Бегач, колоездач, скиор и спасител: Любомир Тодоров - момчето от планината

На три години Любомир Тодоров вече е бил на връх Вихрен. Не защото родителите му са имали амбицията да отгледат бъдещ спортист или алпинист. Просто в семейството му планината винаги е била част от живота.

През следващите години редовните преходи се редуват с бягане на стадиона, което трябва да поддържа физическата подготовка за поредното изкачване.

Предпоставките изглеждат налице, но тогава едва ли е предполагал колко различни спортове ще станат част от ежедневието му.

Днес Любомир трудно може да бъде определен само с една дума. В един момент е с бегови обувки по планинските пътеки, в друг – на велосипеда, а през зимата ските се превръщат в основна част от тренировките му. Към това се добавят катеренето, алпинизмът и предизвикателствата, които си поставя далеч от подготвените трасета.

Общото между всички тези занимания е любовта към природата и удоволствието от времето, прекарано в планината.

Понякога спортните планове трябва да останат на заден план, защото някой друг има нужда от помощта му там.

Това е и една от причините да поискам да се срещнем. Другата е HUAWEI WATCH GT 7 Pro.

Наскоро представената спортна серия на Huawei продължава развитието на една идея, която компанията все по-активно следва – смартчасовникът да не бъде просто устройство за записване на тренировки, а инструмент, който помага да разбираме и използваме събраните данни.

HUAWEI WATCH GT 7 Pro е съвместим както с устройства с iOS, така и с Android.

Моделът предлага над 110 спортни режима, прецизно сателитно позициониране, подробни анализи за бягане, колоездене и ски, както и нови възможности за проследяване на здравето и възстановяването. Функции като Health Insights и „Физическа готовност“ събират информация за съня, пулса, вариабилността на сърдечния ритъм (HRV), активността и стреса, за да ни помогнат да преценим кога сме готови за сериозно натоварване и кога е по-разумно да си починем. Вече имах възможност да тествам HUAWEI WATCH GT 7 Pro и да разкажа за собствените си впечатления. Но ми се искаше да отида една крачка по-далеч – да видя какво ще открие в него човек, който може да навлезе много по-дълбоко в спортните показатели и да провери по-задълбочено възможностите му.

Любомир се оказва идеалният човек за подобен тест.

Той от години използва специализирани спортни часовници, велосипеден компютър и външни сензори. Свикнал е да сравнява измерванията, да следи натоварването и да търси информацията, която действително може да подобри подготовката му.

Последните седмици той носи WATCH GT 7 Pro в обичайния си тренировъчен режим. И когато започваме разговора, бързо става ясно, че впечатленията му далеч не се ограничават до това дали часовникът изглежда добре и колко дълго издържа батерията.

Но преди да стигнем до технологията, искам да разбера повече за човека, който я тества.

Планината, която започва да ти липсва

Любопитното е, че в тийнейджърските си години Любомир започва да намира семейните планински преходи и бягането за досадни.

Вече е достатъчно голям, за да може да каже „не“ на родителите си, и постепенно спира да ходи толкова често в планината.

Трябват му пет години живот далеч от България, за да разбере колко много му липсва тя.

След гимназията Любомир заминава за Нидерландия, където прекарва студентските си години.

Страна с отлична инфраструктура за колоездене и бягане, но с един голям недостатък за човек, израснал сред българските планини – почти пълната липса на сериозен релеф. „През тези пет години много силно чувствах липсата на планините“, спомня си той.

Когато се връща в България, отново започва да ходи на преходи. Паралелно с това открива и бягането. Годината е 2014-а, а организираните бегови събития у нас тепърва набират популярност.

Първата цел е полумаратон. После следва маратон, а след него логично идва и „Витоша 100“.

Появяват се структурирани тренировки, треньор, отбор, все по-сериозно отношение към подготовката.

Постепенно се натрупват и резултатите. Любомир завършва трети на „Витоша 100“ през 2018 и 2019 г., печели отличия в ски-алпинизма и участва в предизвикателни колоездачни състезания.

Успоредно с това продължава да трупа опит и в алпинизма. Сред върховете, които е изкачил, са Монблан, Матерхорн и Елбрус, а в България има редица зимни траверси в Рила и Стара планина.

Въпреки всичко това не обича да се нарича професионален спортист. Предпочита да определя заниманията си като сериозно хоби, което постепенно е заело огромна част от свободното му време.

И макар да има впечатляващи резултати в различни дисциплини, Любомир не се колебае, когато го питам кое състезание има най-специално място за него.

