Causeway: драматичната реабилитация на Дженифър Лорънс

Жанрът "trauma drama" вече не е нещо непознато или ново. Става дума за онези филми, в които зрителят проследява "пътя на героя" (по Карл Г. Юнг и Джоузеф Кембъл бел.ред.), който криволичи от дъното на травма, която е оказала разрушителен физически и психически ефект върху главния персонаж, до момента на просветление и изцеление. Евентуално.

Causeway технически попада в тази категория, но се движи по ръба на определението. Бавното, нестабилно завръщане на главната героиня към „нормалното“, както и използваните интересни кинематографични похвати, разграничават филма от дългата поредица от истории за живота след войната, които сме гледали.

Освен това, филмът рестартира кариерата на Дженифър Лоурънс, която проби с роля с подобен заряд в Winter's Bone от 2010 г., но прекара следващото десетилетие в редуване на все по-лесно забравими франчайз филми, оставяйки впечатлението, че с нарастването на банковата ѝ сметка се затвърждава и калъпа, в който е вляза като актриса.

Може би си спомняте, че в най-запомнящата се сцена от Winter’s Bone, гeроинята на Лорънс се опитва да се запише в армията като последен опит да се измъкне от бедността. И е отхвърлена, отчасти поради липса на родителско съгласие, отчасти поради погрешни в очите на вербуващия намерения.

В Causeway Лорънс влиза в кожата на Линдзи, която е успяла да се присъедини към армията, също в опит да избяга от преживяна мъка в миналото.

Срещаме я за първи път, след като току-що се е завърнала у дома от Афганистан, където е претърпяла травматично мозъчно увреждане при нападение с експлозив, за което разказва с поразителна яснота няколко минути по-късно. Атаката оставя Линдзи в капана на характерните за военните ветерани симптоми на депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство, достигащи до неспособност героинята на Лорънс сама да си мие зъбите.

Филмът проследява как Линдзи се учи да функционира отново, как работи за възстановяване на координацията си, чисти басейни и от време на време избухва в сълзи без причина. Случайна среща я запознава с механик на име Джеймс, изигран от брилянтния в ролята Брайън Тайри Хенри. Подобно на Линдзи, Джеймс също се бори с последствията от травматично събитие и скоро двамата откриват, че могат да бъдат напълно емоционално уязвими един пред друг и че ако искат да се излекуват, трябва да го направят заедно.

Филмът е режисьорският дебют на Лила Нойгебауер, която го разграничава от добре познатите "ветерански драми" чрез интересни режисьорски и операторски похвати като заснемане на началните сцени с неподвижна камера и игри със светлината. Нойгебауер има дълга история в театъра, което определено си личи в работата ѝ тук: Causeway носи усещане за пиеса извън Бродуей, без да е театрален в лошия смисъл на думата.

Разбираемо е защо проектът е бил приет от Дженифър Лорънс, която със сигурност е имала потребност от поле, в което да развие неоспоримите си актьорски си качества. И Causeway го дава.

Особено прави впечатление майсторството, с което Лорънс изиграва вцепенението, в което се намира героинята ѝ: и което, в крайна сметка, е на път да разруши всичко около нея.

"Завръщането към корените", което постига актрисата с този филм, е подпомогнато от страхотната химия, която явно са постигнали с Брайън Тайри Хенри. Него вероятно сте гледали последно в "Убийствен влак". Моментите, в които героите им се отварят един към друг, поставят зрителя в една почти воайорска позиция, в която му е донякъде неудобно, че става свидетел на нещо толкова интимно. И изобщо не говорим за секс.

Causeway не е "приятен филм", не може да се окачестви като guilty pleasure и вероятно няма да ви достави някаква безкрайна зрителска наслада. Ако си падате обаче по фини изследвания на човешките характери и по истории за завръщане към света на живите, след като си вярвал, че си го напуснал завинаги, вероятно си струва да го гледате.

Както и ако искате отново да видите Дженифър Лорънс да играе извън модела на лошо гледаща героиня във франчайз с прилепнали дрехи и излъчване на супергерой.

Филмът е наличен от днес в платформата на Apple TV+, а това е трейлърът му:


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Русия удари Харков с 15 ракети C-300, най-малко 7 души са загинали

Местните власти съобщават за 16 ранени при атаките

13:49 - 23.05.2024
Млада България

Епидемия ли е самотата сред младите българи: има ли Gen Z проблем?

Епидемията на самотата не прави изключения, а засяга всички - в това число и младите хора в България. Но до каква степен?

13:25 - 23.05.2024