Държава ли е Палестина? И за какво точно е конфликтът в Израел? Снимка: © Getty Images

Израело-палестинският конфликт е един от най-дълготрайните и противоречиви конфликти в света. Най-просто казано той се води заради територия - две групи спорят кой каква земя получава и как тя да се контролира.

И израелците, и палестинците претендират за права върху една и съща територия, която е от религиозно и културно значение и за двете групи.

Т.нар. палестински въпрос има няколко потенциални варианта за решение, които националистическият кабинет на Бенямин Нетаняху не приема - за две държави, или признаването на независима Палестина в територията на Западния бряг и пълно изтегляне на израелските сили от окупираните през 1967 г. зони

Основните въпроси включват границите на две отделни държави, статута на Йерусалим, правото на завръщане на палестинските бежанци и проблемите със сигурността. Конфликтът е белязан от десетилетия на насилие, многобройни войни и опити за разрешаване, но цялостно и трайно мирно споразумение така и не е постигнато.

Къде е конфликтът?

Спорът е за територия в исторически регион, наречен Палестина. Той се намира в Близкия изток, точно до Средиземно море. Някога тези земи са били част от Османската империя, а сега територията им се поделя между Израел и т.нар. Палестинска автономия - автономно държавно образувание в рамките на Израел, което обхваща част от Западния бряг на река Йордан и Ивицата Газа.

Палестинците искат да имат своя собствена независима държава, която да включва няколко области в района - Западния бряг, ивицата Газа и Източен Йерусалим. Борбата за постигането на тези цели обаче се ръководи от групировката "Хамас" - терористична организация, обявена за такава и от ЕС, и САЩ.

Основните въпроси между двете враждуващи страни в конфликта включват:

  • Западен бряг и Ивицата Газа: Палестинците имат претенции към Западния бряг и ивицата Газа и искат те да са част от бъдеща палестинска държава.
  • Източен Йерусалим: Както израелците, така и палестинците искат Източен Йерусалим за своя столица.
  • Селища: Израел строи селища на Западния бряг - основна тема на спорове. Палестинците смятат, че тези населени места са пречка за създаването на бъдеща палестинска държава, докато Израел твърди, че има право да ги строи, тъй като това са нейни територии.
  • Граници: Липсата на взаимно договорена граница изостря напрежението и остава централна тема.

Какво представлява "Хамас" и защо сега атакува Израел?

"Хамас", или Ислямско движение за съпротива, е политическа и военна групировка, която управлява Ивицата Газа, в която живеят над 2 милиона души. "Хамас" възниква през 1987 г. като разклонение на голямата ислямска политическа организация в света "Мюсюлманско братство". Основната ѝ цел е унищожаването на Израел и създаването на държава Палестина - без значение от жертвите и последствията.

Групата е подкрепяна от Иран и използва експлозиви и ракети, както и самоубийствени атентати и отвличания, за да атакува Израел в продължение на години.

Историята

Палестина е била част от Османската империя, но след края на Първата световна война минава под контрола на Великобритания.

Тогава земята, наричана "Мандатна Палестина", е населена с арабско мнозинство, а евреите са малцинство. Напрежението между двата народа нараства, когато международната общност възлага на Великобритания да признае принципно Палестина за "национален дом на еврейския народ". Евреите приемат тези земи за техен родов дом, но палестинските араби също предявяват претенции към земята и се противопоставят на тяхното преместване.

Между 20-те и 40-те години на ХХ в. броят на пристигащите там евреи нараства значително заради гоненията им в Европа по време на Холокостта.

Колкото повече евреи пристигат, толкова повече насилието между тях и арабите расте. Назрява и съпротива срещу британското управление на територията.

Опит за разрешаване на спора. Защо няма призната палестинска държава?

През 1947 година ООН предлага план за региона Палестина - земите да бъдат разделени на две отделни държави - една за арабите (Палестина) и една за евреите (Израел), а град Йерусалим да остане под контрола на международната общност. Евреите приемат предложението, а палестинците - не.

Подкрепата за идеята за еврейска държава идва две години след края на Втората световна война и разкритията за жестокостта от Хоколостта, при който милиони евреи в Европа са измъчвани, а близо 6 млн. са убити. Световната общност научава за мащаба на този геноцид едва след войната. Срамът и чувството за вина ги карат бързо да подкрепят идеята на евреите да имат своя собствена държава.

Така на 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема Резолюцията за основаване на еврейска държава в Палестина с площ 14 хил. кв. км.

Този план е приет от еврейските лидери и те обявяват независимост като държавата Израел. Палестинците смятат, че предложението е несправедливо за правата на арабите, които са мнозинство в региона.

Кои са основните събития в конфликта?

1948 г. Арабско-израелска война

Войната избухва точно ден, след като Израел обявява своята независимост като самостоятелна държава. Арабските държави, включително Египет, Трансйордания (позната сега като Йордания), Сирия, Ирак и Ливан нахлуват в Израел в знак на протест срещу създаването ѝ.

Войната приключва почти година по-късно с победа за новата държава, която разширява териториите си отвъд границите, предложени в плана на ООН. Тя контролира голяма част от бившия британски мандат, Египет получава Газа, а Йордания контролира Западния бряг на река Йордан. Няколкостотин хиляди палестинци са разселени в резултат на военните действия.

1956 г. Суецката криза

Суецката криза от 1956 г. е важно събитие, което косвено повлиява на Израело-палестинския конфликт. В нея Израел, заедно с Франция и Великобритания, предприема нападение срещу Египет, за да си върне контрола над Суецкия канал, който е национализиран от египетския президент Гамал Абдел Насър.

Нападението е прекратено под натиска на САЩ и Съветския съюз, но участието на Израел обтяга допълнително отношенията ѝ с останалите арабски държави.

1967 г. Шестдневна война

На 5 юни Израел започва превантивни удари срещу Египет, Сирия и Йордания, след като Египет струпва сили в Синай и затваря Суецкия канал за израелското корабоплаване.

Войната завършва с бърза израелска победа, с която страната установява контрол над ключови територии, в които живеят над 1 млн. палестинци - Западния бряг, Ивицата Газа, Източен Йерусалим и Голанските възвишения.

1973 г. Войната от Йом Кипур

Египет и Сирия започват изненадваща офанзива срещу Израел, за да си върнат загубените територии. Датата е 6 октомври 1973 г. - по време на най-свещения за евреите празник Йом Кипур. Израел запазва контрола си над Синайския полуостров, но войната води до преговори и подписване на мирни споразумения през 1979 г.

1978 г. Договор от Кемп Дейвид

С посредничеството на президента на САЩ Джими Картър, египетският президент и израелският премиер подписват договора от Кемп Дейвид. В резултат на това между Египет и Израел е сключен мирен договор, който е първото арабско-израелско мирно споразумение. В резултат Египет става първата арабска държава, която официално признава Израел и установява дипломатически отношения с нея.

1982 г. Война в Ливан

Израел нахлува в Ливан в отговор на нападения от страна на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) - паравоенна организация на палестинските араби. Конфликтът води до обсада на Бейрут и изгонването на ръководството на ООП от Ливан.

1987 г. Първа интифада (интифада е арабски термин и означава въстание - б.а.)

На 9 декември започва Първата интифада - палестинско въстание срещу израелското управление в Западния бряг и в ивицата Газа. Точно в тези две части от района избухват протести, които прерастват във въстание, продължило няколко години.

1996 г. "Гроздовете на гнева"

През април Израел започва военна операция "Гроздовете на гнева" в Южен Ливан в отговор на ракетните атаки на военизираната ливанска групировка "Хизбула". Действията водят до жертви сред цивилното население и значителни щети в Ливан. Следват международни критики. Четири години по-късно Израел се изтегля от Ливан.

2000-2005 г. Втората интифада

Второто въстание на палестинците в района започва през септември 2000 г., след като бъдещият израелски премиер Ариел Шарон посещава Храмовия хълм в Йерусалим, където се намира и джамията Ал-Акса. Посещението му води до палестински протести, които бързо прерастват във въстание.

То се характеризира със значително нарастване на насилието, включително самоубийствени атентати и сблъсъци, а израелските военни отговарят с тежки репресии.

2005 г. Израел се изтегля от Газа

Израел едностранно изтегля войските и заселниците си от ивицата Газа, с което слага край на военната си окупация там. Въпреки това запазва контрола си върху границите и въздушното пространство на Газа.

Година по-късно групировката "Хамас" печели местните избори за Палестинския законодателен съвет. "Хамас" има политическо и военно крило. След изборите политическата фракция поема контрола над Газа и това създава напрежение между нея и губещата партия "Фатах", която контролира Западния бряг.

2007 г. "Хамас" поема контрола над Газа

През юни "Хамас" поема контрола над ивицата Газа с насилствено превземане на властта, което допълнително задълбочава политическото разделение между Газа и Западния бряг. В отговор Израел и Египет налагат погранични ограничения.

