Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Една от любимите ми провокации, когато някой каже, че има отношение към околната среда и грижата за природата е да попитам:
- А ти кога за последно бе сред природата, като изключим разходката в парка?
И много често срещам замислени погледи. Защото четенето на статии и гледането на AI генерирани видеа в социалните мрежи понякога създава една романтична представа на хората за природата.
Каква е истината ли?
Истината е, че природата е сурова и просто не е за всеки. И когато някой “ентусиаст” се срещне с действителността, изведнъж започва да предпочита уюта на дома.
Точно такова е отношението ми и към автомобилите. Когато някой производител има претенцията за нещо, задължително следва достойна провокация.
Изправям се пред новия Peugeot 3008 с идеята, че ще го срещна с действителността.
Естествено, че този елегантен фастбек SUV силует изглежда много приятно и модерно. Няма нито един детайл, нито една линия, които да дразнят окото.
В градска среда, сигурен съм, Peugeot 3008 кара хората да си мислят: “Да, тази кола би ми отивала”.
Пред мен е изцяло електрическият модел с пробег до 525 км, като скоро се очаква в България да бъде наличен и този с батерия, издържаща до 700 км. Познайте колко от тях ще измина в града?
Провокацията ми е следната - щом автомобилът е електрически, той е “зелен”.
Щом е такъв, ще го срещна с истинското “зелено”.
Производителят сравнява силуета на модела с приклекнал лъв, готов да нападне. Да видим дали е така или е заспало котенце.
Преди да потегля извън София, хубаво оглеждам отвътре.
Панорамият i-Cockpit е симпатичен, а вградената карта визуализира и всички зарядни станции, което е успокояващо.
Екранът е извит от централната конзола до левия край на арматурното табло.
Във версията GT, която шофирам, дисплеят е цял и диагоналът му е 21 инча.
В лявата част на екрана се показва информация, свързана с шофирането. От друга страна, дисплеят е сензорен. Под него са разположени бутоните с избираеми функции i-Toggles.
Те се намират върху панел в средата на таблото и могат да се приграмират от шофьора според неговите десет най-често използвани функции.
Превключвателят за трансмисията е на таблото вместо на конзолата между седалките, което първоначално ми изглежда странно, но бързо се свиква.
Първото ми действие е да сменя менюто от български на английски – така мога да използвам ChatGPT, на когото му давам задачата да ми предложи няколко близки ферми.
Потеглям в посока Казичене, за да стигна до Биволовъдна ферма “Радели” с идеята, че ще обиколя няколко локации, за да изпробвам пробега на батерията. Естествено, природата е на друго мнение, но още не го знам.
Докато още имам асфалт под краката (гумите), отчитам, че благодарение на дизайна на скейтборд, с тежките батерии под пода, центърът на тежестта е нисък, което прави автомобила стабилен в завои. А това все пак е кола, тежаща над два тона.
От трите налични моторни режима – Eco, Normal и Sport, със сигурност мога да кажа, че първият изобщо не го препоръчвам извън града, особено ако искате да изпреварвате. При другите два - няма агресия, а по-скоро стабилност и сигурност.
Peugeot 3008 може да бъде определен като фаворит на публиката.
През последните седем години от френския модел са продадени общо 1,32 милиона бройки в 130 държави.
Това e и първият автомобил, разработен на новата платформа STLA Medium (Stellantis).
Тя обещава ефективност и водещ в класа пробег, което важи и за по-големия 7-местен брат 5008.
GT оборудването предлага: 20-цолови алуминиеви джанти, Pixel LED фарове, преден паркинг асистент, заден капак със сензорно управление, отопляем волан, индуктивна станция за зареждане на смартфони, персонализирано амбиентно осветление, усъвършенствана свързана информационна система Peugeot i-Connect.
Първата версия, която се предлагаше на българския пазар е с преден двигател с мощност 210 к.с. Втората има мощност 230 к.с. и голяма батерия, която позволява до 700 км пробег по WLTP. Третата разполага и с електромотор на задния мост. Така осъществява задвижване на четирите колела, а системната мощност е 320 к.с.
Разбира се, има и опции като Hybrid, така и за Plug-in Hybrid.
Шофирането в градски условия и по големите булеварди е направо успокояващо, автомобилът обира добре вибрациите и противодейства на неравностите по пътя.
Ако искате да сте още по-дзен, пуснете си масажа на седалките. Колата е пъргава, стабилна и маневрена. Не съм изненадан от това.
Ние вече сме далеч от града. Доближавам се до фермата по най-добрия начин - без шум, без вибрации, без смяна на предавките, никакво гориво, нулеви емисии на C02 и без никаква миризма.
Рядко обаче, ако не и никога, може да се намери ферма, до която се стига по гладко асфалтиран път. Така че рязко става време за офроуд.
Очаквах, че мекият волан точно в този момент ще ми създава дискомфорт, но изобщо не се усещаха вибрациите от неравностите.
Ако трябва да сравня с шофирането по асфалт - при разумна скорост, няма недозавиване, докато при принудителен офроуд има усещане за солидност зад волана.
За сметка на това, няма как да пропусна колко комфортни са седалките, особено в този момент. Явно колата има "таланта" да успокоява водача, дори в не толкова спокойни ситуации.
Изведнъж вече нямаше и път и трябваше да карам в поле, което по време на пролетния сезон става блато.
В този момент свалям страничните стъкла, минавайки по тревата, чувството е специално - точно като дива котка, която не вдига никакъв шум, незабележима е, докато не реши да стане.
Това е и най-големият тест - или в ръцете ми е градски снобар, или автомобил с характер, които е адаптивен на всякъде, макар и да не е направен за това.
Определено е второто.
Стигам локацията.
Посреща ме Раде Младенов, който “паркира” до мен с двата си коня, шегувайки се, че неговият превоз е на зелена енергия. Което си е точно така, де.
“Когато бях дете, в почти всяка една къща имаше животни. Моят род е такъв - от поколения назад хората са познати с това, че са животновъди”, разказва ми Раде, докато се разхождаме във фермата.
Той е завършил ветеринарна медицина, а всеки негов ден минава сред природата. И понеже вижда, че се оглеждам, ме потупва приятелски по рамото:
“Дано не си очаквал, че ще е като в зоологическа градина (смее се)”, а аз добавям, че със себе си все пак имам едно лъвче.
Говорим си за природата и животните.
“Конете ги чувствам най-близки, цялата ми работа е свързана с тях. Направо сме си колеги. Това са интелигентни и благородни животни, които се отблагодаряват не само с работа. Аз много често намирам утеха у тях. Да погалиш едно такова животно, да му погледнеш очите, може да те успокои повече от друг човек”, казва Раде.
“Макар хората от село да сме обременени от физическа работа, психически сме спокойни. Градският човек има много удобства, но не е сред природата, а хората сме създадени да бъдем там”.
Радвам се, че запознах с него и още повече, че пристигнах за срещата с автомобил, който макар и на жълтите павета да си е на мястото, точно така беше и около биволите на Раде.
На връщане си мисля за спокойствието, което Раде толкова много цени. Аз го намерих в Peugeot 3008.
Снимки: Мира Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg
