Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Донорството е единствената сфера в медицината, при която смъртта не е краят и от смъртта се ражда живот. Всички истории на донорите и техните близки го потвърждават" - това каза д-р Сибила Маринова, началник на отделението по анестезиология във Великотърновската болница, която е и един от най-активните координатори при донорски ситуации в цяла България.
Пред "Панорама" на БНТ д-р Маринова разказа за случая, който я кара да се отдаде на тази кауза.
Шестгодишно дете е прието в болницата във Велико Търново с много тежка черепно-мозъчна травма, след като пада от стената на Царевец.
"Бяхме се събрали в лекарската стая и поканихме родителите, за да разговаряме с тях. Никой от другите колеги не се престраши да обясни в прав текст на тези хора какво се случва. Те помолиха да им кажа истината. Обясних, че детето е в мозъчна смърт и ако възрастен човек е в такава ситуация, може да стане донор. Нямах сили да им кажа, че детето им също може да е донор. Но по-късно те се върнаха сами и поискаха да дарят органите му", разказа тя.
Сърцето на това дете е трансплантирано на друго 9-годишно дете, което днес е живо, здраво и се занимава със спорт.
"Ние даваме възможност на хората част от техния близък да остане жива и да спасят други човешки животи. Тази надежда, че частица е жива и той не е починал, ги държи психически и емоционално", каза д-р Маринова.
През 2021 г. 19-годишен младеж става донор, след като изпада в мозъчна смърт, поради тежка травма от катастрофа. "Една вечер ми се обади неговата майка - неговият черен дроб беше трансплантиран на 12-годишно дете. Майката беше много развълнувана. По някакъв начин родителите на момичето са намерили нейния телефон и са се свързали с нея. Тя ми каза: Аз изгубих син и спечелих дъщеря", разказа още тя.
Трудностите в България с донорството идват липсата на национална организация на процеса, каза д-р Маринова. Няма идентификация на донорите, няма кой да предложи на тези хора техните близки да станат донор. Няма достатъчно добро обучение и няма единна информационна кампания.
"През 2016 г. осъзнах, че в обществото тази тема е непозната, че е табу. Започнахме наша информационна кампания, но тя трябва да е национален приоритет", каза тя.
Българското общество не успя да издържи урока, който трябваше да научи от пандемията, коментира още д-р Маринова.
"Всички грозни черти на нашето съвременно общество излязоха наяве. Вместо да с опитваме да спасим повече човешки животи, нас ни вълнуваше дали ще носим маски и дали ще ходим на кръчма. Само в първия един месец от началото на пандемията хората се сетиха, че в България има лекари и те ще ги спасяват, ако нещо им се случи - защото нямаше информация и бяха уплашени. Много бързо изминахме крачката от Осанна до Разпни го", каза още тя.
Сибила Маринова описа работата на лекарите в България като "постоянна борба, но и призвание. Кауза. Защото ако не е призвание и кауза - куфарът, терминалът и някъде, където има по-малко омраза".