2008 г. Война в Газа

Напрежението между "Хамас" и Израел нараства със спорадичен ракетен обстрел, който в крайна сметка води до израелска въздушна и сухопътна атака срещу Газа, наречена операция "Излято олово". "Хамас" изстрелва стотици ракети срещу Израел. В триседмичната война загиват повече от 1000 палестинци и 13 израелци.

2014 г. Война между Израел и Газа

Напрежението отново прераства в открита война през юли 2014 г., когато Израел започва нова въздушна и сухопътна офанзива срещу "Хамас" в Газа. Действията са в отговор на нов ракетен обстрел от страна на терористичната групировка. Във войната, продължила месец и половина, загиват десетки израелци и над 2000 палестинци.

2021 г. Нов конфликт

През май в Газа избухват интензивни боеве между Израел и "Хамас", които водят до значителни жертви и разрушения. "Хамас" изстрелва повече от 3700 ракети по градове и селища в Израел, избухва и насилие в Източен Йерусалим.

Мащабът и обхватът на атаката изненадаха Израел, който отговоря с въздушни и артилерийски удари по Газа.

11-дневният конфликт приключва, когато Египет, заедно със САЩ и Катар, договорят прекратяване на огъня.

Какво представлява ивицата Газа?

Детайлите около териториите между Израел и Палестина са няколко, но Ивицата Газа е една от най-ключовите в спора. Това е малка, гъсто населена територия с площ по-малка от град София. Намира се на източния бряг на Средиземно море и там към момента живеят около 2,3 млн. души - почти изцяло палестинци.

От десетилетия именно Газа е централна точка на израело-палестинския конфликт. През 2005 г. Израел едностранно изтегля войските си и заселниците си от Газа, но запазва контрола си върху нейните граници, въздушно пространство и крайбрежни води. Оттогава Газа се управлява от палестинската политическа и военна групировка "Хамас".

Контролът на “Хамас” над Газа доведе до блокада от страна на Израел, която спря потока от търговски стоки с мотива, че групировката може да използва стокообмена за производство на оръжия, които да бъдат използвани срещу Израел. С течение на времето Тел Авив облекчи блокадата, но прекъсването на достъпа до електричество, храна и лекарства в Газа е честа ответна мярка за сигурност на израелското правителство.

Кой живее в Газа?

Според израелската неправителствена организация "Гиша" в Газа живеят повече от 2 млн. души, което я прави "една от най-гъсто населените територии в света". Ивицата е с площ около 362 кв. км.

Хората, живеещи в ивицата Газа, са изправени пред множество хуманитарни предизвикателства, включително висока безработица, ограничен достъп до основни услуги и периодични конфликти с Израел, които водят до жертви и щети по инфраструктурата. Тя често е описвана като един от най-гъсто населените и икономически бедстващи райони в света.

Повечето хора в ивицата страдат от недостиг на вода. Чешмяната вода е солена и замърсена и не е годна за пиене. Има и проблеми с канализацията.

Статистиката на Световната банка показва, че безработицата на тази територия е една от най-високите в света, а според оценките на ООН около 80 % от населението разчита на международна помощ, за да оцелее и да получи достъп до основни услуги. Част от хората в Газа работят в Израел.

Честите обстрели между двете страни в конфликта водят и до смущения в доставките на хранителна помощ през годините. По данни на ООН над 1 млн. души в Газа са умерено или силно недохранени, въпреки че много от тях получават някаква форма на хранителна помощ, Допълнително, израелските ограничения на достъпа до земеделска земя и риболов са намалили количеството храна, което жителите на Газа могат да произвеждат сами.

Кой управлява Западния бряг?

Правителството на Израел окупира Западния бряг и поддържа присъствие там чрез израелските отбранителни сили, израелската агенция за сигурност (Шин Бет), националната полиция и гранична охрана.

Понастоящем по-голямата част от Западния бряг се администрира от Израел, въпреки че 42% от него се намират под различна степен на автономно управление от страна на Палестинската автономия, ръководена от партия "Фатах".

Тя, за разлика от "Хамас" в Газа, признава съществуването на Израел.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Русия обяви Зеленски за международно издирване

Украинският президент се издирва по неуточнено обвинение

18:24 - 04.05.2024
Живот

Мъжете и депресията – защо е толкова трудно да се разпознае

Възможно ли е голяма част от депресиите при мъжете просто да не се разпознават?

16:47 - 04.05.2024
Важно днес

Пребиха водача на листата за ЕП на социалистите в Германия

Матиас Еке е бил нападнат и пребит от четирима души

14:27 - 04.05.2024
Култура

Защо масовата култура е станала толкова скучна

Какво стана с големите културни пробиви и как специфичното знание спря да е ценно

13:10 - 04.05.2024