„Витоша 100 е най-голямата ми тръпка. Някак си трасето е толкова логично и е точно до нас. Витоша 100 е една магия.“

Говори за подготовката, за познатите пътеки, за вълнението преди старта и за нощното бягане. За усещането, че правиш нещо голямо, без да се налага да пътуваш до другия край на света. „В нашата планина, в нашия двор“, както сам я описва.

Днес спортът заема почти цялото му свободно време.

Работният ден обикновено започва в 9 и приключва в 18 часа, а след него идва тренировката. Пет-шест дни седмично, като дисциплината се избира според условията.

Ако времето е подходящо – колело или бягане навън. Ако е прекалено горещо – по-високо в планината. При лоши условия навън има варианти за бягане в парка или тренировка на закрито. Уикендите почти изцяло са запазени за планината.

Зимата обаче е особено интересен период от годината.

Тогава голяма част от беговата подготовка отстъпва място на ски-алпинизма и ски туринга.

„Имаме огромния късмет, че планината е на 15–20 минути от домовете ни. В рамките на 30–40 минути можеш вече да си горе със ските, в една тиха, спокойна картина.“

За Любомир е напълно нормално преди или след работа да отиде до Витоша и да направи едно-две изкачвания на Черни връх.

За повечето хора това звучи като сериозно приключение за цял уикенд. За него е добра тренировка след натоварен ден. И начин за кратко да излезе от шума на големия град.

Когато спортът започне да помага на други хора

Професионално Любомир се занимава с управление на кризисни ситуации в частния сектор. Работата му е да помага на компании да бъдат подготвени за моменти, в които нещата не вървят по план.

Не е трудно да се види връзката с планината.

Там също постоянно трябва да оценяваш обстановката, да предвиждаш възможните проблеми и да взимаш решения, понякога при много ограничено време.

Но причината да стане доброволец в Планинската спасителна служба е и много по-лична.

От дете помни спасителите с червените полари, които срещал по планинските маршрути. Самият той още от тийнейджърските си години участва в различни доброволчески инициативи.

В един момент осъзнава, че натрупаната спортна подготовка може да има и друго предназначение.

„Казах си: вместо само да ходя по състезания и да си чеша егото, защо да не вложа тази подготовка и тези умения в нещо, което ще донесе позитиви на обществото?“

Така става част от отряда на ПСС в Дупница. Изборът не е случаен. Районът около Седемте рилски езера съчетава голям туристически поток, зимни условия, терени за фрийрайд, лавинна опасност, ледено и скално катерене.

Любомир съзнателно търси място, където подготовката му ще бъде полезна и където самият той ще има възможност да се развива.

Обучението продължава две години, но истинската особеност на доброволчеството идва след това.

Телефонът може да звънне по всяко време. Сутрин, вечер, през работната седмица или през почивните дни.

И понякога в съвсем неподходящ момент.

Любомир си спомня случай малко преди сватбата си. С бъдещата си съпруга се готвели да пътуват за Банско, където трябвало да се оженят, когато получава сигнал за тежко пострадал човек. Вместо да тръгне с нея, се отправя на спасителна акция.

„Винаги можеш да кажеш, че си зает. Но когато знаеш, че един човек е пострадал и има нужда от помощ, няма как с лека ръка да откажеш.“

На другия ден все пак стига в Банско навреме за важното лично събитие.

Точно тази история показва една от по-интересните страни на човека срещу мен. За него планината не е само място за лични рекорди, красиви снимки и удоволствие. Тя носи и отговорност. А от опита си като спасител знае колко лесно може да бъде подценена.

Според него една от най-честите грешки е хората да видят впечатляваща снимка в социалните мрежи и да решат, че искат да стигнат до същото място, без да си дават сметка какво всъщност изисква това.

Особено през зимата неподходящата екипировка, липсата на умения за използването ѝ и подценяването на метеорологичните условия могат да имат тежки последици.

Самият Любомир признава, че също е допускал грешки. „Правил съм грешки, които планината и природата ми е прощавала.“

„Рискът винаги е там, но той трябва да бъде управляван.“

Какво може да изненада човек, който е носил много спортни часовници?

Точно оттук разговорът ни естествено стига до технологиите.

Има ли функции, които действително могат да помогнат на човек в планината, или спортните часовници вече просто се надпреварват кой ще предложи повече показатели?

За Любомир отговорът е сравнително ясен. Най-полезна е информацията, която помага да вземеш навременно решение.

Метеорологичната прогноза, сърдечният ритъм, маршрутът, по който се движиш, и възможността да намериш пътя обратно са сред функциите, които той оценява най-високо.

Затова и подходът му към HUAWEI WATCH GT 7 Pro е различен от обичайното разопаковане на ново устройство.

