Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Скъпото на пазара у нас изглежда създадено да се предлага основно на хора, които довчера не са имали пари, а днес продължават да нямат вкус. И това е културен проблем. Той се превръща в икономически проблем, когато онези, които имат пари, но имат и култура, не откриват къде да си похарчат парите с удоволствие и спокойствие, защото няма кой да им предложи достатъчно качествена услуга, съобразена с потребностите им. Поне не и в рамките на страната.
Уви, не всички българи, които обичат да си угаждат, са новобогаташи или далавераджии с купени дипломи и поп-фолк мечти, за които луксът по дефиниция е ориенталски кич и Instagram показност. И това е лоша новина не само за бизнеса на българското Черноморие, а за българския бизнес изобщо.
От гледна точка на потребител на здравни услуги например е някак демотивиращо да искаш да родиш във възможно най-скъпото място за целта у нас и като отидеш на ден на отворените врати, за да получиш повече информация, вместо медицинско лице, да те посрещне някоя пиар офис мениджърка със скандално много хиалурон в устните и облекло като за ретро чалга парти, която е научила наизуст презентация за болницата и сега ще си я каже.
Не е приятно, кogато се върнеш от почивка в Рим, Париж или Валенсия, където усещаш духа на града на всеки ъгъл, с всяка хапка и всяка глътка, докато пиеш вино на прост дървен стол, поставен върху вечен площад, у дома в София да има едно градско бистро, оцеляло по време на целия преход към демокрация, където все още се предлага онзи миш-маш, който майка ти е яла преди 25 години, като е учила в Софийския.
Докато същевременно в центъра на тая иначе така стара и така историческа столица бъка от джелатерии, суши барове, такоси, бейкърита, ресторанти със златни сфинксове от гипсокартон в тях и всевъзможни неадекватни на действителността фенси места, които постоянно никнат и чезнат, от ден до пладне, със своите безобразно скъпи на пари и смущаващо евтини на преживяване менюта и интериори.
Не е приятно, на фона на всичките провинциални до тричане на нормалните човешки възприятия претенции, навсякъде персоналът да ти говори на „ти“, да те гледа лошо, да пуши нервно и да обсъжда клюки по телефона в работно време, след което да застава до теб край масата безмълвно, а ти да недоумяваш дали ще те обслужва, или ще ти краде чантата.
Много е неприятно да бичи хаусче, докато се храниш. Има хора, дори в България, които не разбират нито обедната си, нито лятната си почивка, като преживяване на постоянен звуков тормоз. И те не са малко. Има хора с пари, които искат да си дадат парите, за да стоят в тишина. Ако може без задължително да ходят в Индия за целта.
Много е неприятно също така да ти обявят една цена за една услуга и после да се окаже, че има пет вида доплащане за неща, които би трябвало да влизат в тази услуга. Да карате хората да си доплащат паркинга при нощувка, без дори да ги информирате, че той не влиза в цената, не е добра идея. Лоша е.
Да сложите такса за тоалетна на плажа 2 евро не е добра идея. Лоша е.
Да отворите два прозореца на балкона и да кажете, че това е лятна градина, след което да позволите на всички да пушат постоянно и навсякъде, изобщо не е добра идея. Много е лоша.
Шезлонгите и чадърите за безкрайни пари са в каймака на идеите, които не са добри. Няма да ги коментирам.
Да, всеки си има мнение, както би казал човек, който харесва Слънчев бряг. На много хора са им по вкуса всички тези неща, ще кажете. И ще сте прави. Защото хората харесват всякакви перверзии по принцип.
Със сигурност българските ресторантьори, хотелиери и мениджъри от свързани бизнеси са вкарали елементарна балканска психология в дейността си и гъделичкат с перце комплексите на гражданина, който ходи на почивка с помощта на няколко бързи кредита в последния момент. Но и това работи до време.
Да, факт е, че е пълно с хора, които не могат да оценят чистата храна, защото я свързват с бедното си детство на село, и затова ядат размразени миди от чужд океан за половин дневна надница, изсипани от найлонов плик пред тях, в мутробарок обстановка, докато си мислят, че това е много яко.
Да, факт е, че е пълно с хора, които никога няма да направят коментар за безумна цена на лоша услуга, понеже в живота най-много ги е страх от това някой да не си помисли, че нямат пари. От истината демек.
Факт е, че хората, които вдигат рождени дни на пеленачета като сватби, изповядват максимата „веднъж се живее“ и макар да не могат да различат сом от фарги в чиния, обичат да се снимат с октоподи.
Изобщо националната душа е много благодатна за всевъзможни гаври, злоупотреби, тарикатлък и схеми за тънки пари по морето и на полето.
Но някои хора наоколо още помним Градина отпреди да се превърне, по ирония на съдбата, в Dirty Градина. И тези хора не сме малко и не сме без пари. И ще си ходим на Гърция, която ни напомня на хубавото българско Черноморие повече, отколкото българското Черноморие днес. Защото там има природа, добро обслужване, спокойствие и вкусна храна. А тук има само лукс по чирпански.
Антония Антонова колумнист на "Булевард България" и автор с дългогодишен опит в писането на художествени и журналистически текстове за българското интернет пространство. Магистър по българска филология, комуникационен експерт, създател на проекта за социална сатира и поезия “Вайръл стихове за секс и драма“.
