Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Признание от фронтмена на U2 Боно, че когато е бил млад е харесвал ABBA, но не е искал да си го признае, за да не развали образа си на пънк рокер, повдигна дискусия за табутата в света на музикалните вкусове преди и сега. В предаването Piano Room на BBC Radio 2 Боно сподели, че когато е бил 16-годишен натискът да изглеждаш „мачо“ е бил огромен и по-важното - в пълен дисонанс с това да харесваш шведската диско поп група.
,,Не исках да отговарям, за това, че харесвам ABBA. Когато бях на 16 в средата на пънк рока, нямах смелостта да се примиря с тази изгряваща група.", каза 62-годишният Боно.
Адът сигурно е пълен с хора от рокендрола, вечно определящи кое е „готино“ и „не готино“, пише по този повод Барбара Елън - колумнист на британския Guardian. И разглежда "ембаргото" върху различните стилове музика от края на миналия век и защо сега в 21 век сякаш вече го няма.
Боно превъзмогва нежеланието си да признае, че харесва ABBA и страхът, че ще бъде отхвърлен от рок маниаците заради това, е преодолян през 1992 г. Тогава U2 извеждат на сцената на свой концерт Бьорн Улвеус и Бени Андерсон от шведската диско банда на сцената, за да изпълнят заедно хита ѝ Dancing Queen.
Откъде обаче идват проявите на културно "вето" и музикално "ембарго", какво стои зад желанието на човек, преминал средната възраст, да признае миналите си "грехове" - дори и тези, свързани с музикалния вкус?
Едва ли ABBA някога наистина се е вмествала в шаблона „не готина“. Много хора и музиканти, са признавали, че я харесват през годините. Единствената причина, поради която ABBA не е била преосмислена и преродена по подобие на много банди от миналото е … самата ABBA, пише Барбара Елън. И припомня, че от разпадането на групата през 1982 г. членовете ѝ дават само две официални разрешения за използване на тяхна музика от други артисти - това са Fugees и Мадона.
ABBA се събра отново преди няколко години и пусна албум Voyage през 2021 г. след 40-годишна пауза. Това пожъна успех, беше на първа позиция в британските музикални класации и спечели номинации за "Грами" и наградите "Britt". Месец след излизането на Voyage шведските музиканти заведоха дело срещу ABBA Mania - група, отдаваща почит на ABBA след разпадането ѝ през 80-те години на миналия век. ABBA Mania изпълнява песните на оригиналната група от 1999 г. насам на живи концерти в Обединеното кралство. В съдебните документи от декември 2021 г., от ABBA определят трибют групата като ,,паразитна и недобросъвестна". До момента няма развитие по делото. Толкова за музикалната история около шведските диско и поп легенди.
Барбара Елън обаче припомня времената, когато хората имат поне две музикални колекции. Едната е тази, която "показвахме самодоволно на връстниците си и влизаща стриктно само в стила, с който се определяхме", пише авторката. Втората е "само за нас, музиката, която бихме си пуснали у дома, когато се оправяме за среднощно излизане и никога няма да назовем в отговор на въпроса "Какво слушаш?".
От известно време се смята се, че тази представа за "забранени културни удоволствия", ако принадлежиш музикално към един стил, но си позволяваш да слушаш и друг, е на изчезване.
Хората днес изглеждат горди от необичайните си вкусове. Може би и Spotify допринася за това освобождаване - благодарение на хаотичните плейлисти в платформата, които успешно съчетават взаимоизключващи се жанрове.
Днес е трудно да видим културен преврат. Понянието за добър вкус е изчерпано, защото личният вкус е най-важен, казва анализаторката на Guardian.
Защо Боно още обсъжда към днешна дата младежката си любов към ABBA в нещо като изповед? Причината вероятно е времевият печат на ценностите от 80-те години на 20 век. Въпреки че пънк/постпънк ерата е разнообразна (със стилове като рокендрол, реге, соул и др.), тя също може да бъде плашещо ограничена. В крайна сметка там се случва и част от колективния етос презрително заклеймява всичко. В това число всичко забавно. С навлизането в този осъдителен водовъртеж, младият Боно Вокс (ранен псевдоним на фронтмена на U2) чувства, че не може да признае тайната си страст към ABBA тогава - "Chiquitita" не е никак "мачо" песен.
Що се отнася до желанието, което все още принуждава някои да признават музикални тайни, нека го сведем до бунтарството на възрастните тийнейджъри: изискване да бъдеш възприеман като гордия всестранен човек, който наистина си (въпреки че никой вече не се интересува какво слушаш), завършва Барбара Елън. И пита няма ли всеки от нас по-сериозни тайни?
