Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Британският лекар Чарлз Ноулс познава алкохола от две страни – като хирург и клиничен изследовател, който може да обясни как той действа върху мозъка и тялото, и като човек, който сам е минал през зависимост. Ноулс е професор по хирургия в Queen Mary University of London, главен академичен директор на Cleveland Clinic London и консултант колоректален хирург.
През 2026 г. излиза книгата му Why We Drink Too Much:The Impact of Alcohol on Our Bodies and Culture, в която той съчетава научното обяснение за алкохола със собствения си опит на човек, който вече десет години живее трезвен.
Най-важното в разказа му не е познатото предупреждение, че „алкохолът вреди“. Това всички са го чували. По-интересното е друго – че много хора не попадат веднага в черно-бялата картина на зависимостта. Те не са „алкохолици“ в класическия смисъл, не са стигнали до лекарска забрана, катастрофа или разпад на семейство. Но вече не могат просто да спрат, когато поискат.
Ноулс нарича това „пиене в сивата зона“.
Според него истински зависимите в държави като Великобритания и Германия са около 2-3% от хората. Много по-голяма група – приблизително всеки пети човек обаче пие по начин, който е рисков за здравето, макар и щетите все още да не са станали видими. Ключовата дума е „още“. Това са хората, които си казват, че трябва да намалят, пробват – и откриват, че не е толкова лесно.
Разликата между тях и тежката зависимост, казва Ноулс в интервю за "Зюддойче Цайтунг", е в последствията. Зависимостта започва, когато човек продължава да пие въпреки вече настъпилите щети – когато лекарят му е казал да спре, когато семейството му се е отдръпнало, когато има ясен сигнал за разпад на живота. Това е „черната“ зона. Срещу нея стои „бялата“ – хората, които могат да пият или да не пият, без алкохолът да има особено значение за тях. Помежду им се намират множество нюанси на сивото. И точно там, според Ноулс, обществото пропуска проблема.
Алкохолът не започва като бедствие. Започва като удоволствие.
Ноулс не отрича това. Напротив – казва, че хората пият, защото е вълнуващо, забавно, социално. Самият той среща бъдещата си съпруга в бар. Като млад често си е прекарвал страхотно с алкохол.
Първият му ясен спомен е от Мюнхен. Той е на 13 години, на училищна екскурзия. След посещение на Цугшпицте и Олимпийския стадион по-големите ученици решават, че ще е смешно да заведат по-малките в Hofbräuhaus. За около час Ноулс изпива литър и половина бира. Огромно количество за дете. Помни преживяването като нещо велико. Почти няма спомени за останалата част от пътуването.
Днес той казва, че това е тревожен детайл, който често се среща в историите на хора, развили зависимост – още от началото имат особен глад за алкохол, какъвто другите не притежават.
Има ли генетика? Отговорът му е внимателен. При животински експерименти може да се отгледат мишки, които реагират различно на алкохола – едни го предпочитат пред храната, имат висока толерантност и изглеждат стимулирани от него; други се сриват, губят координация и изглеждат потиснати. Подобен спектър има и при хората. Някои след първите питиета стават център на компанията. Други се свиват в ъгъла и изглеждат зле. Но гените не са цялата история – средата и психиката също имат значение.
Ноулс обяснява ефекта на алкохола върху мозъка като комбинация от химия и учене. Алкохолът е малка молекула, разтворима и във вода, и в мазнини, затова лесно преминава през кръвно-мозъчната бариера. След първата бира се увеличава отделянето на ендорфини. Човек усеща приповдигнатост. След това чрез сложен механизъм се засилва активността на допаминовите неврони – системата за награда в мозъка. Мозъкът научава: това ми донесе добро чувство, искам пак.
Това е първата страна – положителното подсилване.
Втората е по-опасна. Алкохолът не само създава приятни чувства, а може да заглушава неприятните. Има силата да изключва тревожност, срам, самота, натрапчиви мисли. Точно тук Ноулс поставя границата. Хората, които пият само за удоволствие, вероятно няма да станат зависими. Рискът се вдига, когато алкохолът започне да върши и друга работа – да служи като лекарство срещу вътрешно напрежение.
Той цитира фраза, която е чул в група на анонимни алкохолици: „Ако пиенето е твоят проблем, имаш шанс. Ако е твоето решение – вече си загубил.“
За него алкохолът дълго време е бил точно решение.
Като ученик живее в пансион и се чувства изолиран. Справя се добре в час, но се страхува от социални ситуации. Не е популярен, главата му е пълна с негативни мисли, в същото време иска да бъде харесван, успешен, в центъра на компанията. Алкохолът го приближава до този образ. На 17 вече пие редовно.
С годините, погледнат отвън, животът му не изглежда като история на зависим човек. Има професионални успехи, семейство, две деца.
Но „подреденият“ живот не означава, че разпадът не е започнал. Ноулс описва моменти, в които пиянството вече пробива фасадата на благоприличието. Веднъж детската градина отказва да му даде дъщеря му, защото е твърде пиян, и се налага жена му Ани да излезе от работа. Друг път детето чака вечеря, докато той лежи напълно безпомощен на дивана. Има и инцидент със счупен нос след пиянска свада, изкълчен пръст след падане от колело.
Самият той признава, че когато започва да ходи на срещи на „Анонимните алкохолици“, не разбира как точно той е стигнал дотам. Не идва от травматична среда, няма история на насилие, няма очевидно обяснение.
