Бягането, което показа на Павел, че животът има и друга страна

Павел Ценов е на 32 години, живее в София и прекарва голяма част от времето си в Западния парк. Там той бяга, пие сутрешното си кафе, мисли и мечтае. Това място се е превърнало в негов дом, храм и тренировъчна писта ведно.

Само преди няколко години Павел води съвсем различен живот - сякаш на автопилот. Работи, излиза с приятели до късно, пуши, пие, храни се безразборно и най-вече - не се движи. Спортът до онзи момент не е част от всекидневието му. В детството си е плувал за кратко. Имал и голям интерес към леката атлетика, но главно като следи световни и европейски първенства по телевизията.

Един студен януарски ден

Историята започва не с бягане, а с планините. Преди около 5 години Павел решава да изкачи Черни връх - без подготовка, с кафе в ръка и с цигари в джоба. На последния наклон преди върха силите го напускат. Тогава си казва: ,,Нещо трябва да се промени. Не може на 27 години да не мога да стигна един връх.”

Първото бягане идва обаче няколко години по-късно - януари 2023 г., в най-студения ден на годината. Без подходяща екипировка, с анцуг от дъното на гардероба и спортно-елегантни обувки, Павел излиза в любимия си Западен парк. След 500 метра кашля и се задъхва, но не спира. Изминава 3-4 километра и се прибира удовлетворен. ,,Не помня преди това да съм бягал, освен ако не гоня автобуса.”, смее се.

Започва бавно - няколко километра с усилие, но с воля. За разлика от предишни опити да се захване с нещо, този път не се отказва след месец. Постепенно се запалва истински. Включва се в организирани бягания на “5km run”, купува си първите истински маратонки - ASICS, и започва да бяга през ден. В края на 2023 година има зад гърба си 800 изминати километра.

В преследване на невъзможното

Следват състезания. През април 2024 г. Павел се включва в 8 км трейл бягане и завършва 12-и. После идва и голямата мечта - Витоша 100. Знае, че не е подготвен за тази година, затова се записва за участие за следващата. От септември се впуска в сериозна подготовка, а от януари 2025 г. мисли само за едно: финалната линия.

Витоша 100 е ултрамаратонски тип състезание. Трасето обикаля целия параметър на планина Витоша - 100 км дължина и над 2000 м денивелация. Турнирът започва още през 70-те години като ,,100 км за 24 часа."

Павел тренира в сняг, дъжд, студ. Дори включва и полумаратон в подготовката си. С приятел бягат дистанцията от 21 км на състезание в Малта - първото му международно участие.

Но месец и половина преди Витоша 100 се сблъсква със здравословен проблем. ,,Чувствах се сякаш половината ми подготовка е пропаднала. Беше под въпрос дали изобщо ще участвам.”

Павел решава да бяга - въпреки всичко и без очаквания. ,,Казах си, че дори и да приключа на 50-60 км, пак ще съм доволен." Но съдбата и най-вече уменията му го изненадват - финишира с минимални проблеми, освен разтежение на бедрото в последните 5 км. Завършва за 13 часа и 16 минути. ,,Зa мен това беше огромно постижение, имайки предвид прекъснатата подготовка. Това ме научи да не се отказвам.”

Промяната отвътре навън

Бягането променя Павел физически и психически. Освен че успява да свали 15 килограма, той прави доста драстични промени в навиците си. Спира цигарите, алкохола, нездравословното хранене и голямото количество кофеин. ,,Бягането ми помогна да сложа край на този закърнял начин на живот."

Неговата най-голяма мотивация е именно да се промени. Да излезе от застоя. Да се превърне в човек, който може да вдъхнови и други. ,,Ако хората само опитат да намалят вредните навици и пробват да се движат повече, ще усетят, че животът има и друга страна. Не всичко е пиене и ядене.”

Така постепенно лайфстайлът на Павел се преобръща - запознава се с нови хора, променя средата си и решава да стане част от нещо по-голямо.

Да намериш правилните хора

През 2024 г. кандидатства за ASICS FrontRunner, но не е приет. Това го амбицира още повече. Сменя гардероба си, започва да развива социалните си мрежи, въпреки че не обича да бъде център на вниманието. ,,Не харесвам да се снимам, но осъзнах, че така мога да запаля други хора по бягането.”

За Павел ASICS FrontRunner не е просто отбор. ,,Ние сме група от усмихнати и положителни хора и имаме цел - да мотивираме други бегачи да споделят своите истории, да се подкрепят взаимно и да се движат повече.” Той е благодарен да може да популяризира философията “Здрав дух в здраво тяло” “ASICS е добър пример как една марка може да създаде общност, в която хората наистина да са посланици на движението, а не просто рекламни лица.”, казва той.

Любимите му обувки? ASICS Novablast 5 - с тях участва на Витоша 100, изкачва върхове и изминава стотици километри в Западния парк. ,,Те са подходящи за всекидневни бягания и екстремни изпитания. Уверих се - особено след състезанието на Витоша”

Понякога най-дългият път започва с 500 метра и спортно-елегантни обувки, а като тръгнем да гоним върха, всъщност откриваме себе си.