се, че разликите не са особено големи. Какви всъщност изобщо са те?

Какво различава двете състояния? 

Докато депресията може да бъде провокирана от отношенията с приятели, семейството, хобита или всякакви други дейности, бърнаутът е свързван основно с работата. Депресията също може да започне вследствие от събития в професионален план, но терминът е много по-широк. 

Друга разлика между двете състояние е времето, от което се нуждаят, за да повлияят генерално на живота ни. Бърнаутът първоначално е свързан единствено с работата и се нуждае от по-дълъг период, за да засегне други аспекти от нашия бит. Депресията на свой ред бързо ни оказва цялостен негативен ефект, независимо от какво е била провокирана.

Професорът по психология от The City College of New York Ървин Сконфийлд споделя, че в много случаи бърнаутът спомага за развиването на вече съществуваща депресия или за появата на нова, като в даден момент започва да провокира симптоми, които не са типични за него и не се ограничават единствено до професионалния ни живот. 

Психологът от Brigham and Women‘s Hospital в Бостън Натали Датило подкрепя тези твърдения: 

„Ако бърнаутът започне да влияе и на други аспекти от живота ви като здравето или отношенията ви с хората, ако имате усещането, че нищо, което правите не е от значение, то приликите с депресията биха били много повече.“ 

Какво променя това разграничаване? 

Основното следствие от това разграничаване на двете състояния е начинът, по който те се третират. 

При случай на бърнаут основните съвети са няколко – цени времето си за почивка, вземи отпуск, направи по-интересен и богат живота си извън работата и спи повече. Ако нищо друго не проработи и няма как да намалиш стреса си на настоящото работно място, просто напусни. 

Достатъчно ли би било това обаче, ако приемем, че бърнаутът е форма на депресия? 

Докато разнообразяването на ежедневието и по-добрата организация могат да са от полза, Сконфийлд смята, че хората, които страдат от бърнаут, няма да подобрят състоянието си особено, ако просто си вземат почивка. Според него завръщането към вече установената рутина на работа бързо ще възобнови негативните чувства. Много по-ефикасното решение за тях би било да им бъде предоставена подкрепата на психотерапевт или психиатър, който може да им предпише антидепресанти, ако това е нужно - също както при случай на депресия.

Независимо от това кой от двата термина използваме, най-важното е да се вземат мерки бързо, тъй като последствията при бездействие могат да са изключително тежки.