Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Имаше такъв стар лаф: “Съвестта ми е чиста, защото не е ползвана”. Чисто нова, неотваряна.
Това момиче, Симона от Първо РПУ, спътницата на Георги Семерджиев, е от поколението на unboxing видеата – отварят нови покупки и снимат колко е вълнуващо да видят за пръв път лъскавото нещо в кашона.
Много се надявам Симона да unbox-не кашона на чистата си, нова съвест. И като я отвори, да я изпробва.
Защото тя разбира – личи си по единственото ѝ послание във Facebook след катастрофата.
Цялото това отричане, крясъкът, обидата ѝ, дори удивителните (спокойната съвест не ползва толкова удивителни) всъщност са затова – защото разбира. Обаче ѝ трябва сила, за да го приеме. И честност пред себе си и другите, за да го признае.
Дори и този изблик “никой от вас не е съдия, за да съди…”, пак е защото нещо в нея ѝ досажда, сега се е появило за пръв път, а има наглостта да ѝ повтаря: “Тези хора май са прави, ти помагаш на убиец”.
И тя го заглушава. Заравя го все по-надълбоко, защото не ѝ е приятно, не е готино, прави я нещастна.
А днес всички знаят, че е по-важно да си щастлив, отколкото да си добър. Симона не иска да слуша съдници, не иска да слуша тъпотии в стил Ганди (“Има по-висок съд от държавните и това е съдът на съвестта”), не иска да слуша хейтъри…
А нейното име буквално означава “тази, дето слуша (Бог)”.
Може би затова е слушала Георги Семерджиев – нали на корема му пише “Бог”? Какво ли ѝ е говорил?
В статуса си тя е скандализирана от това, че “злобните човечета” отправят заплахи и “се заканват да отнемат нечий живот”. Значи тия, дето се заканват, са злобни – това е вярно, не е хубаво човек да се заканва.
А как да наречем човечетата, които направо отнемат животи, без да се заканват? Понеже много бързат, нямат време да се заканят и директно се врязват в нечий живот. Как Симона би нарекла такива човечета?
Въпросът ми не е към нея, защото тя няма да ме чуе (аз също съм хейтър). И нищо няма да признае. Катастрофата продължава много отвъд “Черни връх” – цялата история е челен сблъсък на Очевидното с Отричането. И колкото по-крещяща е очевидността, толкова по-яростно е отричането.
Никой по веригата не иска да признае нищо. Защото признанието звучи зле, неприятно е – а вече разбрахме, че няма по-важно от това да ти е приятно.
Досадата на съвестта идва оттук, от дразнещия порив да си признаеш.
И, забележете, излиза, че ние колективно също имаме чиста, неотваряна съвест. Защото всички разбираме всичко и никой нищо не признава.
Знаем, че Семерджиев е колективният ни провал, който носи върху себе си всичките инсигнии на общата ни, национална издънка. Знаем, че сме опростачили страната си до степен, в която вече изпитваме някакво вулгарно удовлетворение от самото въргаляне в кочината. Калта е топла и уютна. И, понеже така е удобно, бъркаме апатията с позиция и възмущението с добродетел. Всъщност знаем, че да си възмутен не е достатъчно. Но няма да го признаем. Да не сме луди?
Майката на Семерджиев казва “Не съм отгледала убиец”... а знае, че е. Предполагам, че за една майка това е най-трудната истина за произнасяне. Но трудността не я прави по-малко истина. Тлъстото досие на сина няма как да е новина, нито пък зависимостите му. Такива неща не се научават от семейството внезапно, в същия момент, в който ги научава цяла България. Не, знаят се отдавна. Но не се признават.
Тя плаче, защото е майка. Плаче и за загиналите момичета, сигурен съм. Но в своето отричане (“набедиха го”, “измиха си ръцете с него”) неволно накърнява плача на техните майки.
А родителите на жертвите плачат по-различно, нека се съгласим. Те със сигурност не са отгледали убийци... но не са отгледали и жертви. Едно е да не можеш да приемеш в какво се е превърнало детето ти. Съвсем друго е детето ти вече да го няма. Кой би могъл да направи каквото и да е за тези родители сега?
Г-жа Семерджиева продължава: “... не е бил лишен от нищо.” Това не е ли част от проблема? Много от наборите на сина ѝ (аз също съм '86) пък бяха лишавани. Някои от нас израснаха и в по-лоши квартали от нейния Георги. Но не решиха, че са богове.
Как така всички подобни случаи в България идват от някакъв брутален ексцес, от келешлъка на изобилието? Никога не е “нелеп инцидент”, винаги е дивашки произвол. И никога не е първият – напротив, всеки път има предишен път, прецеденти, всевъзможни предупреждения, че точно това ще се случи.
Като казах келешлък – Волен нахлува в районното да иска сметка (пак по избори). Но и той не признава какво употребява.
От МВР не признават, че “обявен за издирване” е разтегливо понятие.
“Органите” не признават, че със Семерджиевците са колеги. Как да преследваш колегите си?
Но аз пак говоря неща, които се знаят. Ние и това знаем. И онова знаем. И третото, за което не се говори. Разбираме всичко много добре. Но пак няма да признаем, че знаем.
Нашето общество не може да направи хубаво unboxing видео на съвестта си – защото в края на клипа трябва все пак да използваш продукта. И да покажеш на всички как работи.
