Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
“Всеки сам си взривява” е новото “всеки сам си преценя”.
Помните ли последния път, когато стана нещо ужасно (атентат, взрив, клане) и никой не обвини жертвите, че са си го направили сами? И аз не помня.
Oт много време насам нападнатите не просто “си го заслужават”, ами направо сами се атакуват. Добрата новина е, че явно живеем в свят без агресори. Лошата е, че е пълен само с лоши жертви-мазохисти.
Като че ли всичко започна след 11 септември 2001-а. Тогава световната глупост за пръв път се обедини в интернет и с подобаваща увереност заяви, че американците сто процента сами са си взривили кулите. Защо? Ми щото така – то е очевидно, какво друго да е?
Оттогава досега не е имало нещо, което взривеният, застреляният, наръганият, отровеният, заболелият или просто шамаросаният да не си е направил сам.
Наскоро Крис Рок сам си отвъртя шамар на Оскарите. Взе дясната ръка на Уил Смит и се цапардоса без капка свян.
А помните ли как Волен Сидеров ходеше да разправя по националната телевизия, че в Париж не е имало атентати, западняците сами си го правят, продуцират го и го снимат? Това беше преди да ходи да разправя как няма пандемия и пак те сами са си я инсценирали. Как кои? Ами именно, де – Те. И нямам предвид група “Те”.
Сергей Лавров, руският външен министър (и – нека не забравяме – поет) пък каза, че “Русия не е нападала Украйна”. И го каза в качеството си на външен министър, не на поет. Според мен такова изречение ще звучи по-силно в стихотворение, но все едно. Важното е, че Украйна също сама се нападна. Просто има съвпадение с идването на руската армия, която очевидно нахлу в Украйна, за да защити Украйна от нападението на Украйна.
Уви, засега не се справя много успешно, тъй като Украйна продължава яростно да се напада сама.
Всеки сам си взривява – театъра в Мариупол, детската болница, както и направо целия град. Всеки сам си го изравнява със земята. Като първо изчаква руската армия да дойде.
Всеки сам си избива сънародниците в Буча и другите градчетата около Киев. Или всеки сам ги снима (а може би те сами се снимат?) и нищо им няма. Всеки сам си бомбардира гарата в Краматорск.
Или по-скоро гарата в Краматорск сама проявява агресия и нагло удря ракета.
Украйна сама бомбардира Харков и пет милиона украинци досега избягаха сами от себе си.
Навремето Борис Немцов сам се застреля четири пъти. В гърба.
Навални се отрови и се вкара в затвора.
Изобщо, всички отровени руснаци по света до един са агенти на ЦРУ (освен тези, които са агенти на ФБР) и ЦРУ (а по-рядко ФБР) само́ си ги трови.
Оня ден главният редактор на “Новая газета” и Нобелов лауреат Дмитрий Муратов сам се нападна и се заля с червена боя с ацетон. Ужасна работа. А “Новая газета” сама се цензурира и спря да излиза. Анна Политковская, която работеше за “Новая газета” преди години, сама се застреля в асансьора си, това всеки го знае. А още петима журналисти от “Новая газета” сами се убиха през последните 22 години.
Путин управлява от 22 години. Сам.
“Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи” – дали си го е казал, преди да изолира най-голямата по територия страна в света?
По всяка вероятност Вонегът е прав – нищо интелигентно не може да се каже за едно клане. Но трябва ли да се говорят само тъпотии как не се е случило?
Можем ли поне да се съгласим, че се е случило? Не можем.
Четох две статии, поместени в едно и също(!) руско издание. В едната пишеше, че убийствата на цивилни в Буча са постановка и няма никакви трупове, това са, разбира се, актьори. В другата пишеше, че не са актьори, разбира се, трупове са си – но са ги убили украинците. Тия две “гледни точки” се тиражират едновременно, на едно и също място.
Да се опитаме, колкото и да е трудно по време на война, да оставим етиката настрана за малко (съвсем за малко) и да се обърнем към логиката.
Не би ли трябвало да има чисто логически проблем тук? Може ли две взаимоизключващи се твърдения да са едновременно верни?
Аристотел казва, че не може. Но той все едни такива ги бръщолеви, примерно “Обичам Платон, но по-скъпа ми е истината”.
На нас колко ни е скъпа истината?
Изглежда, че ужасно се е обезценила. Но ние сами си го направихме.