Той вече има изграден начин на работа със спортен часовник и знае какво търси.

Любопитното е, че първото нещо, което го впечатлява, изобщо не е някой сложен тренировъчен показател.

А каишката.

„Каишката е гениално измислена“, казва той за EasyCross.

При нея свободният край се подпъхва отдолу и остава плътно прибран към китката. Няма стърчаща част, която да се движи при бягане или да се закача в дрехите. Направена е от флуороеластомер, който е много по-плътен и устойчив на износване, надраскване, деформация и скъсване от други материали.

За Любомир това е от онези малки детайли, които не изглеждат особено важни на снимка, но могат да направят сериозна разлика, когато използваш часовника часове наред.

Външният вид също го изненадва приятно. WATCH GT 7 Pro има титаниев корпус, повдигнат безел от нанотехнологична керамика и сапфирено стъкло върху 1,47-инчовия AMOLED дисплей.

Макар да изглежда масивен, часовникът е удобен за спорт, а екранът с пикова яркост до 3000 нита позволява лесно да се разчитат показателите дори при силна дневна светлина.

„Екранът е много добър, много ясен. И информацията, която дава, е доста добра, да не кажа отлична. Ти можеш да си конфигурираш различни данни, да ти се показват на екрана.“

След първоначалното впечатление обаче идва и по-интересният тест.

Любомир сравнява показанията на часовника при измерване на пулса от китката с данни от външен пулсомер.

Прави го няколко пъти, защото знае, че именно оптичните сензори на спортните часовници могат да бъдат неточни при определени натоварвания.

Резултатът го впечатлява. „Пулсът беше еднакъв. Един удар разлика, нещо такова, което е супер.“

Разбира се, това не е лабораторно изследване и не означава, че при всяка тренировка показанията ще бъдат идентични. Но за човек, който от години използва подобна техника и познава ограниченията ѝ, резултатът е показателен.

Доброто му впечатление продължава и при работата с Huawei Health.

Приложението събира на едно място информация за тренировките, възстановяването, съня, активността и храненето.

Любомир особено харесва възможността да проследява приема и разхода на калории. Преди години е опитвал да води подобен дневник през други приложения, но се е отказал, защото въвеждането на храната му отнемало прекалено много време. Сега открива, че в базата данни могат да бъдат намерени и съвсем обичайни за България ястия. „Ако напишеш пилешко с ориз, той е там. Ако напишеш мусака, тя е там.“

Остава да въведеш количеството, а приложението улеснява изчисляването на приетата енергия.

За човек, който тренира толкова често, това не е непременно свързано с желанието да отслабне. Напротив – при сериозно натоварване е важно да знаеш дали си приел достатъчно енергия, за да се възстановиш и да си готов за следващата тренировка.

Същата логика стои и зад „Физическа готовност“ – една от функциите, на които Huawei поставя все по-голям акцент.

WATCH GT 7 Pro анализира информация за съня, вариабилността на сърдечния ритъм, активността и други показатели, за да даде оценка доколко организмът е готов за следващо натоварване.

За Любомир тя е полезна, но с едно важно условие.

„Бих казал, че е комбинация от двете“, отговаря той, когато го питам дали вярва повече на данните или на собственото си усещане.

Може часовникът да показва, че си възстановен, но ти да си имал тежък работен ден, да си под стрес или просто да усещаш умора.

Тогава трябва да послушаш тялото си.

И обратното – ако данните сигнализират за сериозно натрупано натоварване, това е добра причина да преосмислиш планираната тренировка.

„Показателите, които дава часовникът, са страхотна отправна точка. Това най-вече би помогнало за превенция на претренирането.“

Когато познатата планина изчезне в мъглата

Има една функция, за която Любомир говори с особена убеденост.

Навигацията.

Не защото често се губи, а точно защото знае колко малко е необходимо, за да изгубиш ориентация дори на място, което познаваш отлично.

„На Витоша много често през зимата е изключително мъгливо. Мъглата може да бъде толкова непрогледна, че на място, на което си бил стотици пъти, буквално не можеш да разбереш къде се намираш.“

В подобна ситуация възможността да видиш маршрута си и да се върнеш обратно по него е далеч повече от удобство.

WATCH GT 7 Pro разполага с двубандово сателитно позициониране и системата Huawei Sunflower, която използва и алгоритъма AI-XDR за по-прецизно проследяване на движението при трудни условия.

Часовникът поддържа предварително изтеглени офлайн карти, маршрути и навигация обратно към началната точка на активността.

