„Денят на Чакала“ и моралната дилема дали да харесваме престъпници

Животът понякога дава възможност за гениални паралели. Докато голяма част от света със затаен дъх следи историята на Луиджи Манджоне, убиеца от Манхатън – богат и интелигентен младеж с брилянтно образование, който застреля Брайън Томпсън - шефа на най-голямата компания за медицинско застраховане в САЩ, Sky Showtime излъчва "Денят на Чакала".

Въпросът можем ли да харесваме хора, които отнемат човешки живот, не за първи път се появява в киното, инспириран от действителността. Историята на братята Менендес, които убиват родителите си, но и мъчителите си, се превърна в поп културен феномен не без помощта на сериала за тях по Netflix.

На пръв поглед между "Денят на Чакала" с Еди Редмейн и разкритията за Луиджи Манджоне няма много общо, ако не броим, че и двамата използват оръжие, направено с 3D принтер.

Харизмата на Луджи, неговият атлетичен външен вид, автентичността на фанатизма, с който вярва, че убивайки човек, отправя послание срещу паразитни мега компании, които печелят милиарди от болката и страданието на други, са достойни за екранизация.

Героят на Еди Чакала няма претенцията да изпраща сигнали до широки маси от хора, но трилърът на Ронан Бенет по доста безцеремонен начин показва, че хора с добри намерения понякога оставят след себе си толкова трупове, колкото и един наемен убиец.

Сериалът „Денят на Чакала“ е модерна адаптация на класическия роман на Фредерик Форсайт от 1971 г. – добре позната история за шпионаж, интриги и морални дилеми. Сега Бенет успява да превърне сюжетните линии в обаятелно и напрегнато преживяване, което кара зрителя да не може да се откъсне от интригата.

В другата главна роля е Лашана Линч, която прави изключително убедително изпълнение. Приятно допълнение е и Урсула Корберо от Money Heist.

За Редмейн нямаме съмнение, че е способен да вдъхва живот на сложни персонажи – той няма проблем да ни накара да се влюбим в Стивън Хокинг в "Теория на всичко" (2014г.), да съпреживяваме с "Момичето от Дания" (филмът от 2015 г. му носи втората номинация за "Оскар") и да харесваме наемен убиец като Чакала.

В сериала той е харизматичен и опасен, а присъствието му на екрана е едновременно обезпокоително и привлекателно.

По стъпките му е Лашана Линч, агент от MI6, за която преследването на Чакала е не просто професионален дълг, а лична обсесия. Връзката между двамата герои, много огледална на моменти, е основният двигател на историята.

Сериалът е интересен и с визуалната си естетика. Камерата улавя всеки детайл – от напрегнатите сцени на преследване до моментите на търпение, в които просто трябва да се чака – всичко това придава усещане за реализъм.

Екшън частите са майсторски заснети, редуват се с малки моменти на тишина.

"Денят на Чакала" постоянно сменя полето на действието - сюжетът се движи в различни европейски дестинации, включително Унгария, Хърватия, Испания, Великобритания, които добавят автентичност и колорит на сцените.

Сериалът изследва сложността на човешките мотиви и как изборите, които правим, могат да разрушат или спасят живота ни.

Героите не са идеализирани – всеки от тях има своите слабости и недостатъци. Посланието е, че дори най-добрите в професията си са податливи на провали. Той е за невъзможността да спреш, въпреки ясното послание на разума ти.

Макар сериалът да не е безупречен – има моменти, когато реализмът се губи и малко се залита в посока Джеймс Бонд, друг път сюжетните линии се разпростират повече от необходимото – но тези дребни недостатъци не успяват да засенчат цялостното качество на продукцията.

„Денят на Чакала“ се откроява като произведение, което не просто адаптира класическа история, но я прави релевантна за съвременната публика и директно си намира място в топ 10 на продукциите за годината. Сериал, който провокира размисъл – за цената на успеха, за влиянието на личните ни избори и за тънката линия между отдадеността и фанатизма.