После намира няколко. Има ADHD, диагностицирано късно – състояние, което повишава риска от зависимости. Работи и като хирург – професия с дълги часове, огромен стрес, малко признание и постоянен риск една грешка да доведе до тежко усложнение.
Ноулс цитира данни, според които 14% от мъжете хирурзи и 25% от жените хирурзи в САЩ са засегнати от проблеми с алкохола.
Детството му също не е много безгрижно. Той расте по времето на skinhead културата. Изпратен е в пансион на около 50 мили от дома, където го тормозят и унижават, включително заради нещо толкова дребно като това, че не знае правилата на ръгбито. В книгата си разказва и за побои с чорапи, натъпкани със сапун. Пак там Ноулс описва ума си като вътрешна система за архивиране на огромен капацитет токсични спомени. Сравнява го с пералня, която върти информация, а мозъкът му избира от нея точно „мръсните дрехи“, с които да го измъчва. Алкохолът не е просто начин да стане по-забавен. Той е копче за заглушаване.
Според Ноулс има погрешна представа, че зависимите хора непременно са хаотични и напълно извън контрол. Много от тях всъщност са организирани, работят, издържат семейства и външно изглеждат стабилни. Самият той не е пиел преди работа, не е пиел по време на работа и не е шофирал пиян.
Затова и малцина около него са му казвали директно, че трябва да спре.
Днес Ноулс не звучи като човек, който иска да забрани алкохола на всички. Казва, че много хора изпитват истинско удоволствие от пиенето, а възрастните трябва сами да вземат решенията си. Но според него това трябва да бъде информирано. Точно тук идва вакуумът: алкохолът е много по-опасен, отколкото обществото обикновено признава.
Цигарените кутии носят големи предупреждения, докато алкохолът често остава в зоната на социално приемливото. В училище се говори за хероин и кокаин, но не и достатъчно за алкохола. Повечето хора знаят, че не трябва да карат пияни. Много по-малко знаят какво прави алкохолът с метаболизма, сърцето, мозъка, психиката и риска от рак.
Най-познатата вреда – увреждането на черния дроб – според него дори не би попаднала в първата петица на най-сериозните последствия. На първо място той поставя метаболитния синдром. Алкохолът носи много калории, а хората, които пият, обикновено не ядат по-малко, а повече, защото апетитът се повишава. Оттам идват наднормено тегло, инсулинова резистентност, рискът от диабет и сърдечносъдови заболявания. Дори умерената употреба, казва Ноулс, повишава риска от високо кръвно и инфаркт.
След това са уврежданията на ДНК и повишеният риск от рак – особено рак на дебелото черво, а при жените и рак на гърдата.
После мозъкът и травмите – пияните хора по-често се нараняват, понякога фатално. Накрая той поставя влиянието върху психичното здраве. Алкохолът променя баланса на невротрансмитерите в мозъка. Намалява нивата на серотонин, важен за настроението. Ниските му нива се свързват с депресивни състояния. Тревожността също често върви заедно с алкохола – особено при махмурлук и абстиненция, когато човек се чувства напрегнат и нервен. При дълга употреба този цикъл може да се задълбочи.
Ноулс казва, че една трета от хората, които отговарят на критериите за алкохолна зависимост, страдат и от депресия или тревожно разстройство.
Излизането от зависимостта, според Ноулс, няма една универсална рецепта. Но има три важни посоки: промяна на мисленето и поведението чрез терапия, подкрепа от общността и работа с психичните проблеми, заради които човек изобщо е започнал да се самолекува с алкохол.
Проблемът е в мозъка, не в чашата.
Д-р Ноулс не вярва в романтичната идея за „абсолютното дъно“ – момента, в който човек трябва да се срине напълно, за да спре. Според него това често е твърде късно. По-добрият момент е, когато усети, че начинът, по който пие, вече не отговаря на ценностите и живота, който иска да има.
При него краят настъпва в един следобед в градина на приятели. До него има полупразна бутилка ром Bacardi и пистолет Smith & Wesson 38 калибър. Мисли си за руска рулетка. По-късно казва, че вероятно го спират страхът и някаква остатъчна представа какво би означавало това за жена му и децата му. Два дни по-късно просто се събужда и разбира, че повече не може така.
Хората не спират непременно след голямо събитие. Спират, защото им омръзва да страдат. Зависимостта е деморализираща – всеки неуспешен опит да спреш носи срам, вина и физически симптоми. В някакъв момент става по-трудно да продължиш да пиеш, отколкото да спреш.
Добрата новина е, че тялото започва да се възстановява сравнително бързо. Алкохолът се разгражда за около осем часа. Първите симптоми на абстиненция обикновено отшумяват след два-три дни. Кръвното налягане, стресовите нива и промените в чернодробните показатели могат да се подобрят в рамките на няколко седмици. Много хора усещат по-добър сън и по-ясна мисъл след около четири седмици.
Ноулс вече е на 58 години и от десет години не пие. Казва, че няма нова „стратегия“ за социалната тревожност, която някога е лекувал с алкохол. Просто е стигнал до приемане. Не се тревожи толкова от small talk, не се опитва да бъде друг човек. Когато отказва алкохола, вече е на възраст, в която може да приеме себе си. На 18 още не е можел да го направи.
Промяната е толкова видима, че жена му Ани я описва почти като сюжет от фантастика – сякаш извънземни са отвлекли мъжа ѝ и са върнали неговата по-добра версия. Това е може би най-ясният начин да се каже какво всъщност се възстановява след алкохола: не само черният дроб, кръвното или сънят, а човекът, когото близките са започнали да губят още преди самият той да го признае.
