Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Наскоро станах свидетел на чудовищен бодишейминг.
Докато поръчвах ябълков сок на бара в минерален басейн, като през мъгла до мен долетя силно изнесения глас на сина ми: "ЛЕЛЕ, виж тоя човек КОЛКО е дебел". До нас действително седеше доста едър мъж по бански, който се обърна към сина ми и му каза "Ти па си много кльощав".
Извиних се, а господинът учтиво каза, че няма проблем, защото той знае, че е дебел, след което обясних на безсрамния шеймър защо не можем да обсъждаме външния вид на хората.
По всяка вероятност обаче опитите ми да внедря философията за уважение към хората и тактичност спрямо външния им вид у четиригодишно, не са особено удачни на фона на това, че обиди на тема дебелина се вихрят в национален ефир.
Сигурно сте гледали поне един епизод на "Ергенът", а и да не сте, може би сте чули за скандала, в който част от кандидатките за сърцето на Евгени се подиграха открито с единствената участничка, чието тегло надвишава 50 кг.
Темата за засрамването е много особена. От една страна, никой няма право да коментира външния вид на друг човек и да му се поидграва на тази основа. От друга, прекаленото въздържане от обсъждане на някои тенденции, от страх да не засрамим някого, твърде много наподобява крайностите на американската cancel култура.
Факт са и други скорошни проявления на крайното ляво, за които се мълчи от страх, че ще засрамиш другия. Като например свалянето на пиесата "В очакване на Годо" на Бекет от европейски университетки театър заради липсата на женска роля, въпреки че такава не присъства в текста. Както и желанието на френския издател на Роалд Дал да цензурира книги на автора и да премахне обидните думи като "грозен" и "дебел" от тях.
Някак в желанието да поправим грешките на миналото, се отплеснахме и взехме да потъваме в "новото нормално", безогледно триейки границата между "нормално" и "ненормално", каквато, както може да се види във всяка класификация на болестите, съществува.
Тенденцията за доброволно обезобразяване на млади жени посредством злоупотреба с естетична хирургия, е факт и е въпрос на избор, за разлика от теглото.
Изкривената концепция за естетика, която сложи на пиедестал представата за "поддържаната" жена дава все повече жертви. И те не са само в риалити форматите.
Докато в национален ефир се лансират внушения, че жена с повече плът от общоприетото за красиво трябва да отиде в друг формат, в който ще е "по-равностойна", не виждам нищо лошо да се отбележи, че прекаляването с хирургическите процедури не е стандарт за красота.
Разбира се, засрамването на тема външен вид засяга не само хората с наднормено тегло. Поднорменото тегло също е обект на подигравки. В младите си години съм варирала между 48 и 80 кг и докато в едния случай ми се караха, че "мъжете кокали не ядат", в другия край на модалността ме успокояваха, че..."мъжете кокали не ядат".
Под ножа на недоволството от нечия визия падат и кожата с акне, и стила на обличане, и татуировките, и пиърсингите, прическите, ръста, големината на носа, че дори и онази измислица целулита.
Общественото мнение е жестоко.
Прекаляването с пластична хирургия и със заоблените форми са еднакво изложени на неговия обстрел. Разликата е, че в единия случай е доброволно и с претенция за красота и "поддържаност".
Наскоро дори Леонардо ди Каприо бе наречен от ТВ водещата Мегън Кели "подут" (bloated eng.) и му бе предречено тъжно бъдеще без истинска любов, защото на 48 години спи само с двайсетгодишни.
В този смисъл не можем да очакваме, че хората ще спрат да се подиграват по признак "външен вид": нито на Леонардо ди Каприо, нито на Пам Велидис, нито на Габи от "Ергенът", нито на нас. Но можем да се опитаме да намерим баланса между речта на омразата и обидата, от една страна, и запазването на някаква критичност спрямо идеята за красота и естетика, от друга.
