Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Двамата са още ученици. Познават се от съвсем малки - събира ги музикалното училище “Любомир Пипков” в София, но порастването ги разделя и днес живеят в различни точки на света. Дистанцията обаче не им пречи да са на прага на представянето на първия си общ албум с електронна музика - голямата им любов.
Мястото е “Топлоцентрала” в София, денят - 8-и юли. Те са “project by Maria” - име, което носи много символика, а парчетата им са обединени под общото заглавие “а”.
Борис Чучков и Лука Йорданов започват музикалното си образование в сферата на класическата музика, когато са на по 6 години. Лука учи ударни инструменти, а Бобо - пиано. Въпреки че Лука се мести в Париж, момчетата решават да работят заедно.
Така се ражда и проектът им - всеки от тях отдавна пише самостоятелно музика, но усещат какво е липсвало - общите усилия им позволяват да открехнат вратата към пълния си потенциал. Качествата им се допълват, целите им се припокриват, но въпреки това индивидуалността е налице дори и в съвместната работа.
“Още първия път, в който седнахме заедно в студиото, разбрахме, че сме добър екип”, споделят те. Бобо казва, че още тогава нищо не можело да ги разсее - озовали се в състояние на пълна концентрация, творческият процес потръгнал веднага. “Хора около нас пускаха музика, свиреха на барабаните, а ние дори не обърнахме внимание”. Лука добавя: “Работихме цялата нощ и заедно постигнахме нещо по-добро, отколкото през всичките месеци поотделно.”
Момчетата използват подготовката си в класическата музика, за да създадат ново звучене - комбинацията между класика и съвременен електронен звук. Те предават картини чрез музиката си - всяка песен е вдъхновена от образи и преживявания.
Физическата дистанция само им помага - предоставя свобода за индивидуална работа, която свързват в едно, а ритъмът е либерален. Комуникацията е ключова и поддържат контакт постоянно, но в същото време имат възможността да се усамотят и да творят. Резултатът - многопластови песни и идеи.
Двамата вярват, че не можеш да накараш вдъхновението да се появи насила. Но никога не изпадат в творчески блокаж, защото музите са навсякъде около тях - хората, които ги заобикалят, звуци, които чуват, разговори, картини, поезия, филми.
А защо “project by Maria”?
“Мария е репрезентация на чувства, цветове, усещания, спомени. И двамата имаме близки хора с това име, а и всеки човек може да се сети за някоя своя Мария - концепцията е абстрактна. Чувството, което придава, е персонално и субективно, но някак си универсално в същото време.”
Момчетата казват, че името и целият проект изразяват любов, която превеждат в музика.
Коя е Мария за тях?
“Моята Мария е баба ми. По-точно казано, с нея нямаме роднинска връзка, но сме семейство. Като дете се е грижила за мен дълги години и до ден днешен сме свързани.”, казва Лука.
И Бобо отговаря: “При мен също е баба ми, майката на моята майка. И за двама ни тези жени са оформящи фигури в живота и развитието ни”.
Факторът "възраст"
Редовно чуваме за затруднения на младите артисти в комуникацията и доверието с организатори, но при Бобо и Лука няма такива проблеми. Няма странно отношение заради възрастта им.
“Всичко зависи от това как се представяш. Ако имаш самочувствие, вярваш в себе си и работата си, хората те приемат насериозно. Изкуството няма възраст.”, споделя Лука.
Момчетата са в сферата на изкуството от малки и са заобиколени от музиканти и творци, но казват, че никога не са усещали натиск да работят. “То ти идва отвътре. Никой не ни е карал да правим нещо, просто защото се очаква от нас или защото другите около нас го правят - ние просто го искаме, за мен не е възможно да не правя музика.”, казва Бобо.
Лука допълва: “Съгласен съм, но в същото време при мен е малко по-различно като усещане. Не искам да се гледам по-този начин, малко е претенциозно. Бобо е прав, че желанието за създаване идва отвътре, но самото изкуството идва отгоре, нещо извън нас, и ние просто го възпроизвеждаме.”
Питахме също коя е била най-сложната част от проекта. Според Бобо почти нищо не е затруднило работата и целият процес е бил изключително естествен. Евентуално проблем се поражда, ако човек се разсейва от странични неща.
“Да, ние сме ученици все пак. Знаем, че училището е важно, така че не го неглижираме, но други неща лесно те разсейват и е въпрос на отдаденост - например редовно трябва да избираш между това да миксираш един трак в продължение на пет часа, или да излезеш с приятели.”, казва Лука.
А как ще изглежда събитието на 8-и юли?
“В реално време ще разработваме и импровизираме песните от албума. Ще го представим за първи път на сцена и ще бъде в малко по-различна форма от това, което ще може да се чуе в студийния вариант.
Купон, концерт, представление в едно - визуални ефекти, светлини, движение и заиграване с пространството” - така Бобо описва какво може да се очаква в “Топлоцентрала” на премиерата на албума.
Момчетата ще се движат сред публиката, ще общуват с нея и на живо ще създадат една изцяло нова песен. “Евентуално може и да имаме гости, наши близки хора, които ще помогнат с една идея, която подхвърляме - искаме да добавим и поезия върху музиката.”
Любопитно е, че вдъхновението им идва от всички сфери на изкуството, като музикалното наследство сякаш е на опашката в списъка - сценично, визуално изкуство и литература са главни фактори в албума, а не вече съществуващи песни.
“Част от вдъхновението за едно от парчетата е много интересна гледка, която видях с баща ми. На село забелязахме коне, затворени зад ограда и завързани. Бяха недохранени и в капан по някакъв начин. В друг момент направих снимка на коне в нива - те бяха свободни. И все пак тази песен може да е позитивна като звучене, въпреки корените си. Зависи изцяло от слушателя. Давам го като пример какви неща могат да предразположат за творчески процес, подобни ситуации те провокират.”, споделя Лука.
Бобо добавя: “В същото време сме открили, че сме най-продуктивни, когато се отърсим от битовите мисли - според мен изкуството може да се създаде, само когато се отделиш от всекидневието и изцяло изразиш чувствата, а не разума си.”
Разговора за бъдещето Лука и Бобо обобщават с думите, че единствено искат да правят музика, която обединява. “Би било чудесно, ако има още изпълнения на живо, изкараме още албуми, правим колаборации с различни артисти, но главната цел е да запазим този основен принцип на човечност, която предаваме чрез песните.”
И ако Бобо и Лука се вдъхновяват от живота, то те самите са вдъхновение с жаждата си да правят това, което обичат. И очакваме да чуем “а”, а след това и останалата част от музикалната им азбука.
