Ученическите посещения във „Фермата на Lidl“ не са просто разходка извън училище, а ден, в който учебният материал оживява пред очите на децата.
Учениците от 1. д клас на 145. ОУ „Симеон Радев“ в София, с класен ръководител Люба Георгиева, ни разказаха за наученото и за емоциите, свързани с разпознаването на растения, саденето на марули, приготвянето сандвичи със свежи продукти, игра със сетивата и срещата с плашилото във фермата.
„Посещението беше изключително интересно, полезно и вдъхновяващо. Учениците имаха възможност да учат чрез преживяване и активно участие в разнообразни дейности, които умело редуваха теория и практика и поддържаха любопитството им“, разказва Люба Георгиева, старши учител в начален етап на основното образование.
Една от първите им задачи във „Фермата на Lidl“ е била свързана с разпознаване на растения – първо по изображения, а след това и в истинската градина. Според учителката още при изображенията интересът на децата е бил провокиран, но най-силна е реакцията, когато видяното на картинките се свързва с реалните растения.
„При възможността да свържат видените изображения с истинските растения в градината, любопитството им нарасна многократно и с готовност изпълняваха поставените задачи от агронома Тео, който изключително умело владееше вниманието им. Бяха по-емоционално ангажирани, наблюдаваха внимателно, използваха всичките си сетива. Сигурна съм, че са запомнили новата информация по-лесно и трайно, защото я преживяха“, споделя Люба Георгиева.
Един от примерите, които самата тя дава, е свързан с листата на граха: „Няма как да забравиш, че листата на граха могат също да се ядат и са сладки на вкус, след като сам си си откъснал листенце от растението и си споделил това ново преживяване и емоция с приятелите и съучениците си“.
Точно това разказват и част от децата. „Най-интересното беше, че листата на някои растения се ядат“, казва Даниел, 8 г.
Може ли храната да се чуе?
Особено силно впечатление на първокласниците прави играта със сетивата. Първоначално всички са убедени, че когато се храним, слухът няма никакво значение.
„Децата обсъждаха едно след друго сетивата и всички бяха единодушни, че те участват в разпознаването на храната. Докато не стигнаха до слуха – бяха убедени, че няма как да чуеш звука на храната. Стигнаха до извода, че когато се храним, слухът не е важен“, обяснява учителката.
И тук настъпва най-забавната част – играта.
„Елементът на очакване, на изненада, провокира детското любопитство. Със завързани очи и в пълна тишина всички деца отхапаха парченце зеленчук, без да знаят какъв е, и се убедиха, че храната издава звук. Много се впечатлиха от това как могат да възприемат една храна, когато не я виждат“, разказва Люба Георгиева.
Именно този момент остава сред любимите на учениците.
„Играта със сетивата много ми хареса. Дори не познах какво ми дават – струваше ми се, че е краставица“, разказва Моника, 7 г.
„Играта със сетивата много ми хареса, защото е като изненада“, допълва Ния, 8 г.
Андриан, 8 г., обобщава преживяването: „Научихме нови вкусове.“
Да изядеш дъгата
Друга от игрите във фермата е свързана с идеята да „изядеш дъгата“ – да включваш в храненето си плодове и зеленчуци с различни цветове.
„Отново сами стигнаха до знанието, давайки примери за плодове и зеленчуци с посочения цвят на дъгата“, споделя учителката на първокласниците.
Посланието очевидно е достигнало до тях. „Всеки ден трябва да ядем по една дъга“, казва Катина, 8 г. А Ния обобщава: „Всички зеленчуци и плодове са полезни и трябва да ги ядем всеки ден.“
От градината до магазина
Засаждането на марули също се оказва сред най-запомнящите се моменти от посещението за децата. „Първо трябва да изровим дупка, после да сложим марулята и накрая да полеем“, разказва Моника.
За Люба Георгиева именно тези практически дейности имат особено силен ефект. „Децата разбират, че храната изминава дълъг път до магазина. Това ги кара да осъзнаят, че тя не просто „се появява“, а изисква труд, грижа, време, и нещо изключително важно, на което се учим в училище – да уважаваме всички хора и техния труд“.
Тази връзка вече се вижда и в начина, по който самите деца разсъждават. „Трябва да изчакаме всичко да порасне и след това можем да го вземем“, казва Даниел.
А след това добавя и една съвсем практична детска логика: „Засаждането на марули също ми хареса, защото като пораснат ще можем да си ги вземем от магазина“.
След работата в градината идва и приготвянето на сандвичи.
„Беше вкусно“, казва Катина. „Хареса ми приготвянето на сандвичите, защото много обичам да готвя с мама и тате“, споделя Кристиян.
Според учителката това е не само приятен завършек на посещението, но и урок по работа в екип. „Приготвянето на сандвичи допринесе за усъвършенстване на екипните им умения и беше много добро упражнение по справедливо разпределяне на ресурси и оказване на взаимопомощ. Освен полезен и приятен завършек на посещението, засили чувството им за общност и отговорност.“
Защо темите за природата достигат до децата
Според Люба Георгиева темите за разделното събиране на отпадъци и компостирането не са напълно нови за учениците.
„Една от целите на ЕС и съвременното образование е овладяването на компетентности, свързани с устойчивото развитие, които следва да се възпитават в децата от най-ранна възраст. В тази връзка темата за разделното събиране на отпадъците и компостирането не им е съвсем чужда. В училище също имаме разделни кофи, ежедневно обсъждаме теми, свързани с опазването на природата, учим се да рециклираме“.
По думите ѝ при малките ученици се наблюдава естествена емоционална и морална чувствителност към природата и обществено значимите теми.
„Затова и моментът с обяснението за кофите за разделно събиране беше лесно и отговорно възприет. Най-честите въпроси бяха, разбира се, преди да пуснат съответния отпадък, да попитат дали е в правилната кофа.“
А как се казва плашилото?
Оказва се, че плашилото във „Фермата на Lidl“ все още си няма име. Затова решихме да потърсим помощ от най-важните експерти по въпроса – децата. Всяко от тях му измисля свое име и собствено послание към посетителите.
Катина го кръщава Еми. Момиче е и би посрещало децата с репликата: „Добре дошли във “Фермата на Lidl“. Кристиян избира името Майкъл. А думите, с които би посрещал децата, ако можеше да говори, са: „Здравейте деца.“
За Моника то е Филип, а репликата му: „Вземете си от всичко, деца.“ Ния го нарича Плашилко, който казва: „Яжте от всички зеленчуци.“
Андриан го кръщава Техо, а репликата му: „Бъдете добри и не разрушавайте.“ А Даниел избира името Плошко, който казва: „Не стъпвайте върху растенията и винаги се грижете добре за тях.“
След деня във „Фермата на Lidl“ всяко дете си тръгва със свой собствен спомен – за вкусовете, за марулите, за сандвичите, за плашилото. Знанието е забавно, когато можеш да го пипнеш, чуеш, помиришеш и преживееш.
За записване и повече информация за посещенията във Фермата на Lidl - farm.lidl.bg.
