- Изборът на общ кандидат-президент за общността на "свободните хора в България" е истинската политическа кауза, която би трябвало да обедини политическите сили вдясно и да сложи край на непрекъснатото разделение.
- "Каузите, които се персонализират, винаги решават и съществения въпрос за лидерството. На нас ни е необходимо такова лидерство", каза още Иван Костов по време на кръглата маса на ДСБ по повод изборите през 2026 г.
- Бившият премиер изрази несъгласие с идеята на собствената му партия да се започне подготовка за вътрешни избори за номинация още преди да са направени опити за лидерско съгласие около името.
- Костов предупреди, че дори да се изготви най-успешният профил на избираем кандидат и той да събере политическо съгласие, всички партии зад него следва да го подкрепят с пълния си ресурс.
В противен случай - ще последва повторение на сценариите от 2006 г. насам и ще се осъществи най-сериозният риск пред общността. Ето и още детайли от изказването на Иван Костов:
Големият риск на президентските избори е пропустинските сили да изберат отново президент на страната.
Това ще бъде изключително тежък удар върху политическия живот и дебат.
Вие виждате колко активно през Румен Радев се задава тонът на политическия дебат в България - и то фалшив тон. Но това е, което обществото следва.
Президентската трибуна е толкова висока, че дава възможност да се влияе силно върху общественото мнение.
И ако отново има такъв президент от типа на Радев, това ще е трайна, тежка щета върху политическата ориентация на цялата страна. Това за мен е вън от съмнение.
Мисля, че това е тревогата на всички хора като мен. Това е тревогата - дали ще бъдем единни, дали ще намерим как да предложим на българското общество друг политически път, по който да изведем страната към едни добри хоризонти. Изборът на кандидат за президент е зареден с такова очакване.
Не е въпросът да направим профил на кандидата. Това е голям политически процес, който насища една кампания с политическа плътност, обещаваща на хората, които ще подкрепят този човек, много конкретни и осезаеми неща.
Да очертаем профил, да видим кой попада в него и да решим, че той ще кара сам нататък и ще ни изведе - това сме го правили и доникъде не ни е довело.
Дали защото не сме направили профил както трябва, дали защото след като го издигнахме, всички се отдръпнаха - с изключение на единици.
Чудесни кандидати като Неделчо Беронов (2006 г.) и Лозан Панов (2021 г.) регистрираха толкова ниски резултати, защото явяването на тези кандидати на президентските избори не беше общо дело.
На мен ми се ще да виждам готовност да има такава обща мобилизация, един общ политически процес, който да ангажира всички по един плътен и активен начин. Всички да помогнат по определен начин.
За мен избирането на единна кандидатура - независимо по какъв начин - е приоритет пред всичко останало. Не бива отсега да казваме, че трябва да има предварителни избори, просто защото това е един добър инструменти и се надяваме да отключи всички врати.
Не! Трябва да се опитаме да излъчим единен кандидат за президент на широка основа. Важно е как този процес ще протече.
Разбира се, ако лидерите не могат да се съгласят за единна кандидатура, тогава следва да се направят и предварителни избори.
Тогава трябва да се попитат избирателите какво ще кажат. Отиваме при тях и ги питаме как да се реши един проблем, който ние не можем да решим - референдум сред демократичната общност.
Аз си мисля, че трябва да се разшири това пространство максимално - да се поканят и други политически формации, не само парламентарното представителство. Да участва активно и гражданското общество, и неговите организации да се включат в този процес.
Ако идеята е тази през кампания да консолидира и да издигне на друго ниво нашето политическо представителство в парламента - а аз мисля, че това трябва да е идеята - този кандидат трябва да бъде кандидат на политическа коалиция от партии.
Зад него трябва да застанат политически партии и коалиции. Не бива да бъде независим кандидат, каквито опити много пъти са правени.
Защото това е друг вид политика и политическо решение. Тогава гражданското общество излъчва инициативен комитет и нещата изглеждат по друг начин.
Петър Стоянов направи такова нещо на вторите избори (2001 г.) и загуби. Радев направи такова нещо на вторите избори (2021 г.) и спечели.
Няма рецепта. Но ако говорим за политически ефект - за нас, които искаме да бъдем представени в парламента и то силно, за да влияем на процесите в страната и да виждаме своите политики реализирани в управлението - на нас ни трябва политически кандидат за президент.
Тези партии и коалиции трябва да застанат зад него с всички ресурси, които имат - и материални, и човешки капитал, и представители, и т.н.
Накрая искам да изразя едно плахо чувство на надежда, че щом са се събрали толкова много хора тук, те милеят за тези избори. Те са ги взели присърце, искат да бъдат полезни и да се случи нещо добро.
Защото дълги години ние сме тежко разбити, разпиляни, цепещи се, разцепващи се, делим се на едни, на други, на трети, на пети - само търсим за какво да се разделим.
Ето една кауза, за която си заслужава да се обединим. Това е истинска политическа кауза - кандидат за президент на демократичната общност и свободните хора, който да очертае нови пътища за страната. Нов верен път. И да се бори за него.
Това е чудесна политическа кауза, при това персонализирана.
А каузите, които се персонализират, винаги решават и съществения въпрос за лидерството.
На нас ни е необходимо такова лидерство.
Очаквайте още новини от кръглата маса за президентските избори.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
