Предварителни избори като през 1996 г. ли са начинът за избор на общ кандидат за президент "на демократичната общност и свободните хора", кой точно попада в този кръг и какъв би бил профилът на кандидата, който може да спечели изборите за държавен глава през 2026 г.
Това са темите, които политици, политотолози, социолози, журналисти и експерти дискутираха на кръгла маса, организирана от ДСБ и с участието на коалиционните им партньори от "Да, България" и "Продължаваме промяната". Основни говорители в началото на дискусията, която след това се проведе при закрити врати, бяха бившият премиер Иван Костов, бившият вицепремиер в правителството му и историт проф. Веселин Методиев и професорът по конституционно право и дългогодишен народен представител от десницата Екатерина Михайлова.
И тримата се обединиха около това, че демократичната общност не бива да се затваря, а трябва да бъде привлечен максимален политически ресурс, който да доведе до крайната цел.
Методиев и Михайлова върнаха лентата назад към предварителните избори, с които през 1996 г. Петър Стоянов е излъчен за кандидат за президент на СДС, като тогава негов конкурент за номинацията е действащият държавен глава по същото време Желю Желев. Стоянов е фаворитът на този вот въпреки високия рейтинг на Желев, а след това печели и изборите.
Михайлова припомни, че макар политическата ситуация да е различна тогава, има прилики. "Нещата не бяха лесни и през 1996-1997 г. - властта беше в чужди ръце, а демократичната общност беше разпокъсана, мразеща се, воювахме", каза тя. Припомни още, че и тогава предварителните избори са били не само търсене на път едни към други, но и "съревнование и доказване кой колко струва - беше битка между партиите за доказване".
Все пак в името на каузата намират общ език и кандидат. "Ако се затворим, което сме го правили в годините, рисковете са налице – да останат много демократи извън процеса. Тогава ще търсят други пътища", каза още проф. Михайлова. По думите ѝ през 1996 г. решението предварителните избори да са отворени е било добро - в тях са участвали 850 000 граждани и "самият факт на участие направи тези предварителни избори легитимен инструмент". Това не значи, че днес при подобен подход няма рискове. Призова и ако се организира вот, той да не бъде "само електронен", каквито гласове не липсват в демократичната общност.
Съветът на Екатерина Михайлова към днешните ръководители на демократичните партии е да не се затварят прекалено, а да търсят широка подкрепа и да обърнат внимание на структурите по места, защото това е един от ключовете към победата. Михайлова добави, че е важно кой е кандидатът и какви качества има, но той не може сам да прави кампания. Затова времето до президентските избори трябва да се използва за стабилизиране и изграждане на структури, каза Михайлова и добави: “Много пъти, макар и не винаги, през президентските избори се е задавала тенденция - ако успеете и стигнете до победата, вие може да превъртите тенденцията” за политическите процеси в страната.
Проф. Веселин Методиев припомни, че един от най-големите страхове при предварителни избори е "загубилите" вота за номинация формации и кандидати да не започнат да саботират на реалните избори излъчения кандидат-президент и това да провали вложените усилия. Според него ключът към успеха и тогава - през 1996 г., и сега е в умението “достойно да се понася и победата, и загубата” - да няма публично злословене и да се запазва достойно уважение между политическите сили. Той припомни и друг страх, който съпътства методологията на предварителния вот - че една или друга партия ще използва "апаратно гласуване", за да надделее, а ако форматът е отворен - политически противници могат да се намесят в процеса.
През 1996 г. тези опасения са преодоляни с поставените изисквания за провеждането на изборите и споразумението, подписано между партиите, които участват. Едно от ключовите неща е било секциите за избора в страната да са над 3000. "Сега имате достатъчно неправителствени организации, които имат компетентност и знаят къде не се гласува наистина, а просто се пишат протоколи. Вие можете да се предпазите от влизане отстрани на тарикати, мошеници или каквито си изберене", каза на настоящите лидери Методиев.
Последен от тримата говори Иван Костов, според когото сега "надеждата за нов политически път на България е в избора на следващия президент". По думите му опасността е президентската институция отново да бъде овладяна от „пропутински сили“.
Той отправи директна критика към настоящия президент Румен Радев и припомни, че "президентската трибуна е толкова висока, че дава възможност да се влияе силно върху общественото мнение". Затова и ако отново има президент като него, който задава "фалшив дневен ред" за следване, това ще бъде трайна, тежка щета върху политическата ориентация на цялата страна.
Макар че идеята за кръгла маса , която да включна и дискусия за провеждане на предварителни избори за кандидат-президент след демократичната общност е на ДСБ, а зад вариант за вътрешен вот застават и от "Да, България", Костов не смята, че провеждането им е задължително. Според него кандидатът трябва да бъде излъчен на широка основа и не трябва да се поставят такива предварителни изисквания и ограничения за процеса. Бившият премиер е на мнение, че е най-добре политическите лидери да се обединят около една кандидатура, но ако това не може да случи, решението вече могат да бъдат избори - нещо като референдум сред демократичната общност и свободните хора, за да решат те проблем, който политиците не успяват.
Бившият премиер подчерта, че кандидатът на демократичната общност трябва да бъде издигнат от политически коалиции и партии, които да застанат зад него с пълния си ресурс – организационен, човешки и материален. Именно този политически процес ще насити и кандидатурата, и кампанията с политическа плътност. Тоест - да не се върви към вариант "инициативен комитет", който не води до добри резултати, както показва историята.
Според Костов обединението около обща президентска кандидатура е възможност не само за изборен успех, но и за по-дълбока трансформация на демократичното представителство в страната.
В края на изказването си Иван Костов отбеляза, че дълги години демократичната общност е била разделена по най-различни причини, но излъчването на “кандидат за президент на демократичната общност на свободните хора, който да очертае нови пътища за страната, нов верен път и да се бори за него, е истинска политическа кауза”. Към това се добавя и фактът, че тази кауза е персонализирана и може да реши съществения въпрос за лидерството в демократично пространство, добави още Костов.
В началото на форума говориха домакинът и лидер на ДСБ Атанас Атанасов, съпредседателят на "Да, България" Божидар Божанов и съпредседателят на "Продължаване промяната" Кирил Петков. Дискусията с бивши министри, депутати, дипломати от демократичната общност, политолози, журналисти и общественици продължи в затворен за медиите формат. Сред тях бяха проф. Георги Фотев, Калин Янакиев, Даниел Смилов, Асен Агов, Светослав Малинов, Тодор Тагарев, Димо Гяуров и още близо 80 души.
Очаква се следващата стъпка към консолидиране на общността да е политическа среща на представителите на настоящата парламентарна коалиция ПП-ДБ с други партии от демократичното пространство.
Иван Костов: Големият риск е пропутинските сили да изберат отново президент на България
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