Любомир е използвал подобни функции многократно при свои планински излизания и затова ги поставя сред най-съществените възможности на спортните часовници.

Има обаче още един фактор, без който цялата тази технология може да се окаже безполезна.

Батерията.

При дълъг ултрамаратон или целодневен зимен преход не е достатъчно устройството просто да започне да записва маршрута. То трябва да има заряд и в края на деня, когато може да се наложи да използваш навигацията.

Huawei посочва до 21 дни автономност при лека употреба, до 12 дни при типична и до 51 часа при бягане по пътеки.

Любомир не е правил лабораторен тест на тези стойности, но издръжливостта на WATCH GT 7 Pro е сред нещата, които са му направили най-добро впечатление.

При неговия активен режим зареждането се налага достатъчно рядко, за да не се превръща в ежедневна грижа.

А за него дългата автономност има и практическа стойност в планината.

„Ако има проблем и трябва да се навигираш обратно към стартовата точка заради мъгла, часовникът трябва да има достатъчно батерия това да се случи.“

Разбира се, никое устройство не отменя необходимостта от добра подготовка, правилна екипировка и умения за ориентиране.

Но при човек, който познава и двете страни на планината – красивата и опасната – подобни възможности имат съвсем различно значение.

Какво може да научи един опитен скиор от часовника?

Зимата наближава, а за Любомир това означава завръщане към един от любимите му спортове.

Ски-алпинизмът е важна част от подготовката му, но той има и дългогодишен опит с обичайното каране на писта.

Точно затова го помолих да разгледа подробно новите ски функции на HUAWEI WATCH GT 7 Pro.

Те са сред големите новости при модела и според мен заслужават особено внимание.

Часовникът вече предлага карти на над 3000 ски курорта в 59 държави, включително Банско, Боровец, Пампорово и Витоша.

Картите могат да бъдат изтеглени предварително, а след това директно на китката се виждат имената на пистите, нивото им на трудност и лифтовете.

Любомир веднага открива практическата стойност.

За опитен скиор в голям непознат курорт навигацията може да помогне да планира деня си по-добре – да разбере кои лифтове трябва да използва, за да стигне до желана писта, и да избегне излишно лутане.

„Тази навигация е изключително ценна, за да можеш да бъдеш ефективен по пистите и да вземеш максимума от един ски ден.“

За по-неопитните скиори обаче Любомир вижда още една полза – възможността да избегнат ситуации, в които надценяват уменията си.

„Когато говорим за хора с по-малко опит, тази навигация би била ценна, така че да не се озовем на писта, за която не сме подготвени. Защото, ако не сме го преживявали, всички сме виждали хора, които се мъчат по черни писти, слизат пеша и понякога падат и се контузват. Така че една такава навигация със сигурност би намалила риска ние да влезем в една писта, която не е по уменията ни, и да си развалим целия ски ден.“

Другата голяма новост при WATCH GT 7 Pro е свързана с анализа на самото каране.

Освен познатите показатели като скорост, разстояние, наклон и денивелация, часовникът вече следи броя и честотата на завоите, разпределението им наляво и надясно, както и G-Force – натоварването, което се усеща при завиване.

Данните се записват за отделните спускания, а времето на лифта и почивките се разграничават от активното каране.

Има и специални режими за каране на ски и сноуборд на закрито.

Любомир все още не е успял да изпробва тези функции на сняг и не се опитва да дава оценка за точността им предварително. Но идеята определено му допада.

Като дете се е учил да кара ски основно от родителите си. Те самите също са се учили без специализирана подготовка.

„През деветдесетте години повечето хора така се научиха да карат. По някакъв начин, който често не беше точно правилният като техника.“

Днес вижда промяна.

Все повече любители се интересуват не само дали могат да се спуснат по дадена писта, а и как го правят. Работят с инструктори, тренират техниката си и понякога използват дори закрити ски тренажори.

Точно тук според него данните за завоите, скоростта и натоварването могат да бъдат полезни.

„Това са данни, на които можеш да стъпиш. Колкото повече информация събираме за това как се справяме в даден спорт, толкова по-бързо можем да напредваме.“

Една от функциите, които лично той би искал най-много да провери през предстоящия сезон, е именно подробният анализ на завоите.

Любопитно му е дали измерванията ще му помогнат да открие недостатъци в собствената си техника, които през годините са останали незабелязани.

И това е интересна перспектива.

Човек, който има подиуми в ски-алпинизма, който редовно изкачва Черни връх със ски и е прекарал хиляди часове в планината, продължава да търси начини да се усъвършенства.

Не защото някой му казва, че трябва да го прави.

А защото именно това му носи удоволствие.